Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silent Patient, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Алекс Майкълидис

Заглавие: Останалото е мълчание

Преводач: Юлия Чернева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Излязла от печат: 28.02.2019 г.

Редактор: Илияна Велева

ISBN: 978-954-389-513-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10368

История

  1. — Добавяне

24.

— Мисля, че идеята е чудесна — каза Роуина.

— Наистина ли? — Опитах се да не изглеждам изненадан.

— О, да. Единственият проблем е, че Алисия няма да се съгласи.

— Защо си толкова сигурна?

Роуина изсумтя презрително.

— Защото Алисия е най-малко отзивчивата и необщителна кучка, с която съм работила.

— Аха.

Последвах Роуина в стаята за изкуство. Подът беше изпръскан с боя като абстрактна мозайка. На стените бяха окачени рисунки — някои добри, други просто странни.

Роуина бе с къса руса коса, с намръщено лице и отегчено, отблъскващо държане, несъмнено в резултат на безбрежното море от неотзивчиви пациенти. Алисия явно беше едно такова разочарование.

— Не участва ли в арт терапията? — попитах.

— Не. — Роуина продължи да подрежда произведения на изкуството на рафта, докато говореше. — Имах големи надежди, когато Алисия се включи в групата, и направих всичко възможно да я накарам да се почувства добре дошла, но тя само седи и гледа празния лист. Нищо не може да я накара да рисува, нито дори да вземе молива. Тя е ужасен пример за другите.

Кимнах съчувствено. Целта на арт терапията е да накара пациентите да рисуват и да оцветяват, и най-важното — да говорят за произведенията си и да ги свържат с емоционалното си състояние. Това е страхотен начин да изразят подсъзнанието си на лист хартия и така да бъде обмислено и обсъдено.

Както винаги, всичко се свежда до индивидуалните умения на терапевта. Рут казваше, че твърде малко терапевти умеят да го правят или имат необходимата интуиция — повечето са просто водопроводчици. Според мен Роуина беше водопроводчик. Явно се чувстваше обидена от презрителното отношение на Алисия. Опитах се да я омилостивя, доколкото мога.

— Вероятно е болезнено за нея — подхвърлих внимателно.

— Болезнено?

— Ами, за художник с нейните способности сигурно не е лесно да седи и да рисува с другите пациентки.

— Защо? Защото тя е над това? Виждала съм творбите й. Изобщо не ги оценявам високо.

Тя сви устни, сякаш е вкусила нещо неприятно. Ето защо значи Роуина не харесва Алисия. Завиждаше й.

— Всеки може да рисува така — добави тя. — Не е трудно да се изобрази нещо фотореалистично. Трудното е да имаш свое виждане.

Не исках да се впускам в дебат за изкуството на Алисия.

— Тогава може би ще се радваш, ако те отърва от нея?

Роуина ме стрелна с поглед.

— Добре дошъл си да я вземеш.

— Благодаря, признателен съм ти.

Тя изсумтя презрително.

— Ще трябва да осигуриш и материалите за рисуването. Моят бюджет не включва маслени бои.