Дерек анди
Царството на злото (53)

52.
Страшна симетрия

… И Даркесата почувства, че сърцето й се пръска, сякаш милион слънца избухнаха в нея, порой от усещания лумна в съзнанието й и възпламени мислите й. Почувства, макар и само за миг, че тялото й се подготвя да спре да функционира, почувства как цялото трепери и ще се изключи завинаги само след секунди.

Следващите няколко мига бяха цяла вечност в очите на същество като Даркесата. Ако Китана наистина искаше да я довърши, трябваше да унищожи мозъка й. Без възможност да мисли, Даркесата нямаше да може да пренебрегне нараняването и да се излекува, докато ръката на Китана беше още в тялото й. Но сега…

Големите сини очи на Китана се разшириха, тя дръпна и се опита да измъкне ръката си. Даркесата й се усмихна и се остави да я влачат крачка-две. Китката на Китана се беше сраснала с гръдния кош на Даркесата. Много забавно. Най-сетне Китана се отскубна, а Даркесата се излекува, още преди и капка кръв да беше паднала на пода.

Китана отстъпи.

— Как е възможно да правиш това?

Даркесата не се интересуваше от думи. Момичето беше тривиално и не заслужаваше вниманието й. Силата, с която това момиче боравеше обаче, беше нещо, което изискваше по-задълбочено изследване. Даркесата виждаше как магията трепка и блести по ръбовете на личността на русокосата, подскача и се протяга като гладни пламъчета. Прекрасна гледка! Даркесата посегна да докосне магията, но Китана я перна по ръката.

Даркесата се засмя и я удари, Китана изчезна нанякъде и Даркесата пристъпи в коридора. Дорън беше на пода и се мъчеше да се изправи. Лорд Вайл беше насочил цялото си внимание върху клетия малък Шон. Прилагаше върху него номера, известен с галеното име „мехурът на смъртта“. Даркесата проследи внимателно как мехурът излезе от Вайл, обви момчето, чиято жизнената енергия започна на секундата да гасне, изгуби цвета си, избледня до сиво. Лицето на момчето пък стана бяло, очите му се отвориха широко и челюстта му увисна.

Даркесата наблюдаваше развоя на събитията, чакайки Вайл да издърпа балона обратно в себе си, поглъщайки с него и живота на Шон. Силовото поле беше безполезно срещу подобна атака. „Мехурът на смъртта“ беше истинска магия, а не инстинкт, а нито едно от тези деца нищичко, ама нищичко не знаеше за магията. Те бяха получили подарък, а после бяха проумели кои са най-ефективните начини да използват този подарък, за да нараняват и убиват хора. Трите деца бяха непохватни, тромави създания, на които липсваше каквото и да било разбиране по отношение на силата, която се мъчеха да прилагат.

Енергиен лъч удари Вайл и той залитна. „Мехурът на смъртта“ изчезна и Шон рухна на колене, гълтайки жадно въздух. Китана махна с ръка, а Вайл отлетя назад и се блъсна в една стена. Русото момиче протегна напред и двете си ръце и се напрегна, а Вайл се замята сред тухлите и мазилката, разбити при падането му. Магията се усука в пространството между двамата, невидима за човешкото око, но тъй ясна за очите на Даркесата, която виждаше много повече от когото и да било друг. Китана се опитваше да разкъса Вайл на парчета. Беше забележително зрелище: това момиче, преливащо от незаслужено получена сила, изправило се срещу по-слаб, но по-опитен противник. А и смъртното дете толкова се стараеше, милото. Скърцаше със зъби, мускулите й се опъваха, пот потече на ручейчета по аленото й лице. Хвърляше цялата си сила в това нападение, но чисто новият съюзник на Даркесата не се даваше. Той наистина беше едно изключително създание!

Даркесата пристъпи, блъсна Китана назад и я изрита в крака. Силовото поле на момичето непрекъснато се адаптираше, подсилваше се на съответните места, за да я запази от физически атаки. Даркесата риташе пак и пак, ботушът й се блъскаше в полето и отскачаше назад, без да причинява никаква вреда на русокосата. Даркесата пренебрегна смеха на тийнейджърката и вместо това се съсредоточи върху начина, по който тя възстановяваше силовото поле на местата, на които то поддаваше. Способността на Китана беше чисто инстинктивна, силовото поле се появяваше поради неизбежната необходимост от защита. Зад него обаче не стоеше мисъл, която да го управлява, то нямаше последователна структура, нито елегантност на изпълнението и по тази причина беше крехко и лесно за унищожаване. Даркесата ритна отново, като едновременно с това запрати магията си надолу, с едно рязко усукване. Силовото поле спря ритника, но магията проникна през него, уви се около крака на Китана, затегна се и го счупи с рязко изпукване. Кракът на момичето се пречупи назад, а в писъка, който момичето нададе, нямаше нищо човешко.

Дорън сграбчи Даркесата откъм гърба, повлече я назад, обвил ръка около гърлото й. Даркесата посегна над главата му, търсейки очите му, но той се извърна настрани, избягвайки я. Тогава, ухилена, Даркесата заби пръсти в скалпа му и натисна. Почувства как черепът му поддава под ноктите й, Дорън закрещя и я блъсна далеч от себе си. Писъците му се смесиха с тези на Китана. Децата не си бяха дали труд да се научат как да се лекуват мигновено. Жалко. Тази битка много допадаше на Даркесата.

Сега наред беше Шон. Магията му повдигна Даркесата и я запрати по цялата дължина на коридора. Момчето не виждаше магията си като нещо с физическо присъствие, но Даркесата я виждаше отлично. Магическата сила незабавно се подчиняваше на заповедите на тийнейджъра, но той беше неопитен боец и заповедите му бяха колебливи. Магията му посегна отново към Даркесата, после се отдръпна, пулсирайки нервно. Само ако Шон можеше да се види през очите на Даркесата, да разбере колко уплашен и несигурен е, може би щеше да се възползва от възможността да избяга навреме.

Тогава момчето взе решение, магията се уплътни около тялото му, Шон атакува, но магията не реагира точно според очакванията му и Даркесата лесно проби защитата му. Вдигна се във въздуха и полетя, като понесе момчето със себе си. Той се опита да я избута и да се отскубне, но Даркесата го стисна за ръката, обви крака около тялото му и двамата се запремятаха във въздуха към отсрещната стена. Удариха се тежко, Даркесата се оттласна с крака и двамата отново полетяха. Магьосницата преметна крак около врата на Шон и той закрещя, когато тя сграбчи ръката му и я опъна настрани, разгъвайки лакътя му, докато го прегъна на обратно. После завъртя рязко, ръката се счупи, като едновременно се измъкнаха и двете й стави — малко остана Даркесата да я откъсне от рамото на момчето. После го остави да падне на земята и да си пищи, а тя увисна над него като кечист, победил в схватката. „Мощно обтягане“, реши Даркесата, „отлично име за тази хватка.“

Лъч енергия я удари странично и я преметна във въздуха, като в последния момент мерна Дорън, който тъкмо отпускаше надолу светещата си ръка, а до него Китана, вдигаше своята, за да атакува на свой ред. Даркесата изгуби равновесие и падна. Китана запрати нов лъч, Даркесата отскочи, но не беше достатъчно бърза. Лъчът я удари в челюстта, откъсна плът и кост, и Даркесата рухна на пода. Нов лъч се заби в гърдите й и тя се замята, влачейки се тромаво настрани.

Невъзможно. Бяха станали по-силни. От раните им нямаше и следа и бяха станали по-силни! В очите на Даркесата децата буквално светеха от изпълнилата ги магия, а само преди секунди бяха полумъртви.

Китана запрати нов лъч, Даркесата го улови с дясната си ръка, стисна лъча и го отмести встрани от главата си. Дланта й засъска, магьосницата съсредоточи цялата си сила там, за да подсили хватката си, да си спечели време да излекува другите си наранявания. Китана се засмя, лъчът се усили и изгори ръката на Даркесата до китката. Китана вдигна ръце и заподскача от радост.

— Вече не си толкова красива май — подвикна и се разсмя.

Дорън се огледа за Шон.

— Спри да пищиш и се излекувай — рече му раздразнено.

Те се променяха. Вече знаеха как да се лекуват, пренасочваха магията си в ново русло. Новооткритата самоувереност вземаше превес над инстинктите и Даркесата видя как силовите полета и около тримата изчезнаха. В момента децата май дори не осъзнаваха, че са напълно уязвими за физическа атака. Но Даркесата отлично го осъзнаваше и сега трябваше само да стане и да им срита задниците. Но тъй като й липсваха половин лице и една ръка, последното беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Скимтенето на Шон утихна, когато той съсредоточи вниманието си върху счупената си ръка. Мръщейки се от болка, която все още не се беше научил да потиска, той започна да се лекува, ръката с пукот се върна в нормалната си позиция. Момчето се изправи и изтри очи.

Дорън му се присмя:

— Да не плачеш?

— Млъквай — сряза го Шон.

— Трябва ли ти малко време да се поуспокоиш?

— Казах да млъкваш.

Дорън се ухили и не забеляза, че сенките зад него се надигат и гърчат. Вайл тихо пристъпи напред. Лордът не знаеше, че децата са неутрализирали силовите си полета. Той не виждаше магията така, както я виждаше Даркесата. Тя се опита да му даде знак, да му каже, че вече няма силови полета и че той може спокойно да атакува мозъците им, но в момента нямаше уста, с която да проговори.

Сенките обвиха главата на Дорън и го дръпнаха назад. Китана се обърна рязко и вълна от сенки я удави и я събори на пода. Шон, паникьосан, залитна, а сенчести остриета се забиха в лицето му; рукна кръв.

Вайл видя кръвта и наклони глава настрани, осъзнавайки сам предимството си.

После разтвори широко ръце като крила, бронята му запрати остриета от чернилка във всички посоки. Шон покри глава и зави от болка, когато остриетата се забиха в ръцете му. Дорън също се сви на топка и притисна глава към гърдите си. Китана отблъсна мрака с вълна гневна енергия и се изправи на крака. Мракът и остриетата се отдръпнаха и потънаха обратно в бронята на Вайл, но той издигна облак от сенки между себе си и момичето. Китана започна да запраща лъчи напосоки, като единият й изстрел неволно улучи Дорън.

Сенките пренесоха Вайл зад гърба на Китана, но тя някак си го усети, защото се извъртя бързо към него, блъсна го в най-близката стена и пръстите й се забиха в бронята му. Сенките налитаха и тракаха със зъби срещу й, но тя не им обръщаше внимание. Опитваше се да разкъса бронята и да я смъкне от Вайл. Внезапно бронята се раздели и откри ризата и вратовръзката отдолу, Китана се засмя триумфално, като погрешка прие, че е победила и бръкна още по-дълбоко. Бронята се затвори светкавично и възстанови формата си, прерязвайки ръцете на момичето. Китана залитна назад, гладко отрязаните й пръсти паднаха на пода. Вайл я удари с покрития си с шипове юмрук и смаза половината й лице до неузнаваемост. После запрати острие от мрак, което я прониза в гърлото, и я прикова към стената. Лордът тъкмо се канеше да отреже русата й глава, когато Шон се нахвърли отгоре му. Китана рухна на ръце и колене, а Вайл преметна Шон през хълбока си и го запрати на земята.

Даркесата се изправи, залитайки настрани. Зави зад ъгъла и рухна на колене. Над нея се беше изправил Аргедион.

Двамата се загледаха в очите. Белият магьосник не нападна. Разбира се, че не. Той беше пацифист. Не биваше да напада. А и едва ли му бяха останали сили за това.

— Даркесо — рече той. — Как успя да се измъкнеш?

Даркесата възстанови челюстта, зъбите, плътта на лицето, езика и устните си.

— Ти сам ме освободи — изрече с чисто новата си уста. — Когато Грета умря. Ти разруши психическите стени в главата ми — стената на Касандра и онази, която сам издигна — Даркесата се надигна и излекува останалите си наранявания. — Ти ги правиш по-силни. Даваш им цялата своя уникална, уникална сила.

— Не цялата.

— Виж се само — рече му магьосницата. — Практически беззащитен си — посегна напред със своята магия, но Аргедион отстъпи, а последните остатъци от силата му проблеснаха и се надигнаха да го защитят. — Дори и това просто действие те изтощава.

Аргедион пребледня.

— И ти я виждаш, нали?

— Магията ли? — уточни Даркесата, съсредоточена върху новоизрастващата от китката й длан. — Да, виждам я.

— На очите ми им трябваха месеци, докато се приспособят към това — каза Аргедион.

Даркесата сви рамене.

— Ами, предполагам, че се уча по-бързо. Или просто съм по-печена от теб.

— Но ако и ти виждаш онова, което виждам аз, ако виждаш цялата тази красота, защо тогава искаш да унищожиш всичко?

— Нищо подобно не искам. Долавящите ме видели как унищожавам света, но аз честно не мога дори да си представя каква причина мога да имам, че да искам да го унищожа. Харесвам го този свят, какъвто си е. Забавлява ме.

— Но ти си убийца.

— Е, мога да стана гадна в определени моменти, но то всеки е така в наши дни. Освен ти, очевидно. А и бас ловя, в момента много съжаляваш, че и ти не си бил гаден, когато е било възможно.

— Никога няма да съжалявам за това, че не съм наранявал хора.

Даркесата се разсмя.

— Много ми допада как пренебрегваш такава голяма част от ситуацията. Благодарение на твоя малък експеримент вече бяха ранени и убити повече хора, отколкото аз някога съм наранявала или убивала. Виж само тримата смахнати, на които си дал магически сили. Ти носиш отговорност за всичко, което те направиха.

Аргедион поклати глава.

— Веднъж започнал, вече не можех да се меся. Трябваше им свобода на действие, за да вземат самостоятелни решения. Трябваше да видя как ще се държат, какво ще правят.

— Е, видя — магията на Даркесата яростно се надигна срещу неговата и го събори на колене. — Вие, учените, сте доста хладнокръвна сган. Стоите си отстрани, докато загиват невинни хора, докато силата, която сте дарили просто ей така, бива извращавана от жалките дребни мозъчета на обикновени хора. Не мога да повярвам, че искрено си смятал, че планът ти ще проработи.

— Ще проработи — отвърна Аргедион. — Нищо още не е приключило.

— Така ли? Дай ми само още няколко секунди и ще приключи.

— Боя се, че не мога да ти ги дам. Ти виждаш цялата ми същност, нали? Енергията ми, магията ми, моята аура? С времето ще видиш и други неща. Всичко е тук, просто ни е нужно време, за да го изучим. Аз също виждам много неща у теб, виждам и нещо съвсем специално. Ти пътуваш през измеренията, нали? Скачаш напред-назад.

Даркесата го остави да си приказва и се съсредоточи върху това да сломи защитите му.

— Виждам енергията, която те движи между реалностите. Останало ти е съвсем малко от нея, само за още един или два скока. Ще й трябва още малко време да набере инерция, но така е с магията. Когато веднъж се научиш да я виждаш, започваш да я разбираш. А когато я разбереш, вече можеш да й влияеш.

Силата му се надигна срещу нея като вълна, Даркесата ахна, изведнъж усети, че ръката й болезнено запулсира. После светът затрепка, Аргедион посегна към нея и в следващия миг двамата се озоваха в пълен мрак насред някакви руини.

— Е, ето ни тук — щастливо отбеляза Аргедион.

Даркесата адаптира очите си към тъмнината. Бяха пак на мястото на Убежището, но в тази реалност тук нямаше постройка, а само скали, сякаш останали от рухнали преди векове пещери. На лицето на Аргедион грееше усмивка.

— Благодаря ти — каза той и отстъпи. — Нямаше да успея да дойда сам.

Ама че коварен тип, трябваше да му го признае. Даркесата не разбираше магията така дълбоко като него — поне не още — но разбра какво беше сторил. Беше й прелял от своята енергия и така беше ускорил поредната проява на малкия подарък, оставен й от Надир. Сега последната частичка от Аргедионовата енергия жужеше в тялото й. Растеше, усилваше се така бързо, че Даркесата усети, че няма да се задържи дълго в тази реалност.

Усмихна се на белия магьосник.

— Ето, тук си вече. И сега какво? Ще отидеш да намериш Уолдън? А после? Аз единствена мога да се върна обратно. А в момента изобщо не изпитвам желание да те взема обратно със себе си.

— За мен не се тревожи — отвърна Аргедион. — Разполагал съм с много повече време от теб, за да изуча механизмите на магията. Вече ми е достатъчно да преживея определена магия, за да мога да я възпроизведа сам. Сигурен съм, че имам достатъчно сила да маневрирам и сам да се върна у дома. Като при това ще се прибера далеч преди тебе, дете мое. Но затова пък, когато и ти се върнеш… Ще завариш един нов свят.

Даркесата посегна към него, но Аргедион изчезна.

Тя изруга и полетя нагоре. Камъните с грохот и гръм се рушаха и сипеха край нея, докато най-сетне земята над главата й се разцепи и Даркесата се издигна високо в сивото небе. Тук валеше. Дори климатът беше различен в това измерение. От дъжда косата й залепна за главата. Не беше свикнала с чувството да бъде победена. Не й харесваше, ама никак. Фактът, че Китана и останалите се бяха оказали реална заплаха, фактът, че Аргедион я беше надхитрил… Болеше. Гордостта й беше наранена. Егото й страдаше. Та тя беше Даркесата, за Бога! Убийцата на светове. Единственият човек на земята, с когото не искаш да се замесваш. И въпреки това, ето ти на, летеше си тук под дъжда и чакаше да се върне у дома.

Прииска й се да откъсне главата на Китана. Да скърши врата на Дорън и да изтръгне гръбнака на Шон. После й се прииска да къса Аргедион парче по парче, да рита главата му като футболна топка, да изяде очите му, да глътне езика му и да го превърне в…

Прах.

Усмивка плъзна по лицето на Даркесата и тя се извърна към Ратоат. Да видим сега… Къде ли Чайна е скрила този прословут Скиптър?