Дерек анди
Царството на злото (14)

13.
Интриги

Въпреки всички трудности, препятствия и пречки, църквата на Безликите се разрастваше.

Растежът беше бавен, но стабилен, църквата ставаше по-силна с всеки изминал месец. За Елиза Скорн фактът, че в момента се намираше на влиятелна позиция, беше повод за гордост. Разбира се, след момента, в който беше иззела контрола от ръцете на слабохарактерния и неефективен Джаджо Прейв, активите на църквата бяха започнали да се повишават, да се повишават до такава степен, че представители на църквата на Ноктюрнъл вече й се обаждаха, молеха я, умоляваха я да им помогне. Естествено, тя сметна, че е неин дълг да го стори. Нима всички не почитаха Безликите еднакво? Нима не бяха братя и сестри? Ясно беше, че хората на Ноктюрнъл по традиция бяха консервативна паплач от тесногръди пуритани, които се стараеха да премахнат всичко забавно от живота, но сърцата им бяха отдадени на правата вяра, което всъщност беше най-важното.

Елиза чу пред вратата си гласа на Прейв, остро настояващ, че никой не бива да безпокои госпожица Скорн. Не беше изненадващо, че посетителите не му обърнаха ни най-малко внимание и Танит Лоу и Били Рей Сангуайн влязоха в кабинета на Елиза като у дома си. Прейв ситнеше подире им.

— Едни хора желаят да ви видят — изскимтя той.

— Танит — Елиза се изправи зад бюрото си. — Били Рей. Така се радвам. Желаете ли чай?

— Не, благодаря — рече Танит. — Да не си губим времето, госпожице Скорн. Ние сме активна двойка, постоянно сме в движение. Неща за вършене, хора за убиване, такива работи.

— Разбира се, разбира се. Прейв, остави ни.

Прейв искаше да остане да слуша. Естествено, че искаше. Но покорно отстъпи, излезе от кабинета и затвори вратите зад гърба си, защото, както винаги, правеше точно онова, което му заповядваха.

— Мисията е изпълнена — докладва Танит. — Валкирия Каин е спасена, атентаторът — елиминиран. Като цяло, добър ден. И сега стигаме до момента, в който вие ни давате възнаграждението.

Скорн седна обратно.

— Боя се, че то не е у мен.

Танит замълча. Погледна Сангуайн, който измъкна магическия си бръснач.

Скорн се усмихна и вдигна примирително ръце.

— Хайде сега, преди да сме казали неща или убили хора, за които после да съжаляваме, нека уточня, че информацията, която търсите, не ми е известна, но знам кой разполага с нея.

— Това — отбеляза Сангуайн, — ми намирисва на губене на време.

Танит кимна.

— Така си е, зайче-байче. Госпожице Скорн, тъй като сте смачкали от бой Чайна Сороуз и сте взривили библиотеката й, съм готова да ви дам още един шанс. Признавам, като чух историята, паднах да се смея. Но това е единствената причина, поради която Били Рей още не ви е прерязал беличкото гърленце.

— Благодаря за разбирането — отвърна Скорн. — Но първоначалната ни уговорка не беше аз да ви осигуря информацията, която търсите, а само да я издиря. И аз я издирих. Просто не е у мен, но знам къде е.

— Двусмислия — каза Танит невъзмутимо. — Как само обичам двусмислиците. Хубаво тогава, госпожице Скорн, кажете ни кой знае къде е кинжалът и ще ви оставим на мира, без да ви изцедим кръвчицата.

Скорн се усмихна.

— Кристоф Ноктюрнъл знае.

Сангуайн свали очилата си, за да ги избърше. Дупките на местата, където преди са били очите му, сякаш засмукаха целия мрак в стаята.

— Същият този Кристоф Ноктюрнъл, когото доброволно предадохме на Убежището?

— Същият.

— Това усложнява нещата за нас — обади се Танит. — А аз не обичам сложното.

— Боя се, че онова, което сторихте, беше необходимо — обясни й Скорн. — Ноктюрнъл беше ръководител на голяма църква в Щатите, църква, която аз искам моята организация да погълне. Сега, когато той е арестуван, неговите енориаши се боят, че в затвора той ще почне да говори твърде много, да сочи имена. В резултат от което всичките им пари, всичките им сили и всичкото им влияние могат да им бъдат насилствено отнети, заедно със свободата.

Танит скръсти ръце.

— Значи тия енориаши са доприпкали при вас — отбеляза, да ви молят да затворите устата на Ноктюрнъл, преди да е успял да ги издаде. В замяна са се съгласили да се присъединят към вашата църква на Безликите?

— Точно така.

— И сега вие искате ние да влезем в Убежището и да убием Ноктюрнъл, след като той ни е казал къде се намира кинжалът.

— Естествено — кимна Скорн. — Разбира се, тази задача ще изпълните безплатно.

Сангуайн се засмя.

— И защо решихте така?

— Защото след като Кристоф ви каже къде е кинжалът, вие бездруго трябва да го убиете, не е ли така? За да не каже на Скълдъгъри Плезънт и на другите му там детективи какво сте тръгнали да търсите.

Смехът на Сангуайн заглъхна.

— Мътните го взели — промърмори.

— Вие — отбеляза Танит — сте много коварна жена. Бих казала, по-коварна дори от Чайна Сороуз.

— О, ласкаеш ме.

— И точно поради тази причина смятам да не те убиваме.

— Много ви благодаря — отвърна Скорн. — А сега не искам да бъда груба, но имам много работа. До края на седмицата моята църква ще бъде най-могъщата и богата организация в света, така че имам някои неща за уреждане.