Дерек анди
Царството на злото (23)

22.
Разговор с моя убиец

Пластмасови кутии, пълни с части от човешко тяло, заплашваха да заемат цялото налично място и да катурнат буркана на Скейпгрейс от ръба на масата. Вече се бяха натрупали на купчини от по шест реда, а Бияча все така носеше ли, носеше, като всеки път влизаше в Убежището през тайния вход на доктор Най. Скейпгрейс не си беше й представял, че човешкото тяло може да бъде разкъсано на толкова много частички, но очевидно беше възможно — освен ако заедно с парчетата от Белия секач Бияча не беше събрал и разни камъчета и други дреболии. Тъй като познаваше Бияча добре, Скейпгрейс знаеше, че този вариант не е напълно изключен.

През течността, в която беше потопен, Скейпгрейс чуваше бавните думкащи стъпки на идиота, връщащ се с поредните кутии. На Най бая работа щеше да му се отвори, докато сглоби всички тия парчетии в едно. Макар че, ако на света имаше същество, което истински да оцени подобна задача, това си беше доктор Най. И тогава Скейпгрейс усети, че наистина се плъзга от ръба на масата.

— Ей! — писна той. — Спри!

Бурканът започна да се прекатурва, течността се наклони и преобърна главата му наопаки, и тогава Бияча се озова на позиция и се хвърли на помощ.

— О, господарю! — изви идиотът, притиснал буркана до гърдите си. — Съжалявам! Добре ли сте? О, господарю, моля ви, проговорете ми! Моля ви, кажете нещо!

— Ще кажа — изръмжа Скейпгрейс, — стига ти да млъкнеш.

Бияча на практика се разрида от радост.

— О, слава Богу. О, слава Богу.

— Намери някое друго място, където да ме сложиш — нареди Скейпгрейс. — Възможно най-далече от тебе.

Бияча се огледа и реши да пренесе господаря си в една малка задна стаичка на Медицинското крило. Част от нея беше преградена със завеса, но точно до завесата имаше друга маса. Бияча остави там буркана и се повлече вън, вероятно за да се наплаче. Скейпгрейс подскача с бълбукане още известно време нагоре-надолу, докато най-сетне отново остана неподвижен. Завесата беше дръпната донякъде и той виждаше пациента на леглото зад нея — цялото му тяло през кръста беше увито в превръзки, напоени с лечебна кал. Макар и в затворено помещение, пациентът носеше слънчеви очила. Преди още легналият да се обърне и да го погледне, Скейпгрейс вече го беше познал.

Били Рей Сангуайн изгледа безизразно главата в буркана, Скейпгрейс му отвърна със същото. Нямаше да се остави да бъде сплашен от човека, който го беше убил преди време. Това вече беше под достойнството му. Защото Скейпгрейс се беше променил. Беше станал по-зрял. Беше Кралят на зомбитата, а Сангуайн кой беше? Просто някакъв си досаден американец с тридневна брада и добър мускулен тонус. Чудо голямо! Скейпгрейс поне имаше очи, с едното от които дори виждаше.

Той погледна Сангуайн в упор, Сангуайн го загледа по същия начин. Нито един от двамата не отклоняваше поглед. Беше въпрос на чест. Взирането се превърна в нещо повече от игра на нерви. Вече ставаше дума за надмощие. За сила. Проклет да беше Скейпгрейс, ако допуснеше пръв да сведе очи. Макар че имаше дълбокото усещане, че да носиш слънчеви очила при подобна надпревара е все едно да мамиш.

Много бавно Сангуайн се надигна и седна. После стана от леглото, притиснал с ръка бинтовете си. Простена леко от усилието, после дръпна завесата докрай и направи няколко крачки към масата. Съзнанието на Скейпгрейс кипеше и преливаше от възможни обиди и саркастични забележки. Сигурен беше, че първите думи на Сангуайн ще бъдат много гадни.

Американецът се поприведе и двамата се загледаха очи в очи. После Сангуайн потропа по буркана.

— Ама че грозна гад.

— Само грозната гад може да познае друга грозна гад — триумфално го засече Скейпгрейс, а Сангуайн изкрещя и отскочи назад, блъсна се в леглото си и падна по гръб отгоре му, преметна се и рухна от другата му страна.

Скейпгрейс го проследи озадачено с поглед.

Най и Бияча се втурнаха в стаичката и на секундата се хвърлиха да помагат на Сангуайн. Вдигнаха го и го сложиха обратно в леглото. Американецът очевидно изпитваше сериозни болки.

— Какво стана? — попита Най, докато проверяваше превръзките. — Казах ти: никакво мърдане.

Сангуайн посочи:

— Там има глава в буркан.

— Е, и?

— Проговори ми!

— А ти какво смяташе, че ще направи, ще ти стисне ръката, може би? Можеше да разкъсаш шевовете. Няма да мърдаш, докато не оздравееш. Вече ти обясних.

Сангуайн стисна престилката на Най и придърпа създанието близо до себе си.

— Защо — процеди през стиснатите си зъби — оная проклета глава в буркана ми говори?

— Ти ме заговори пръв — отбеляза Скейпгрейс.

Сангуайн легна бързо обратно.

— Някой да го накара да млъкне. Изкарва ми акъла.

— Сам си си виновен — обясни главата.

— Дори само заради единия принцип, отказвам да водя разговор с отрязана глава.

— Ама ти си тоя, дето ме уби!

Сангуайн се огледа.

— Умишлено се старая да запомням кого и как убивам и определено мога да ти кажа, че не си спомням да съм отсичал чиято и да било глава.

— Главата си ми беше на раменете, когато ме уби! Аз съм Вориен Скейпгрейс.

— Браво на тебе.

— Ти ме уби, а баща ти ме превърна в зомби!

Сангуайн сбърчи чело.

— Ей, помня те, бе. Ти си оня тип…

— Да.

— Идиотът.

— Какво? Не!

— Ти си кретенът, дето се преструваше на наемен убиец, а после изгуби контрола над собствената си орда зомбита.

— Не аз изгубих контрол над тях — поправи го Скейпгрейс. — Те изгубиха контрол над мене.

Бияча пристъпи напред.

— Сега той е Кралят на зомбитата.

— Боже милостиви! — възкликна Сангуайн. — Още едно. Колко от вас се навъртат тука, бе, твари такива?

— С двама повече, отколкото са ми притрябвали — разсеяно отвърна Най.

— Тоя поне си носи главата на място. Как издържаш на тая смрад обаче?

Най притисна с пръсти корема на Сангуайн.

— Нямам нос. Така боли ли?

— Да.

— Хубаво.

— Той какво прави тук? — обади се Скейпгрейс. — Доколкото чух последно, този човек е издирван във връзка с многобройни престъпления. Не на последно място и моето убийство.

Най вдигна очи.

— Ти и аз имаме сделка, зомби. Ти ми даваш каквото искам, а аз ти давам каквото ти искаш. Същата сделка имам и с господин Сангуайн. И очаквам дискретност от всичките си пациенти.

— Викам да го пуснем тоя в тоалетната — предложи Сангуайн.

— Да не си посмял! — вресна Бияча и скочи пред буркана, така че сега Скейпгрейс виждаше само провисналото дъно на панталоните му.

— Господи — отбеляза с отвращение в гласа Сангуайн. — Това черво ли е? Черво е, нали? Гледай само как се мандахерца. За Бога, човече, прибери го някъде. Гнусотия.

Скейпгрейс затвори очи от срам.

— Аз съм какъвто съм — обяви гордо Бияча.

— А, бе, бъди си какъвто си искаш, само прибери тая част от себе си, че ми нанасяш психически травми. Имай малко достойнство.

Бияча се завъртя театрално на пети с ръце на кръста и парчето спаружено черво перна буркана на Скейпгрейс.

— Не си ти тоя, дето ще ми казва какво да правя. Само господарят Скейпгрейс, Краля на зомбитата, може да ми нарежда.

— Прибери си червото, Бияч — тихо рече Скейпгрейс.

Бияча примигна насреща му.

— Господарю?

— Прибери го, идиот!

Долната устна на Бияча затрепери и той изхвърча от стаята. Скейпгрейс въздъхна и погледна към Сангуайн. Най тъкмо довършваше прегледа на американеца.

— Късмет имаш — отбеляза създанието. — Но ако мръднеш още веднъж от това легло, със собствените си ръце ще нарежа всички шевове.

После се врътна към вратата, а Сангуайн се навъси зад гърба му.

— Ей, няма да я оставиш тая глава тука да ми говори, нали? Ей, Най, поне обърни буркана да гледа на другата страна!

Но Най вече го нямаше. Сангуайн се начумери още повече и се отпусна на леглото.

Минутите течаха. Най-сетне американецът вдигна очи.

— Та, как, казваш, стана?

— Кое?

— Как си изгуби главата?

— Не съм губил главата — отвърна Скейпгрейс. — Изгубих си тялото.

— Как?

— Белият секач ми преряза врата.

Сангуайн кимна и пак се смълча. После се обади:

— Искаш ли да поиграем на въпроси и отговори.

Ако имаше рамене, Скейпгрейс щеше да ги свие.

— Готово — отвърна.