Дерек анди
Царството на злото (52)

51.
Падението на Аргедион

Излязоха с колата от Роърхейвън, заобиколиха Дъблин, поеха по разни третокласни шосета, докато стигнаха до малка вила с ширнало се около нея поле. Още няколко къщички бяха сгушени под сянката на високи дървета наоколо, сякаш за да избягат от слънчевите лъчи. Бентлито намали и паркира отстрани на шосето. Зад него по същия начин паркираха още десетина буса.

Магьосниците действаха експедитивно. Под закрилата на сферата-невидимка, която да ги скрие от погледа на онези във вилата, те поставиха Бурята насред полето, сглобиха я бързичко и свързаха всички кабели. Под погледа на Валкирия, необходимите за заряда на оръжието магьосници налягаха наоколо по земята, прикривайки се с необходимата маскировка, за да се слеят с пейзажа. Когато се скриха добре, балонът невидимост от сферата беше свит, скривайки само Бурята, а Валкирия и Скълдъгъри закрачиха по тясната алея към хижата и почукаха на вратата.

Грета Дапъл отвори и им се усмихна.

— Той ме предупреди, че рано или късно ще дойдете. Влезте, влезте.

Домакинята се отдръпна да им направи път, детективите влязоха и вратата се затвори зад гърба им.

— Бихте ли искали нещо за пиене? Чай?

— Не, благодаря — отвърна Валкирия. Домът на Грета беше дом на старица. Старомоден, с плетени каренца навсякъде и малък телевизор. Валкирия я подхвана под ръка и й помогне да седне в креслото си.

— Благодаря ти, Валкирия — рече жената и се отпусна с въздишка.

Скълдъгъри свали шапката си и вторачи в Грета празните си очни кухини.

— Разговаряла си с него? — попита.

— О, да.

— Къде е той?

— Боя се, че не знам.

— Грета — намеси се Валкирия, — можеш да ни помогнеш. Трябва да го убедиш да прекрати това, с което се е захванал. Умират хора.

— Уолдън не би наранил и муха. Той е, и винаги е бил, съвършен джентълмен. Ако всички богове бяха така добре възпитани като него, светът щеше да е едно много по-добро място.

— Аргедион не е бог — поправи я Скълдъгъри.

Грета сви рамене.

— Той е най-близкото до бог същество, което някога съм виждала.

— Разказа ли ти плана си?

— Да. Мисля, че идеята е прекрасна.

— Идеята заплашва животите на милиарди хора.

— О, имайте малко вяра в силата на човешкия дух! Той просто иска да ги направи по-добри. По-щастливи. Не се ли радвате при мисълта в света да има по-малко борба? — жената замълча. — Е, може би точно вие не се радвате на тази мисъл, детектив Плезънт, но се надявам поне партньорката ви все още да не е напълно покварена от всичкото това насилие.

— С радост бих живял в свят без борба — отвърна Скълдъгъри, — но това не е светът, в който съзнателно бих избрал да живея. Аз върша нещата, които върша, за да не се налага други да ги вършат. Аргедион не си дава сметка каква разрушителна сила ще пусне на свобода.

— Той ще пусне на свобода мира и любовта.

— Той ще пусне на свобода див звяр.

— Човечеството не е звяр.

— О, напротив, Грета, точно звяр е. Изплашен, опасен звяр. Аргедион смята, че хората ще се събудят една сутрин възвисени духом, след чудесата, които им е разкрил. Смята, че след това ще заживеем в царството на праведните и благородните. Но ние, хората, не сме такива.

— Съжалявам ви дълбоко, детективе. Вие сам се борите за нас, но всъщност нямате представа каква е истинската ни природа. Трагедията в случая е, че младата Валкирия навярно е попила и последната буква от вашата философия.

— Ние просто се опитваме да помагаме на хората — обади се Валкирия.

— Значи го правите по погрешен начин — отговори й Грета. — Не се превръщай в огорчен стар циник като твоя приятел-скелет. Вярвай, че другите хора са добри и достойни, няма да се разочароваш.

— Къде е той, Грета? — попита скелетът.

— Не знам.

— Кога ще се върне тук?

— Не бих могла да кажа.

— Кога го видя за последен път?

— Тази сутрин. Бяхме заедно цялата нощ. Говорихме си за толкова много неща. Нямаше кой знае какви нови неща да ми разкаже за себе си, но смятам, че това е нормално, след като си бил потопен в сън през последните трийсет години. Но аз пък му разказах всичко, което преживях след деня, в който ми го отнеха, двамата си спомнихме общите си мечти, приказвахме за бъдещето.

— И какво е бъдещето ви? — притисна я Скълдъгъри. — Ти и Уолдън ще живеете заедно дълго и щастливо в Ерата на просветлението?

— Аз? — възкликна Грета. — О, моето време е почти изтекло. Тъжно. Много ми се иска да бях останала млада и красива за него, макар че той отново ми каза, че съм най-красивото създание, което е виждал през живота си — жената тихо се засмя. — Все така не го бива да лъже.

— Обичаш го — каза Скълдъгъри.

— Разбира се — отвърна Грета.

— Значи, дори и да се съгласиш с нас, няма да ни помогнеш.

Грета отново му се усмихна.

— Радвам се, че ме разбирате.

— За съжаление, отлично те разбирам. Мога ли да те помоля да ни придружиш вън?

На лицето на Грета се изписа изненада, но когато Скълдъгъри отново й помогна да стане, тя се подчини и пак му се усмихна. Валкирия дори не я погледна. Просто не можеше. Бавно, бавно, тримата излязоха вън и поеха по полето.

— Чудесно място — отбеляза Скълдъгъри.

Грета кимна.

— Беше на родителите ми. Починаха преди повече от сто и шейсет години, но още чувам смеха им. Те не знаеха, че нося магията в себе си. Не знаеха, че магията изобщо съществува. Винаги съм съжалявала, че не им казах. Ами ти, Валкирия? Твоите родители знаят ли?

Валкирия само поклати глава.

— Жалко — рече Грета. — Но не се тревожи. Ще узнаят. Ще направиш нещата по-лесни за тях, ако сама им кажеш. Кажи им днес. Покажи им какво умееш. Зарадвай ги. Кажи им, че скоро и те ще умеят същите неща. Помисли само какви физиономии ще направят.

Бяха вече насред полето. Бяха влезли в кръга на скритите магьосници, а Грета дори не ги забеляза, макар че бяха буквално под краката й.

— Уолдън обичаше това място толкова, колкото и аз — продължи старицата. — Покоят и тишината, мисълта, че колкото и забързан да е светът около нас, тук винаги можеш да спреш и да чуеш песента на птиците.

— Грета — каза Скълдъгъри, — опитахме се да бъдем разумни. Опитахме с логика и здрав разум да убедим Аргедион да се откаже. Но не се получи и разумните ни варианти на действие свършиха.

— Не разбирам.

По сигнал на Скълдъгъри всички скрити магьосници вдигнаха ръка.

Грета ахна.

— Какво… какво правят всички те тук?

— Това е капан — осведоми я Скълдъгъри. — Измислихме начин да спрем Аргедион и сега ще използваме теб, за да го примамим насам.

— Не. Не, няма да ви помогна.

— Ти вече ни помагаш. При вашата силна връзка, не се съмнявам, че той е настроен на твоята емоционална вълна непрекъснато. Паниката ти направо ще го накара да хукне насам.

— Значи няма да изпадам в паника. Няма да…

— В момента си вече в паника, Грета. Правиш точно онова, което искаме от теб.

Старицата го загледа, после обърна очи към Валкирия.

— Как може да постъпвате така? Какви хора сте, че да постъпвате така?

— Съжалявам — отвърна Валкирия.

— Той не иска да нарани никого!

— Той може и да не иска — отвърна скелетът, — но въпреки това ще го стори.

Грета покри устата си с ръка и очите й се наляха със сълзи.

— Той ме обича. Как можете да използвате това срещу него? Що за хора сте?

Скълдъгъри наклони глава на една страна.

— Ние сме хора, които обичаме да си довършваме започнатата работа.

— Много съм разочарован — рече един глас зад гърба им.

Грета се разрида, а Аргедион пристъпи напред и я притисна в прегръдките си.

— Няма нищо, мила. Няма нищо.

Валкирия погледна скелета и двамата едновременно отстъпиха крачка назад.

— Уолдън — рече Грета, — недей, това е капан.

— Знам — отвърна Аргедион. — Но капанът няма да сработи. Моля те, прибери се вътре. Ще си поговорим после — той нежно целуна старицата по челото и тя изчезна. Белият магьосник вдигна очи. — Както казах, разочарован съм от вас. Грета е възрастна жена и вие нарочно я разстройвате, само за да ме примамите?

— Трябваше да те накараме да се явиш точно тук — отвърна Скълдъгъри.

— Защо? За да може всички тия магьосници, които са ни наобиколили, да ме нападнат едновременно? И какво, смятахте, че въобще ще обърна внимание на подобна атака? Много недодялан план за интелигентен човек като теб.

— Ти не ни остави избор.

Очите на Аргедион се преместиха върху Валкирия.

— Виждам, че някой е поставил психическа стена около мислите ти. Много добре се е справил, макар че няма да ми трябва много време да я разруша, стига да поискам.

— Предлагаме ти сам да решиш — прекъсна го Скълдъгъри. — Върни се доброволно в Куба. Сега го зареждаме чрез Усилвателя. Напълно безопасен е. Забрави всичко тук. Остави светът да си еволюира сам.

— Да зарежа всичко, след всичко, което съм узнал и научил?

Аргедион вдигна ръка и зад гърба му се появи непознат мъж. Беше някъде над двайсетинагодишен, в костюм и се потеше изобилно. Имаше такъв вид, сякаш въобще не беше разбрал, че току-що са го телепортирали.

— Това е моят най-нов опитен субект — обясни Аргедион. — Досега не е проявил никакво ненормално поведение, нито страда от странични ефекти. Справя се доста добре с новите си способности.

Мъжът вдигна глава, отворил широко очи. Втренчи се в Скълдъгъри. Дланта му започна да свети. Нададе вик, вдигна ръка и лъчът излетя, припуквайки…

… а след това мъжът се срина на земята в безсъзнание, малко кълбо светлина се отдели от гърдите му и попи в дланта на Аргедион.

Аргедион остана за момент мълчалив, после непознатият мъж изчезна.

— Обещаващо начало — рече магьосникът. — Знаех, че няма да бъде лесно. Знаех, че ще има много проби и грешки. Но съм близо. Когато силата, която дадох на Шон, Дорън и Китана достигне апогея си и се върне при мен, ще получа отговори на много от въпросите си. Не след дълго ще открия точното количество магия, която да давам на смъртните, без да ги травмирам.

Скълдъгъри поклати глава.

— Дадохме ти възможност да се предадеш. Очевидно е, че ти не я приемаш.

Аргедион се засмя.

— Сега ли ще щракне капанът? — той бавно се издигна във въздуха. — Добре. Ето ме — една голяма и лесна мишена на всички ви.

— Всъщност — обади се скелетът, — имаш ли нещо против да се преместиш малко вдясно?

— Няма проблем. Тук добре ли е?

— Идеално — отвърна Скълдъгъри. — Благодаря ти.

Аргедион въздъхна.

— Ще почва ли вече насилието? Ще ме нападате ли вече?

— Да — отвърна Скълдъгъри. — Но не по начина, по който си представяш.

Сферата-невидимка прекрати действието си и откри Бурята, монтирана точно под надвисналата фигура на Аргедион. По полето наоколо всички магьосници се изправиха на крака, стиснали своите Източващи дискове. Енергията им протече, пулсирайки, по кабелите, смеси се в Бурята и изригна нагоре, удряйки Аргедион с пълната си мощ.

Валкирия последва Скълдъгъри и двамата, също с Източващи дискове в ръце, се наредиха в кръга с магьосници. Косата на момичето полепна по лицето й. Сякаш беше нагазила в езеро от статично електричество. Когато усети, че вече е дала твърде много, Валкирия разтвори пръсти и пусна Диска. Веднага се почувства отново силна.

— Почини си за малко — обади се до нея Скълдъгъри.

Когато усети, че цялата й сила се възстанови, момичето отново стисна Диска. Заскърца със зъби, тялото й леко затрепери и очите й се плъзнаха наоколо по полето, където останалите магьосници отдаваха цялата си сила, за да захранват лъча обезвреждаща енергия, който държеше Аргедион в плен.

— Действа! — едва успя да продума. После се смръщи. — Къде е Китана, мътните да я вземат?

Аргедион се извъртя, опита се да протегне ръка вън от енергийния поток, но лъчът беше твърде дебел. После магьосникът насочи длан надолу, натисна силно, после се опита да стори същото и с другата ръка. Енергията блъсна дланите му отдолу и ги заля, но магьосникът продължи упорито да натиска. Съсредоточи се върху собствената си енергия, натискаше все по-силно, извъртя се полека в по-удобна позиция, после рязко блъсна надолу. По енергийния лъч пробяга вълна, тя за секунда премина по цялата му дължина и влезе в Бурята. Бурята се разтърси и засвети по-ярко.

Скълдъгъри изкрещя предупредително, но беше късно. Бурята експлодира, ударната вълна събори всички наоколо на земята. Валкирия падна и се затъркаля, мерна Скълдъгъри, който се заби във вратата на една стара плевня.

Най-сетне търкалянето спря, в ушите й звънтеше. Момичето вдигна очи и видя Аргедион във въздуха, изтощен, но възстановяващ бързо силите си. Бурята беше унищожена. Единственият им шанс да го спрат — пропуснат. Китана и другите дори не си бяха дали труд да…

Енергиен лъч удари Аргедион някъде отгоре, той изкрещя и се запремята, а Китана, Дорън и Шон го връхлетяха от облаците. И тримата го обстрелваха, лъчите им го удряха от различни страни, подмятаха го, всеки в различна посока. Дорън се откъсна напред, сграбчи белия магьосник и го запрати с всичка сила право надолу. Аргедион се блъсна в земята, а Китана извика весело.

Грета Дапъл излезе от дома си и пое напред толкова бързо, колкото я държаха краката. Валкирия също се изправи, стенейки.

Китана се приземи.

— Здрасти! — рече, замахна и запрати Аргедион право в димящите останки на Бурята. — Не искаме да излизаме неблагодарни и прочее, но сме тийнейджъри, нали се сещаш? Трябва ни положителен пример в живота, а той определено не може да дойде от теб.

Дланта й засвети и лъчът със съскане се заби в гърба на белия магьосник. Той изкрещя, момичето избухна в смях, после Аргедион се заиздига във въздуха, но не по собствена воля. Повдигаше го Шон, хилейки се, докато Аргедион се загърчи от болки.

— Господине — почна Дорън, — искам само да знаете, че оценяваме силите, които ни дадохте. Много мило от ваша страна. Благодарим ви.

— Прекратете това! — извика Грета. — Свалете го долу! Прекратете веднага!

— Не се приближавай! — извика й Аргедион, но старицата продължи напред.

Валкирия изруга под нос и затича да я пресрещне.

Шон остави Аргедион да падне, но тогава отгоре му се нахвърли Дорън и го заналага с юмруци.

— Благодарим ти — повтаряше при всеки удар. — Благодарим ти!

Аргедион дори не се опитваше да се защити. Все се извърташе да погледне Грета.

— Не — задъхано си повтаряше. — Недей. Стой далеч.

Китана се ухили.

— Глупости. Я ела насам, бабке.

Задъхана, Грета стигна до тях. Валкирия тичаше към нея, колкото сили имаше.

— Пуснете… — изохка Грета — го…

Китана погледна Аргедион.

— Трябва да призная — не, че те насърчавам — но смятах, че ще се бориш по-достойно — после се обърна към Грета, удари я с всички сили през лицето и старицата беше мъртва още преди тялото и да падне на земята.

Валкирия изрева и се хвърли върху русокосата, но Китана само се обърна и я удари в корема. Валкирия се преви, залитна настрани, страшно я болеше, не можеше да си поеме въздух.

— Грета! — изкрещя Аргедион. — Грета!

Крясъците му се забиха в главата на Валкирия и тя помисли, че черепът й ще се пръсне. Дорън залитна назад, а Шон се спусна и започна да тъпче лицето на Аргедион, докато виковете най-сетне спряха. Валкирия се надигна, но остана прегърбена, с наведена глава.

— Дорън — рече Китана. — Дорън, спрете. Не го убивайте — после блъсна Валкирия, събори я по гръб и й се усмихна, — чу ли? Няма да го убием. За глупави ли ни мислехте? Още от самото начало беше ясно, че искате да го убием — с такава готовност се съгласихте на малкия ни план.

— С един куршум два заека — рече Шон.

— Точно така — съгласи се Китана. — Ако го убием, ще изгубим магическите си сили, нали? Искам да кажа, логично е. Затова няма да го убием. Знаеш ли какво ще направим? Ще го затворим в оная светеща кутия, откъдето няма да може да излезе, а ние ще си останем магически завинаги.

Шон взе Аргедион и се издигна във въздуха. Дорън го последва, а след тях и Китана.

— Е, Валкирия? — обърна се тя, преди да отлети. — Тази история свърши, а аз още нося куртката ти.

После се засмя и тримата изчезнаха.

Валкирия се опитваше да диша. Някой коленичи до нея. Ревъри Синекдох. Лекарката. Момичето почувства ръцете й върху себе си, усети как затоплят кожата й, облекчават болката, а после дробовете й се изпълниха с кислород и тя задиша тежко.

— Не се опитвай да сядаш — каза й Ревъри. — Имаш вътрешен кръвоизлив. Трябва да те върнем в Убежището.

Валкирия сбърчи чело от болка и се огледа наоколо. Магьосниците и секачите се реорганизираха, приготвяха се за връщане в Убежището. После видя Скълдъгъри да крачи към нея. В ръката си държеше черна метална кутия. Кутията, в която беше прибрал бронята на Вайл.

— Благодаря ти, Ревъри — каза и полека вдигна Валкирия на ръце. — Аз ще я върна в Убежището незабавно.

— Убежището е евакуирано! — извика подире им Ревъри, но Скълдъгъри вече се издигаше във въздуха. — Там няма лекари в момента!

Двамата бързо се отдалечиха от полето до дома на Грета и поеха към Роърхейвън.

— Добре съм — рече Валкирия.

— Разбира се, че си добре — отвърна скелетът. Беше си изгубил шапката, а сакото му беше скъсано.

Момичето се постара с всички сили да потисне болката.

— Къде намери бронята?

— В плевнята на Грета. Аргедион я е скрил близо до дома си. В момента Вайл е единствената ни възможност да спрем тримата. А ако по някакво нелепо стечение на обстоятелствата, Вайл спре тримата, ти ще трябва да спреш мен.

— Как? Като оставя кръвта ми да изтече отгоре ти?

— Като се превърнеш в най-чаровното си Аз.

— А! — закашля се болезнено момичето. — Моето тайно оръжие.

Стигнаха Убежището и Скълдъгъри я внесе вътре. Полека полетяха из пустите коридори и надолу по стълбите.

Някъде напред се чуха гласове. Доловиха откъслечен разговор. Тримата успешно бяха върнали Куба вътре в Усилвателя, но Китана не знаеше как да го отвори и по някаква причина обвиняваше за това Шон. По ударите на юмруци върху плът явно бяха възложили на Дорън задачата да държи Аргедион в безсъзнание, докато решат останалите си проблеми.

Детективите се шмугнаха в друга стая и Скълдъгъри положи Валкирия на пода. Тя се подпря на стената и положи всички усилия да не припадне. Скелетът не каза и дума, само излезе обратно в коридора с металната кутия в ръка. Думи не бяха нужни.

Тъкмо отвори едната закопчалка на кутията, когато Шон го сграбчи и го блъсна в стената.

— Казах ти! — изкрещя момчето. — Казах ти, че усетих нещо!

— Добре, добре — обади се Китана от Залата на Усилвателя. — Просто ги убий и стига вече!

Валкирия залитна до вратата и видя Скълдъгъри да посяга към кутията, но Шон я грабна първи и я притисна до гърдите си.

— Това ли искаш? Какво има вътре? Сигурно нещо важно, нали? Ще ти я дам, ако ми се помолиш. Хайде, скелете. Почвай да се молиш.

От кутията закапа черна течност и започна да се събира на локва под краката на Шон. Капането се усили, течността протече и от другия ъгъл на кутията на гладка, лъскава струя, сякаш кутията беше пълна с нефт. Шон забеляза това, задържа кутията хоризонтално, но тогава капакът й отскочи, отвътре блъвна вълна чернилка, плисна върху Скълдъгъри, покри го от глава до пети, уви се плътно около него, сгъсти се, втвърди се и се превърна в броня. Бавно, съвсем бавно, Лорд Вайл вдигна глава.

Шон пусна кутията на пода.

— Не съм сигурен, че разбирам какво става.

Вайл замахна, стена от сенки се блъсна в Шон и го запрати назад.

— Ей! — викна момчето. — Помощ!

Китана изскочи от Залата на Усилвателя и замръзна на място. Дорън се подаде иззад нея.

— Какво е това, мътните да го вземат?

— Пак е той! — извика Шон. — Скелетът!

Вайл го изрита и Шон отхвърча надалеч по пода. Дланта на Китана засвети и лъчът удари Вайл в гърба. Лордът залитна, бронята се загърчи и затрептя. Беше ранен.

После се обърна, сенчести пипала полетяха към русокосото момиче. Китана падна на колене и покри глава с ръце, но пипалата само се плъзгаха по защитното поле, покрило тялото й. Тя вдигна очи и идеята, че по някакъв неизвестен начин се е защитила, й вдъхна кураж. Изправи се, все така трепвайки всеки път, когато сенките налитаха срещу й като гневни змии. После се оттеглиха по заповед на Вайл и момичето се ухили.

— Дръжте го! — нареди и Шон, и Дорън налетяха върху Лорда.

Валкирия залитна настрани, малко остана да падне на пода, пое си насила въздух, поизправи се и застана очи в очи с Китана, изправила се на прага.

— Просто не се отказваш, а? — каза русокосата, ръката й се заби дълбоко в гърдите на Валкирия, сграби сърцето й и го стисна…