Дерек анди
Царството на злото (51)

50.
Свръхсили

Скълдъгъри беше прав за всичко, но той най-често беше прав, когато ставаше дума за бойни планове. Ревъл свика всички от Отдела по научна магия, събра ги в Залата на Усилвателя, магьосниците-учени огледаха Бурята и след половин час излязоха с предложение как да я превърнат в оръжие в рамките на кратките срокове, с които разполагаха. После се заеха да разглобяват Бурята на съставните й части, да ги нагодят и да премислят нещата в крачка. Беше много, ама много скучно и Валкирия много бързо изгуби интерес.

Сръчка Скълдъгъри с лакът.

— Забележително, нали? — рече й той.

— Да — излъга момичето. — Значи, смяташ, че да примами Аргедион в капан няма да е проблем. Но ние дори не знаем къде е той в момента.

— Не е нужно да знаем. Ние притежаваме нещо, което той иска.

— Кое е това нещо?

Скелетът я погледна и се поколеба, преди да отговори.

— Ти нали обичаш баба си?

Валкирия сбърчи чело.

— Няма да даваме баба на Аргедион!

— Не, просто отбелязвам, че ти си я обичаш. Тя е възрастна жена и ти я обичаш.

— Е, и?

— Ами, на този етап от разговора просто искам да осъзнаеш, че баба ти може и да е възрастна и ти да си я обичаш, но едновременно с това тя е и една силна и интелигентна жена.

— Моля те, не ми казвай, че си влюбен в баба ми.

Скелетът въздъхна.

— Ще използваме Грета Дапъл, за да примами Аргедион да влезе в капана.

— Това какво общо има с моята баба?

— Нищо, просто исках да ти изтъкна, че няма нужда възрастните хора да бъдат галени с перце.

— Напротив, някои от тях трябва да бъдат галени именно с перце.

— Добре, някои от тях да, но не и баба ти. Освен това… Окей, изгубих си мисълта. Ето какво не искам да става: не искам да бъркаш Грета Дапъл с баба си.

— Как въобще бих могла да ги объркам?

— Не знам. Просто реших, че има опасност това да стане. Помислих си, че ако започнеш да гледаш на Грета като ни някакъв заместител на обичната си баба, няма да ти бъде приятно да видиш как я използваме за примамка.

— Баба е още жива.

— Знам.

— Не ми трябва неин заместител.

— Окей. Значи нямаш нищо против идеята да използваме Грета като примамка?

— Разбира се, че нямам. Ленка е мъртва заради лъжите, които Грета ни наговори. Може да е вярвала, че ни лъже за добро, но това не променя фактите.

Типстаф приближи забързано. Изглеждаше по-измъчен от обикновено.

— Извинете ме, детективи, чудех се дали някой от вас няма да има възможността да отдели минутка да се справи с един малък… проблем в Медицинското крило.

— Аз ще отида — отвърна бързо Валкирия. — Имам нужда нещо да ме разсее от тоя разговор.

И пое след Администратора към стълбището.

— Благодаря ти — рече й Типстаф. — Разни странни… шумове се чуват от отделението на доктор Най. Шумове като от борба, струва ми се.

— Сигурно правилно ти се струва — отвърна Валкирия.

— Надявам се, че нямаш нищо против, че те повиках. Знам, че някои хора доста се изнервят, когато доктор Най е наблизо.

— Не и аз — отвърна Валкирия. — Всяка възможност да заплаша доктора със сила е добре дошла.

Типстаф я остави на последната стълбищна площадка и момичето продължи сама към отделението. Влезе в кабинета, без да чука, и завари Най надвесен над микроскопа си.

— Докторе — поздрави го. — Чух, че имате някакъв проблем тук.

Създанието вдигна поглед.

— Проблем? Няма такова нещо. Съжалявам, че знам за какво…

От съседната стая долетя трясък. Валкирия повдигна вежда и закрачи право натам. Най цял се разгъна и й препречи пътя.

— Отстъпете, докторе — рече момичето и сенките се заизвиваха между пръстите й.

— Детектив Каин, уверявам ви, тук не става нищо нередно. Просто ще бъде загуба на вашето безценно, безценно време, ако ви…

— Отстъпете. Няма да повтарям.

Най се поколеба, поклони се и се дръпна от пътя й. Момичето почти беше стигнало вътрешната врата, когато създанието заговори:

— Предложението беше твърде примамливо, за да го пропусна.

Валкирия се обърна.

— Какво?

— Възможността. Процедурата. Никога преди не съм извършвал подобна. Исках да проверя дали мога да се справя. Исках да видя какво ще се случи със съзнанието, с мозъка… с душата. И я извърших успешно, при това неведнъж, а цели два пъти. Две успешни процедури.

Нов трясък.

— Какво сте направил, докторе?

— Казано просто? Мозъчна трансплантация.

— Моля?

— Две мозъчни трансплантации. Двете жалки тътрещи се зомбита дойдоха при мен преди година и аз ги отпратих. Но сега се върнаха и като погледнах тъжните им гниещи лица, почувствах нещо, което не бях усещал с години. Жал. Дожаля ми за тях.

— Говорите за Скейпгрейс?

— Скейпгрейс, да, и онзи идиот, с когото движат заедно. От Скейпгрейс беше останала една глава в буркан, а дружката му се доказа като първокласен идиот. Затова се съгласих да им намеря нови тела, здрави нови тела, и да трансплантирам мозъците на зомбитата в тях.

— Вие сериозно ли? Тия двамата пак са тук, при това и нови тела? Откъде ги взехте изобщо?

— Телата ли? Дарени са на науката. Мога да ви покажа документите, ако желаете.

Нов трясък и вик.

— Извинявам се за шума — продължи Най. — Трябва да се научат да координират движенията си. Нужно им е известно време да привикнат.

— Това е лудост — рече Валкирия. — Сериозно ли ми казвате, че… значи извадихте мозъците им и… Може ли… да ги видя?

— Ъм… Детективе, това е личен, интимен момент и за двамата оперирани. Сигурен съм, че разбирате нуждата им от…

Един мъж, стиснал чаршаф, увит около кръста му, отвори с трясък вратата и залитна навън, а Валкирия се ококори.

— Леле! — възкликна момичето, а мъжът се блъсна в една маса. Беше висок, с пясъчноруса коса, а телосложението му беше великолепно. — Няма начин! — продължи Валкирия. — Скейпгрейс?

Мъжът я изгледа и поклати отрицателно глава. Тогава от вътрешната стая изхвърча жена, нахвърли се върху мъжа, двамата паднаха и се затъркаляха по пода.

— Дай си ми го! — пищеше жената. — Дай си ми го!

Най се засуети.

— Господин Скейпгрейс, много добре знаете, че процедурата не може да бъде повторена, разлагането на мозъците ви е в твърде напреднал стадий.

— Ти! Ми! Даде! Грешното! Тяло!

— Признавам грешката си — отвърна Най. — Но и вие не направихте избора си достатъчно решително. Казахте, че женското тяло ви забавлява. Приех това за одобрение.

— Господарю — издърдори красавецът с невероятното тяло, докато жената продължаваше да го налага, — моля ви…

Възможно най-безшумно, Валкирия се заизмъква заднешком, после се обърна, излезе си и ги остави да се оправят сами.

Намери Гастли в един съседен коридор. Шивачът я видя и я повика.

— Трябва ми помощта ти — рече й тихо.

— Какво трябва да направя?

— Просто да стоиш до мен. Да изглеждаш красива. Да участваш в разговора.

— Какъв ще бъде този разговор?

— Разговор, който ще завържем, след като заведа Сълт долу да види какво сме направили с Върховен маг Стром. Иска ли ти се да ми помогнеш.

— Ревъл ли ти възложи тая задача?

— Той. Не е ли мило от негова страна?

Млъкнаха, когато към тях приближи Сълт, Гастли се обърна и поведе триото към ареста. По пътя никой не проговори, но когато видя килиите, Сълт се стегна.

— Защо ме доведохте тук? — попита той с такъв вид, сякаш се канеше да побегне. Гастли не отговори. Вместо това отвори една от подсилените врати.

Очите на Сълт се разтвориха широко.

— Върховен маг? Но какво…? Какво става тук?

Стром стоеше прав насред килията.

— На вас на какво ви прилича, господин Сълт? Бях арестуван.

Сълт се вторачи в Гастли.

— Ама вие сериозно ли? Кой стори това? Арестували сте Върховен маг?!

— Намерението му беше да възпрепятства и Съвета на старейшините, и цялото ни Убежище, затова беше арестуван и задържан под стража, докато…

— Вие нормални ли сте? — избухна Сълт. — Имате ли представа какво сте направили?

— Бяхме заплашени и противодействахме по съответния начин.

— Затворили сте Върховен маг без причина!

— Арестът беше напълно законен.

— Фалшив арест, безпричинно задържане, отвличане, нападение срещу старейшина, възпрепятстване на правосъдието…

— Възпрепятстване на какво? — засмя се Гастли. — Вие дойдохте при нас със заплахите си, с коварен план да завземете властта в Роърхейвън, а ние се защитихме от вас с мирни средства.

— Не може да постъпвате така!

— Ами, може, както виждате.

— Това е лудост!

— Довели сте господин Сълт да се присъедини към мен — обади се Стром със спокоен глас, — или най-после сте се осъзнали?

— Имаме шанс да разрешим настоящата криза — каза Гастли. — Ще работим в съюз с тримата опасни тийнейджъри, ще организираме мощна атака срещу Аргедион, с която целим да го отслабим и разсеем, за да могат хлапетата да му нанесат смъртоносен удар.

— Разбирам. А кое ви кара да смятате, че можете да се доверите на тези деца?

— В момента те се боят от Аргедион — обясни Валкирия. — Само дето не знаят, че когато той умре, техните магически сили ще изчезнат.

— И така ще сложите край на кризата — обобщи Стром.

— Да — призна Гастли. — Точно затова съм тук.

— Нима? — рече Стром.

— Вие ни предложихте помощта си и сега бихме искали да се възползваме от предложението ви.

Очите на Сълт за малко да изскочат от орбитите:

— Моля? Искате помощта ни сега? Сега, когато безпричинно арестувахте Върховен маг Стром?

— Да — потвърди Гастли.

Сълт се разсмя, но Стром вдигна ръка и го спря.

— Господин Сълт, моля ви. Старейшина Биспоук, действията на вашия Съвет бяха незаконни и враждебни по природата си.

— Не съм съгласен.

— Все едно е дали сте съгласен, но онова, което сторихте, съвсем спокойно може да прерасне във война между Убежищата, господине — една нечувана досега ситуация — Гастли кимна, а Стром въздъхна тежко. — Тази работа няма да остане така. Ако планът ви сработи и заплахата, която Аргедион представлява, бъде неутрализирана, добре, но след това ще си понесете последствията.

— Ще мислим по този въпрос, ако оцелеем.

— Хубаво — отвърна Стром. И си облече сакото. — Обещахме ви помощ и ще я получите. Засега.

 

 

— Така — започна Бофин, изправил се пред всички в бялата си престилка и с крайно самодоволен вид. — Конструираната от Тайрън Ламент Буря представлява откритие, честно казано, изпреварило времето си. Един невероятно значителен проект, който днес предизвиква повдигане на вежди в цялата научна общност.

Всъщност, човекът не се казваше Бофин. Валкирия не можеше да си спомни точното му име. Беше нещо дълго. Викаше му Бофин, защото той приличаше на Бофин.

— За да превърнем Бурята в оръжие, трябваше да се придържаме към проекта на Ламент и просто да „пипнем“ тук-таме или, както се изрази моят добър приятел професор Лори, да „погъделичкаме“… — сред останалите присъстващи в бели престилки премина тих учтив смях — системата от релета и да ревизираме метода за доставяне на енергията в крайната точка. Всъщност, направихме Бурята мобилна. За целите на Ламент е бил достатъчен стол, на който да седи магьосникът, чиято енергия се е източвала в машината, но за нашите цели това вече не върши работа. Затова, позволете ми да ви представя новият и подобрен Източващ диск — и вдигна пред очите на всички нещо сребристо с пробити по него дупки.

— Това е джанта — изтъкна Гастли.

Бофин кимна.

— А, да, в основата си, да.

Ревъл притисна основата на носа си с пръсти.

— Предлагате ни магически джанти?

— Разполагахме само с няколко часа — защити се Бофин. — Използвахме каквото беше подръка.

— Продължете — намеси се мадам Мист.

Бофин се изкашля.

— Източващият диск се свързва с кабел към самата Буря, която ние също пригодихме за нашите нужди.

— Как точно я пригодихте? — обади се Скълдъгъри.

— Отворихме я — отвърна Бофин, — монтирахме вътре насочващ накрайник, който да фокусира енергийния поток, но, за съжаление, той може да го насочва само в посока нагоре.

— Отличен начин да заредим муха с магически сили — промърмори Гастли.

— Приготвили сме шейсет Източващи диска — продължи Бофин. Така че за задачата са ни нужни поне шейсетима магьосника.

— Поне?

— Дисковете ще източват личната магическа енергия на индивида по същия начин, по който я е източвал столът на Ламент, само че сега процесът ще е по-интензивен и ще се реализира по-бързо. Шансът тялото на магьосника под Диска да бъде претоварено и да откаже е… значителен. Когато един магьосник припадне, ще е нужно друг веднага да заеме мястото му.

— Значи, слагате ни тия дискове — обади се Ревъл, — те ни източват магическата енергия, събират я в пирамидата на Бурята и после тя я изстрелва право нагоре под формата на лъч.

— Чиста енергия — кимна Бофин. — Точно така. По наши изчисления, силата на оръжието ще е толкова голяма, че ще може да спре за известно време дори същество като Аргедион. Ако приемем, че можете да го накарате да стои на едно място, докато го простреляме с лъча.

— Това остави на нас — рече Скълдъгъри.

— О, хубаво — отвърна Бофин, видимо облекчен.

 

 

Атмосферата изстина значително, когато Китана, Дорън и Шон пристъпиха прага на Убежището. Въпреки протестите си, старейшините бяха преместени в съвсем друга част от сградата, единствено от съображения за сигурност. Низшият персонал беше изведен напълно от Убежището, така че единствените, които придружиха тримата тийнейджъри до мазето при Усилвателя, бяха Скълдъгъри, Валкирия и Бърнард Сълт. Шон беше нервен, но се мъчеше да го скрие, докато Дорън не спираше да се хили подигравателно. Само Китана изглеждаше искрено облекчена, когато им показаха Залата на Усилвателя.

— Оо! — възкликна тя и изтича при Куба, който се въртеше вътре в Усилвателя. — Какво е това?

— Нарича се „Кубът“ — отвърна Сълт. — Вътре беше затворен Аргедион, преди да се освободи.

— Толкова е яко! — очите на момичето се бяха разтворили широко. — Погледнете го само, лети, блести и така нататък!

Дорън извъртя очи, сякаш него това не би могло да го впечатли.

Скълдъгъри натисна бутон, две механични ръце се спуснаха, уловиха Куба и го преместиха вън от Усилвателя. Китана наблюдаваше процедурата запленена.

— Какво става сега? — попита.

— Кубът ще ни пречи — отвърна Скълдъгъри. — Когато свършим, ще го върнем вътре, но всъщност сме дошли само заради Усилвателя.

Китана сбръчка носле.

— Заради тая машина? Скука!

— Какво прави Усилвателят? — обади се Шон.

Скълдъгъри го погледна.

— Ще увеличи магическите ви сили за достатъчно дълъг период от време, за да можете да победите Аргедион.

— Ще ни направи още по-силни? — ахна Китана, забравяйки на секундата за Куба. — По-силни от сега?

— Да, ще подобри способностите ви.

Китана присви очи.

— Не се опитвате да ни измамите, нали, скелете? Гледала съм оня филм, в който Супермен използва оная стаичка, за да затвори в нея лошите и да им отнеме силите.

— Не ви мамим.

Дорън почука с пръсти по светещата каучукова обшивка на Усилвателя.

— Тогава защо вие сами не го използвате, за да станете по-силни и да се изправите срещу Аргедион?

— Все още не сме проумели напълно източника на магическата сила на Аргедион — отговори Сълт, — но знаем, че тя е от по-чист вид от нашата. Ако ви е по-лесно, можете да мислите за магията като за радиочестота. Вашата магия и неговата имат една и съща честота, затова вашият шанс да му навредите е по-голям.

Китана се извърна към него.

— Използвайте Усилвателя отначало само върху един от нас. Ако ни мамите и той всъщност изсмуче силите му, а не обратното, ще избием всички в града над нас.

Скълдъгъри я изгледа.

— И кой ще влезе пръв? Може би ти, Китана?

Момичето се засмя.

— Няма такова нещо. Дорън, хайде ти, а?

Дорън се смръщи.

— Защо аз?

— Ами ти си най-силният от нас, нали? Ако това е капан, единствен ще можеш да му устоиш и да се измъкнеш.

Шон се навъси, а Дорън се захили нагло, после кимна.

— Окей, давай да го правим. Къде да застана?

Докато Скълдъгъри му обясняваше какво да прави, Китана пристъпи към Валкирия.

— Не е ли весело, а? — каза й. — Ние, момичетата, преживяваме заедно едно приключение, заобиколени от всичките тия момчета, които само се суетят. Когато всичко това свърши, с теб ще станем най-добри приятелки, знам си.

Валкирия я изгледа накриво.

— Когато всичко това свърши, ще те смачкам от бой и ще си взема куртката.

Китана се засмя.

— О, Валкирия! Толкова е забавно с теб!

Дорън стъпи на подиума в машината и стисна юмруци.

— Така — рече. — Давай, готов съм. Пускай тока.

Скълдъгъри се засуети с управлението.

— Момент само…

Кракът на Дорън заподскача нервно.

— Давай! — подвикна. — По-живо, нямам цял ден!

— Момент само…

— Виж — обади се Дорън, — използвали сте тази машина върху хора и преди, нали?

— Мм? — вдигна глава Скълдъгъри. — Хора? Не, върху хора не сме я използвали. А, готово.

Подиумът светна.

— Виж, не съм съвсем сигурен — обади се пак Дорън. — Май не искам да участвам…

— Нищо няма да ти стане — отговори му Скълдъгъри.

— Откъде знаеш?

— Не знам.

Косъмчетата по ръцете на Валкирия настръхнаха и цялата стая се обля в светлина. Усилвателят заскимтя като животно, скимтенето се усилваше и усилваше, докато подиумът не започна да вибрира.

— Искам да сляза! — завика Дорън. — Искам да сляза!

— Не можеш да слезеш! — надвика рева на машината Скълдъгъри. — Ако слезеш, ще умреш!

— Ще умра ли?

— Не знам — отвърна скелетът. — Вероятно.

И тогава грейна още по-силен блясък, Дорън закрещя, после крясъкът му се удави във воя на Усилвателя…

… а после скимтенето и воят започнаха да утихват, светлината помръкна, а Дорън стоеше на колене върху подиума, отпуснал глава на гърдите си.

Китана пристъпи напред.

— Дорън? Дорън, добре ли си?

Момчето вдигна глава, изгледа я и се ухили.

— Просто трябва да пробваш това!