Дерек анди
Царството на злото (4)

3.
Среща в съвета

Гастли никога преди не беше влизал в тази зала. Беше циментова и сиво-бозава като всяка друга зала в Убежището, но затова пък тук на средата на пода се мъдреше маса с формата на крастава жаба. Навярно майсторите не са имали за цел масата да изглежда точно като крастава жаба, навярно са искали да й придадат вид на нещо действително величествено и вдъхновяващо, но, според Гастли, резултатът беше една величествена и вдъхновяваща крастава жаба. Шивачът избра точно този момент от мисълта си, за да я прекъсне внезапно.

Седеше на неудобен стол от дясната страна на Ърскин Ревъл, Върховния маг. Отляво на Ревъл беше мадам Мист, слабата й фигура беше натъкмена в една от робите, които и тримата трябваше да носят, а лицето й — скрито зад вечния черен воал. Кой знае каква картинка бяха отстрани. Върховен маг Ревъл с вид, сякаш е роден да носи само смокинги, в компанията на покрит с белези мъж и забулена жена. Гастли се зачуди дали някой друг от Съветите по света има и наполовина толкова чудат вид като ирландския. Силно се съмняваше.

В момента гледаше в очите двама представители от два други Съвета, седнали на противоположната страна на масата, като и двамата си изглеждаха напълно нормално, ако не и твърде тържествено. Гастли дори не следеше разговора. Светските любезности не му бяха силата. Майка му беше боксьорка, а баща му — шивач, какво му разбираше главата от лицемерните любезности на политици и бюрократи? Той нетърпеливо чакаше гостите да стигнат до същинската причина за посещението си, а когато те все пак го сториха, въпросната причина изобщо не го изненада.

— Доколкото разбираме, имате известни проблеми с вашите магьосници — рече Върховен маг Куинтин Стром от английското Убежище. Както повечето Върховни магове, очевидно с изключение на Ревъл, Стром беше посивял, сбръчкан и стар. Въпреки това, без съмнение, беше изключително могъщ магьосник, макар и донякъде лишен от чувство за хумор.

— Боя се, че са ви подвели — отвърна Ревъл. — Нашите магове са си съвсем наред.

Веждите на Стром се повдигнаха леко. Той беше отличен актьор.

— О! В такъв случай, моля за извинение. Ние просто получихме доклади за случаи на смут в практически всяко кътче на вашата страна. Твърдите, че тези доклади са неточни, така ли?

— Съвсем не — елегантно отвърна Ревъл. — Просто проблемът не е в магьосниците.

Стром кимна.

— А, да, за това също чухме. Нещо въздейства върху смъртното население, нали? Ужасна работа, ужасна. Ако имате нужда от помощ…

— Благодаря ви, но не — отговори Ревъл. — Държим нещата под контрол.

— Напълно ли сте уверени в това? Не бих искал да прозвуча снизходително, Върховен маг Ревъл, но моят опит в ръководенето на Убежище е значително по-богат от вашия и ви уверявам, че няма нищо срамно в това да приемете помощ, когато ви я предлагат.

— Благодаря за пояснението — каза Ревъл.

Мъжът до Стром учтиво се прокашля. Беше млад и беше американец, това и на Гастли беше ясно.

— За съжаление — рече той, — нещата не са толкова прости. Задачата на всяко Убежище е да надзирава магическите общности и да предпазва смъртните от истината. Ако дори само едно Убежище се провали в изпълнението на тази задача, успехите на всички останали Убежища практически се обезсмислят. Ако си позволя да използвам една прекалено изтъркана фраза, веригата е толкова силна, колкото е силна най-слабата й брънка.

Мадам Мист се размърда на мястото си.

— И вие твърдите, че ние сме тази слаба брънка?

— О, за Бога, не — отвърна американецът. — Казвам само, че се наложи вашето Убежище да се справя с прекалено много кризи в последно време. Под подобно напрежение и най-силната брънка ще се огъне.

— Значи все пак твърдите, че ние сме най-слабата брънка — рече Ревъл. — Съжалявам, бихте ли ми повторили, кой точно бяхте вие?

— Бърнард Сълт — отвърна мъжът. — Младши администратор при Върховен маг Ренато Бисахалани.

— И защо сте дошли?

— Сълт е тук, за да помогне — намеси се Стром. — Познавате американските старейшини, те винаги са твърде заети, за да участват лично. Но казаното е вярно. Не ни е приятно да го повтаряме, но напоследък Ирландия е източник на прекалено много тревоги и притеснения за мнозина от общността по цял свят. Разбира се, в наш интерес е да се уверим, че вие имате силите да се справите с всичко, което ви се изпречи на пътя.

— Нямаме нужда някой да ни бъде патерица — отвърна Ревъл.

Сълт поклати глава.

— Не, уверявам ви, съвсем не ви предлагаме това. Но кажете, ако същото, което се случи тук през последните години, се беше случило другаде, например в Германия, вие щяхте ли да сте стопроцентово убедени във възможностите на германците да се справят сами? Или щяхте да използвате първата отворила се възможност да им предложите помощ?

Ревъл не отговори.

— Останалите Убежища са притеснени — продължи Стром. — Настояват за уверения от ваша страна, че сте подготвени и че разполагате с необходимите възможности. И, ето, аз съм един от тримата, шито бяхме избрани да представляваме останалите и…

— Извинете — прекъсна го Гастли. — Какво?

Ревъл се навъси.

— Били сте избрани? Кога? На какъв форум?

— Закрита конференция — отвърна Стром. — Събрахме се, за да изразим един пред друг загрижеността си.

— Без да ни поканите.

— Не искахме да изглежда така, сякаш ви нападаме. Искахме да изкажем на глас мнението си, не да ви плашим. На конференцията беше взето решение да се срещнем с вас и да ви съобщим, че сме разтревожени. Върховен маг Ренато Бисахалани от американското Убежище, Върховен маг Дитрих Ваархайт^[1] от немското Убежище и аз бяхме избрани и беше решено да дойдем тук, при вас, като представители на интересите на Върховния съвет…

Ревъл се разсмя.

— Така ли сте се нарекли? Върховният съвет? Е, категорично не сме уплашени, нали, Гастли?

— Направо ми иде да ги намушкам — отвърна Гастли. — Та, ето ви значи вас, говорителите на Върховния съвет, дошли сте при нас да ни кажете какво…?

— Не сме дошли да ви казваме нищо — отговори Сълт. — Тук сме да ви предложим помощ, ако стане ясно, че имате нужда от нея. Както вече каза Върховен маг Стром, другите Убежища настояват за уверения от ваша страна, че имате капацитет да се справите.

— Дадено — отвърна Ревъл. — Върнете се и ги уверете, че всичко е наред.

Стром се усмихна тъжно.

— Де да беше толкова лесно. Ърскин, ние сме натоварени със задачата да установим с абсолютна и категорична положителност, че ти и твоето Убежище сте готови да посрещнете всеки следващ проблем. А трябва да ти кажа, че тази ситуация — със смъртните, развиващи магически сили — с нищо не подсилва доверието ми във вас. Разбирам, че тази нощ по улиците на града е вилнял и върколак. Върколак. Нашите опасения — и, пак повтарям, с думите си не искам да демонстрирам ни най-малко неуважение — са по отношение на сравнителната ти неопитност като ръководител, която се проявява особено явно в трудни времена.

Ревъл кимна.

— Аз обаче все още не съм сигурен каква е точната цел, която Върховният съвет преследва. Настоявате за уверения, но явно не сте доволни, когато ви ги даваме. Какво още искате всъщност?

— Искаме сами, със собствени средства, да се убедим във вашата компетентност.

Ревъл погледна Гастли.

— Това как ти звучи?

— Звучи ми като че ли искат да ни надзирават и да ни нареждат какво да правим. В това обаче няма никаква логика, защото всеки знае, че всяко Убежище е автономно и отговаря само пред себе си.

— Времената се менят — отвърна Стром. — Не можем да си позволим да поемаме рискове, каквито спокойно сме поемали в миналото. През последните години на ирландска територия Серпин, Венгос и Диаблерията последователно се опитаха да върнат Безликите в нашия свят. Скарабей се пробва да взриви осемдесет хиляди човека на живо в ефир. Допуснахте епидемия от Останки, която заплашваше да обхване целия свят, а само преди година некромантският месия се яви отнякъде с намерение да убие три милиарда от общото население на планетата. Ако и ненормалното създание, наречено Даркесата, също сложи началото на своя Армагедон тук, в Ирландия, това прави общо седем заплашващи съществуването на света събития, случили се в близка последователност едно след друго. Другите Убежища се боят, че следващия път твоите хора няма да успеят да овладеят положението навреме.

— Преди да започнете с възраженията — намеси се Сълт, — позволете да ви задам един въпрос. Ако не разполагахте със Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин на ваша страна, щеше ли който и да било от тук присъстващите да е все още жив, за да водим този разговор?

— Детективи Плезънт и Каин работят с активната подкрепа на всички магьосници от ирландското Убежище — тихо отговори Ревъл. — Усилията са екипни.

— Да, вие ги подкрепяте, но те вършат цялата работа — отвърна Сълт. — Само че те невинаги ще бъдат на разположение или пък ще се случи да закъснеят с намесата си. Ще се случи да допуснат грешка. Или провал. А когато това стане… — Сълт не довърши, вместо него отново заговори Стром.

— Администратор Сълт иска да каже, че не може да оставяте сигурността на целия свят в ръцете на двама души. Рано или късно това бреме ще ги смаже. Ние просто ти предлагаме подкрепата си, Ърскин. Ако усетим, че Убежището ти е достатъчно силно да овладее всяка ситуация, просто ще се върнем, ще докладваме това и ще забравим за случая.

— А ако усетите, че не сме достатъчно силни? — обади се мадам Мист.

— Тогава ще ви помогнем. Ще ви доведем още секачи, още магьосници, които да използвате при нужда. А допускам, че съществува и известна възможност за поделяне на отговорностите.

Гастли се втренчи в английския маг.

— Това означава, че искате да поемете ръководството в Ирландия.

— Не, разбира се, че не. Дошли сме да помогнем, за Бога! Нямаме никакви задни мисли и тайни цели.

— А ако ние не ви искаме тук?

Стром придоби обиден вид.

— Боя се, че се налага да настояваме — отговори Сълт. — При цялото ми уважение, трябва да ви уведомя, че на Върховния съвет ни бяха гласувани определени права и пълномощия за налагане на вето, които бихме могли да обсъдим в подробности по-късно.

— Определени пълномощия — рече мадам Мист, — които не са били съгласувани с нас.

— Така е — призна Сълт. — Ако желаете да ни откажете достъп до делата си, моля, това е ваше право. Подобен ход обаче би ви откъснал изцяло от останалата част от света. Ще бъдете напълно изолирани. Сами. Няма да има от кого да поискате помощ, когато ви потрябва.

— Това ми звучи като прикрита заплаха, господин Сълт.

— Моля за извинение. Искам само да подчертая сериозността на ситуацията.

— Мисля, че започваме да я схващаме — обади се Ревъл. — Трябва да обсъдим вашето… предложение, преди да ви дадем отговор.

— Разбира се — отвърна Стром и двамината гости станаха на крака. — Довели сме магьосници и секачи, които са в пълна готовност да ви окажат всякаква подкрепа, но положението ще се запази такова още само седем дни. На днешния ден след седмица, предложението ни за помощ ще бъде оттеглено.

— И тогава какво? — обади се Гастли.

— И тогава ще се наложи да вземем по-решителни мерки.

Стром и Сълт се поклониха леко и излязоха от залата.

— Значи не просто ни заплашиха — рече Гастли, когато вратата се затвори зад гърбовете на гостите, — ами ни сложиха и краен срок.

Ревъл се отпусна назад в стола си.

— Лоша работа.