Дерек анди
Царството на злото (39)

38.
Двама срещу трима

Някакъв телефон изписука тихо и момичето се събуди. Беше петък сутринта, трийсети април. Един ден преди първи май, рождения ден на Грета Дапъл — денят, в който светът щеше да свърши в агония. Каква радостна и щастлива мисъл — идеална за събуждане.

Валкирия приседна, прозя се и протегна и двете си ръце високо над главата.

— Още съм тук, да знаеш — обади се Скълдъгъри, момичето изохка и за малко не падна от леглото. — Прощавай — извини се скелетът. — Май ме беше забравила.

— Да — втренчи се тя ядосано в него. — Търсят ли ни?

— Търсят ни. Един от магьосниците на пост пред гимназията „Сент Брендън“ е видял момиче, отговарящо на описанието на Китана Килауей. Най-добре на път за Убежището да идем да проверим.

Скелетът изчака в стаята й, докато Валкирия се изкъпа, облече си ученическата униформа и слезе в кухнята. Там закуси надве-натри, каза довиждане на родителите си и излезе от къщи. После зави бързо зад ъгъла, измести въздуха, издигна се до прозореца си и се прехвърли вътре. Скълдъгъри се обърна с гръб, докато тя се преоблече в черните си панталони и нахлузи ботушите. Облече и черния потник, а куртката наистина много й липсваше. После двамата се спуснаха полека в задния двор. Минута по-късно Бентлито летеше по главната улица на Хагард.

 

 

Зад „Сент Брендън“ имаше отдавна затворен супермаркет, а до него — малък паркинг. Точно там намериха мъртвите магьосници. Бяха петима, телата им бяха разкъсани. Скълдъгъри промърмори нещо, което Валкирия не успя да чуе, затова се обърна и отиде до зида, разделящ паркинга от терена на училището. Издигна се и възседна оградата.

— Изглежда тихо — отбеляза.

Скълдъгъри се извиси във въздуха, докато стъпи отгоре на зида.

— Подкрепленията ще дойдат до десет минути. Трябва да ги почакаме.

— Да, сигурно трябва — съгласи се Валкирия, залюля се и скочи в двора на училището.

Скълдъгъри се спусна и стъпи до нея. Двамата закрачиха.

— Не е честно — обади се скелетът, докато проверяваше револвера си. — Тези магьосници са се упражнявали с години, докато овладеят способностите си, а ония деца изведнъж са придобили силата да ги разкъсат на парчета с едно махване на ръката.

— Те не са деца — поправи го Валкирия. — На същата възраст като мен са. Ти мислиш ли за мен като за дете?

— Не, но аз никога не съм съдил за теб по възрастта ти.

— Значи и за тях недей да съдиш така. Те не са деца, а убийци.

— Ако ми подсказваш да не се отнасям меко с тях, само защото са непълнолетни, уверявам те, няма нужда да се тревожиш.

— Значи ще бъдеш себе си по обичайния си безмилостен начин?

— Обикновено върши работа.

Валкирия хвърли поглед през рамо.

— Познаваше ли някого от мъртвите на паркинга?

— И петимата ги познавах — отвърна скелетът. — Ти познаваше трима от тях, просто не ги позна.

Сивата празнина, която Валкирия и бездруго чувстваше в гърдите си, порасна.

Стигнаха игрището и огледаха училищните сгради. Не пищяха аларми, не се чуваха писъци, не гърмяха експлозии.

— Може да са размислили — предположи Валкирия.

— Едва ли — отвърна скелетът и прибра револвера.

— Имаме ли план?

— Имаме, но не е много добър.

— Какъвто и да е, все е по-добре, отколкото да нямаме никакъв план.

— Хубаво. Влизаме и евакуираме учениците от всички класни стаи възможно най-тихо.

— Това ми звучи като добър план.

— Така е, но както се сещаш, малко издиша в подробностите, като например как точно можем да евакуираме цяло училище, без да предизвикаме паника.

— Можем да включим противопожарната аларма.

— Това ще предизвика именно паника, а паниката може да провокира Китана и другарчетата й да атакуват. Ако нещата тръгнат на зле, забравяме за криенето на магията от смъртните. Ако се наложи да хвърляш огнени кълба пред очите на всички, ще хвърляш, без да се колебаеш. Съсредоточи всички сили върху това да защитиш себе си и хората вътре, разбра ли ме?

— Да. Ще стане грозно, нали?

— Грозно ще стане — потвърди скелетът.

Приближиха училището от задната страна. Скълдъгъри разкачи противопожарната аларма на задната врата и двамата се вмъкнаха незабелязано. Коридорът беше дълъг и пуст. Все още никакви писъци. Лицето на фасадната татуировка покри черепа на Скълдъгъри и той отвори вратата на първата поред класна стая. Учителят пред дъската се обърна и го погледна.

— Какво желаете?

— Може ли да ви кажа две думи — отвърна скелетът. — Ако не възразявате?

Учителят се намръщи, но излезе в коридора.

— Казвам се инспектор Аз — продължи с тих глас Скълдъгъри — и участвам в новата образователна инициатива. Няма как да сте чували за нея, защото е свръхсекретна. С две думи, от вас искам да изведете класа си през противопожарния изход тук зад нас и да ги придружите, докато децата се отдалечат на безопасно разстояние от училището.

— Моля?

— Изведете класа си вън от училището.

— Вижте, никой не ме е предупредил за нищо подобно.

— Това би развалило изненадата, не мислите ли? Моля, направете, каквото ви казвам.

— Може ли да ми се легитимирате някак, със значка или нещо подобно?

— Не ми трябва значка. Авторитетът ми е вроден.

Учителят се смръщи срещу Валкирия.

— А ти коя си? Не си ли малко малка за ченге?

— Аз съм на разменни начала — отвърна момичето. — Работата ми е да наблюдавам и да си водя бележки за начините, по които учителите работят с учениците по време на криза.

— Значи това е нещо като противопожарно учение? Защо алармата не се е задействала?

— Защото искаме да наблюдаваме поведението на класовете един по един — отвърна Скълдъгъри. — Да ви кажа, нямаме много време. Ако не започнете евакуацията в следващите трийсет секунди, се проваляте на теста.

— Провалям се? Я чакайте малко…

— Двайсет и пет секунди.

Учителят се ококори.

— Но къде да ги отведа?

— Където и да е, само да е далече от училището.

— Но къде? На игрището? Отзад има един супермаркет с паркинг до него, може би там…

— Там не — прекъсна го Валкирия. — Няма ли къде другаде да ги отведете?

— Една пътека води към гората.

— От гората вижда ли се училището?

— Не.

— Добре, значи ги водите право там. Остават ви осем секунди. И да не издавате и звук.

Учителят се втурна обратно в клас. Докато Скълдъгъри чакаше, Валкирия забърза към следващата стая и надникна през стъклото на вратата. Вътре учениците имаха час. Хукна по-нататък и преброи още две заети стаи и една празна. При стаята точно в средата на коридора се закова на място. Учителят вътре седеше сковано на бюрото си. Учениците също седяха изправени като свещи. Чу говор, но твърде тих, не различаваше думите. Отстъпи полека и се върна при Скълдъгъри, точно когато последните ученици от класа се изнизваха през противопожарния изход.

— Тук са — прошепна му. — Влезли са в час. Всички в онази стая са ужасени.

Фалшивото лице на Скълдъгъри се сгърчи.

— Останалите трябва да ги изведем през прозорците. Стъпките по пода вдигат много шум.

— Няма да се справим — отвърна момичето. — Говорим за стотици ученици, които ще се кикотят и ще се хилят през цялото време, а като се озоват вън, винаги ще се намерят няколко, дето ще почнат да се дерат с цяло гърло от радост, че пропускат часове. Усети ли Китана, че нещо става, ще почне да убива.

— Тогава забравяме за евакуацията. Съсредоточаваме се върху това да ги заловим.

— Ще трябва да ги изненадаме.

— Имаме точно каквото ни трябва — скелетът разкопча няколко копчета на ризата си, бръкна в отвора и почна да рови.

— Какво правиш?

— Тука вътре имам една кесия — отвърна скелетът. — Вътре в мене има доста голямо празно място, както се сещаш, защо да не го използвам да си държа вътре някои неща. По-удобно е от вътрешните джобове на сакото. А, ето я — Скълдъгъри измъкна дървена топка и я подаде на момичето. Сферата-невидимка.

— Ти я дръж — рече й. — Ще нагласим размера правилно, влизаме скрити в стаята и ги залавяме един по един. Или пък влизаме скрити, заемаме позиция и им налитаме от засада. Или пък правим нещо трето. Не знам. Зависи какво е положението в онази класна стая. Ясен ли е планът?

— Това не е план.

— Знаем ли какво се надяваме да успеем да направим?

— Донякъде.

— Да вървим тогава.

Валкирия завъртя двете половини на сферата — едната по посока, а другата срещу часовниковата стрелка — и двамата детективи се оказаха обвити в балон от мараня, който ги правеше напълно невидими за всеки извън балона. Момичето завъртя мъничко назад полусферите, за да намали малко размера на балона и да го нагласи плътно около телата им. Рамо до рамо, двамата пристъпиха към опасната класна стая. Скълдъгъри натисна бравата и бутна вратата бавно навътре.

— Кой е? — обади се Китана от дъното на стаята.

— Никой… няма — отвърна учителят отпред.

Детективите влязоха. Усещането да се изправят невидими и нечути пред очите на трийсет души беше ужасно странно. Китана и Дорън седяха един до друг в самото дъно на стаята, а Шон седеше отгоре на един чин по-близо до дъската. Всички останали бяха в пълен ужас.

— Ей! — извика Китана. Беше облечена в куртката на Валкирия. — Покажи се, който и да си!

— Първо се справяме с Шон — рече Скълдъгъри.

Валкирия кимна. Не искаше да говори, докато се криеха така. Струваше й се наистина ненормално.

Китана извъртя очи.

— Шон, би ли затворил вратата, ако обичаш? Искам да се върна към речта си. Докъде бях стигнала? Ей, господин учителю, сър, докъде бях стигнала?

Шон стана и пое към вратата, а учителят запелтечи:

— Аз… не…

— Какво беше последното, което казах, господин учителю? — продължи Китана, а дланта й засвети. — Не помните ли? Не ме ли слушахте?

Учителят погледна към отворената врата и рязко се хвърли към нея, но Шон го догони, дръпна го и го хвърли зад бюрото. Китана и Дорън се разхилиха.

— Ей, Шон! — провикна се Китана. — Ти си моят герой! Шестица за Шон по новия ми любим предмет — хвърляне на учители!

Шон се засмя, а Дорън заблъска по чина от радостна възбуда, но усмивката на Китана се стопи и тя се приведе напред.

— Ей, Шон… Какво ти е на крака?

Валкирия сведе поглед. Балонът невидимост беше обхванал част от коляното на момчето.

— Пич — обади се и Дорън, — няма ти парче от крака.

Скълдъгъри кимна и Валкирия завъртя сферата. Балонът се разду и скри изцяло Шон. Всички в стаята ахнаха едновременно от внезапното изчезване, а Скълдъгъри обви шията на Шон с ръка. Шон издаде някакъв звук и размаха безпомощно ръце, докато смъртоносната хватка се затягаше все повече около него.

Дорън скочи от стола си, ококорен.

— Ти сериозно ли? Вече можем да ставаме невидими? Става все по-яко!

Скълдъгъри отстъпи, Валкирия го последва. Докато излязат в коридора, Шон вече беше в безсъзнание. Скълдъгъри го остави на пода и закопча белезници около китките му.

— Шон?

Китана излезе от класната стая.

— Шон? — повика го пак. — Къде си?

Скълдъгъри изруга под нос, вдигна Шон от пода и го повлече още настрани.

Дорън излезе след русото момиче, цял почервенял от напъване.

— Още ли съм тук? Виждаш ли ме?

— Разбира се, че те виждам, идиот! — сряза го Китана. Не смятам, че Шон стана невидим.

— Къде се дяна тогава?

— Мисля, че още е някъде тук. Усещам го. Наблизо е. Ти усещаш ли го?

Дорън сви рамене, после се обърна и се вторачи право във Валкирия. За момент момичето помисли, че той я вижда, но очите му се местеха разфокусирано и тя се поуспокои.

— Те са го хванали — прошепна изведнъж Китана.

Валкирия погледна Скълдъгъри.

— Какво ще правим? — попита неразумно високо.

— Кой го е хванал? — прошепна в отговор Дорън.

— Пак действаме чрез изненадата, явно работи — отвърна Скълдъгъри.

Китана се огледа и рече все така шепнешком:

— Магическите хора.

— Когато не ни виждат, инстинктите им не се задействат, за да ги спасят — отбеляза скелетът. Остави Шон на пода, извади револвера и го насочи право в главата на Дорън.

Валкирия примигна.

— Мислиш ли, че са още тук? — прошепна Дорън. — Мислиш ли, че ни виждат?

Китана не отговори. Дорън замахна няколко пъти във въздуха, мъчейки се да удари врага, ако имаше такъв наоколо. Пръстът на Скълдъгъри се сви около спусъка, когато момчето се обърна право срещу него.

— Не можеш просто… — гласът на Валкирия й изневери.

— Каза да бъда себе си по обичайния безмилостен начин — напомни й скелетът. — Ако сега ги сваля и двамата, няма да наранят никого повече. За всички ни е по-добре, ако умрат веднага.

— Ще ги застреляш ли?

— Въпросът е на живот и смърт, Валкирия — палецът му запъна ударника. — Да оставиш на някого шанс да се бори, означава да му оставиш шанс да те победи. Какво съм те учил за схватките?

Валкирия вдигна очи към Дорън и Китана, които бавно отстъпваха назад.

— Нека условията на всяка схватка избираш ти, а не врагът — тихо отвърна момичето. — Направи го.

Зачака да чуе изстрел, но долови само шепота на Дорън. Вдигна очи. Скълдъгъри прибираше пистолета.

— Проклятие — рече скелетът, вдигна Шон от пода и го захвърли към Дорън. За Дорън Шон внезапно изникна от нищото и се блъсна в него. Двамата си чукнаха главите и паднаха на пода, а Китана отскочи, ругаейки.

— Изведи останалите — нареди Скълдъгъри, измести въздуха и налетя върху Китана. Сграбчи я, обви ръка около шията й, но от гърдите на русокосото момиче настрани се разля вълна от енергия, която откъсна скелета и го запрати настрани.

Удържайки порива да му се притече на помощ, Валкирия се втурна в класната стая. Затръшна вратата, дезактивира сферата, като така изкара акъла на всички насядали по чиновете.

— Прозорците — нареди им. — Вън през прозорците. Бързо!

Прозорците се отвориха и настана луда паника. Класът се ръгаше, блъскаше и тъпчеше, за да избяга. Учителят полагаше усилия да въведе ред, но само влошаваше нещата още повече.

Валкирия щракна с пръсти и в дланта й лумна огнено кълбо. Всички замръзнаха на място пред тази гледка. Момичето кимна към една групичка.

— Вие. Излизате първи. Хайде. Друг никой да не мърда.

Групичката изпълни каквото им наредиха. Когато и последният от тях се измъкна навън и побягна, Валкирия кимна към следващата групичка.

— Сега вие. Хайде.

Малко по малко, всички излязоха, а след тях и учителят. Валкирия се обърна пак към вратата. Вън цареше подозрителна тишина.

Момичето натисна бравата и надзърна навън. Шон все така лежеше в безсъзнание с оковани китки. Валкирия се измъкна навън и изтича до двойната врата в дъното на коридора. Върху дървото имаше огромно изгоряло петно, което още пушеше. Валкирия влезе през вратата. Чу се трясък. Затича се пак и стигна физкултурния салон. Една от вратите беше измъкната от пантите. Отвътре блесна светлина, после се чу викът на Скълдъгъри. Момичето завъртя двете половини на сферата и нахълта в салона.

Скълдъгъри лежеше на пода. Фасадната татуировка се беше скрила и Китана се мусеше срещу Дорън, докато двамата бавно пристъпваха към скелета.

— Няма ли да се научиш да се целиш както трябва?

— Не съм виновен — защити се момчето. — Тоя тип ми докара страхотно главоболие.

Китана изгледа Скълдъгъри.

— Какво си ти? Наистина ли си скелет или това е просто някакъв трик, нещо като маскировка?

— Няма маскировка — простена Скълдъгъри.

— Защо носиш костюм? — попита Дорън.

— Гол ли предпочиташе да бъда?

— Не! — отсече Дорън. — Това би било супер гадно.

Китана въздъхна.

— Как така гадно? Той е скелет.

— Да, ама е мъж. Ако беше гол скелет-жена, нямаше да има проблем.

— Гол скелет-жена щеше да е секси, така ли?

— Много ясно! — тросна се Дорън, сякаш това е най-очевидното нещо на света. — Щото щеше да е гола.

Китана се обърна пак към Скълдъгъри.

— Искам да се извиня от името на приятеля си. Не е много умен, а и си пада малко хомофоб.

— Това не е хомофобия — отвърна Скълдъгъри, докато бавно се изправяше на крака. — Просто типични тийнейджърски момчешки изхвърляния. Ще ги израсте, ако приемем, че живее достатъчно дълго, разбира се.

— Това заплаха ли е? — попита Китана. — Заплашваш ли ни?

— Нищо подобно. Но тъй като и без това ни се е отворила възможност да си поговорим, защо да не обсъдим някои належащи въпроса? Например какво се надявате да постигнете с всичко това?

— С кое всичко? — попита Китана. — О, имаш предвид убийствата и хаоса? Не ти ли харесва? Не си ли ни фен?

— Не бих казал.

— Ами тогава, господин Скелет, си супер скучен тип. Аргедион ни избра, защото знаеше, че ще използваме силите си по предназначение, а именно да наказваме хората, които са ни се бъркали досега в живота.

— Бившето ти гадже бъркаше ли ти се в живота?

— Той ме унижи.

— Просто е скъсал с теб. Има разлика. Дорън, ти уби брат си. Смяташ ли, че той заслужаваше да умре така ужасно?

— Да — отвърна Дорън. — Смятам.

— Ами Патрик Зебек и останалите? Ами всички други хора, които сте наранили? А когато приключите с наказанията? Какво ще правите тогава?

— Каквото си искаме — отговори русокосото момиче. — До края на живота си ще си правим каквото си искаме.

— Нали знаеш, че не мога да го позволя.

— Не можеш да ни спреш. Магическите хора се опитаха да ни попречат одеве, но ние ги убихме — беше фасулска работа.

— Разбирам.

Китана се захили презрително.

— Нима?

— Разбирам — повтори Скълдъгъри. — Вие сте психопати. Може би магията е била последната капка, която е преляла чашата, може да сте си били такива по рождение, не знам. Важното е, че в момента сте психопати.

— Май сме си такива, да.

— Трябваше да ви застрелям, когато имах възможност.

— И наричаш нас психопати? — разсмя се Китана.

— Тези сили не са ви дадени, за да наказвате онези, които са се държали лошо с вас. Избрани сте по съвсем друга, специална причина.

— Просто ни завиждаш.

Валкирия се запрокрадва към Скълдъгъри, който тъкмо си пристягаше вратовръзката.

— Аргедион ви използва за свой експеримент — рече скелетът.

Дорън се намръщи.

— Познаваш Аргедион?

— Виждате ли? Дори не знаете кои играчи са замесени в тази история. Кой си мислехте, че е Аргедион — някакво мистично същество, даряващо магически сили на простите смъртни? Преди да стане Аргедион, той беше един най-обикновен редови магьосник. Бореше се за мир и просвещение. Вие сте неговите опитни зайчета в момента и прехвърляте границите на всичко свято, в което той вярва.

Китана сложи ръце на кръста си.

— Така ли било? Ако сме чак такава грешка, къде е Аргедион? Как така още не е дошъл да ни обясни къде бъркаме?

— Той отказва да повярва колко всъщност сте лоши. Но днешната ви постъпка…? Да дойдете да нападнете собственото си училище? Мисля, че това ще му е достатъчно, за да си преразгледа мнението си за вас.

— Мисля, че лъжеш.

— Не ми пука какво мислиш.

Китана се засмя.

— Просто завиждаш. Признай си. Завиждаш, че Аргедион е избрал нас, а не теб. Правите се на важни с тия ваши тайни общества и така нататък, обаче ние сме магьосници от ново поколение. И сме по-силни от вас.

Валкирия се хвърли към Скълдъгъри. Скри го под сферата-невидимка и го издърпа настрани. Китана и Дорън изстреляха на сляпо енергийни лъчи, които профучаха опасно близо до детективите.

— Благодаря ти — каза Скълдъгъри.

— Няма проблем.

Бавно заобиколиха тийнейджърите, като се държаха ниско приведени, защото Китана и Дорън, ококорили очи, запращаха лъчи напосоки.

— Къде са? — крещеше Дорън. — Къде са?

— Откъде да знам! — сопна се русото момиче.

Скълдъгъри извади револвера.

— Не исках да го правя — каза и се прицели.

Валкирия отвърна очи, а скелетът стреля два пъти.