Дерек анди
Царството на злото (34)

33.
Мъжът в черно

Елси стоеше до уличната лампа и събираше кураж да заговори надзорника на ремонтните работи. По-голямата част от ремонта на улицата вече беше приключил. Кафенето имаше нова витрина, разбитата кола беше отнесена, щетите бяха изкърпени. Според най-пресните новини след събитието, улицата станала поле на битка между някакви банди, хора се стреляли и взривявали коли. На следващия ден репортажите се смениха и съобщиха, че някой използвал на улицата огнехвъргачка, както и — колкото и странно да звучеше — някакъв вид „лазерен лъч“. Последните новини обаче премахнаха всяка неяснота с известието, че на улицата просто се е случила най-банално пътнотранспортно произшествие. Свидетелите отново се явиха в студиото, извиниха се за първоначалните грешки в показанията си, възнаградени от водещите с тих смях. Най-важното беше, че нямаше пострадали и никой никого не съдеше.

Елси беше изслушала всички новини и беше напълно уверена, че всичко това е дело на Китана и останалите, а хората, които Зебек беше споменал, онези магически ченгета, сега прикриваха събитията и замазваха положението.

— Извинете?

Елси се обърна, а към нея пристъпваха двама мъже, журналисти, единият държеше камера. Другият се огледа бързо наоколо и я дари с лукава усмивка.

— Тук ли бяхте? — попита. — Видяхте ли какво се случи? Какво наистина се случи?

Момичето примигна срещу обектива.

— От новините ли сте?

— Не, снимаме документален филм — отвърна първият мъж. — Разкриваме прикрити истини. Свидетелка ли сте? Бихте ли искали да ни разкажете какво видяхте?

— Съжалявам — отвърна Елси. — Не знам какво… Не съм присъствала. Съжалявам.

Мъжът я изгледа.

— И до вас се добраха, нали?

Момичето направи неразбираща гримаса, а операторът задърпа колегата си за ръкава.

— Хайде, Кени, да си вървим.

— Тя знае нещо.

— Ще ни видят. Хайде.

Операторът побягна. Другият мъж, Кени, пъхна визитката си в ръката на Елси.

— Ако си спомниш нещо — рече той, отстъпвайки назад, — обади се на този номер.

И после също избяга.

Елси изчака още минутка, после мина покрай бордюра на тротоара и пусна визитката в близката камара строителни отпадъци и натрошено стъкло. Пое си дълбоко дъх и пристъпи към надзорника на ремонтните работи.

— Извинете — рече му. — Бих искала да говоря с някой, който отговоря за работата тук.

Надзорникът й се усмихна.

— Аз отговарям.

— Ъм — смути се Елси. — Не, търся някой, който… наистина отговаря. За, така де, сещате се. За тайните неща.

— Тайните неща?

Момичето кимна.

— За ония, другите… неща.

Надзорникът я изгледа.

— Да сте си удряли наскоро главата, госпожице? Може би трябва да идете на лекар.

— Нищо ми няма — избъбри Елси. — Е, не е като съвсем нищо да ми няма, но сега просто искам да помогна. Знам, че тук не е станала никаква катастрофа. А и не мисля, че е било престрелка между членове на банди, въоръжени с лагери. Мисля, че… познавам хората, които са причинили тази разруха.

Надзорникът я погледа още миг, после пак й се усмихна.

— Как ти е името?

Елси му каза.

— Чуй сега — рече мъжът. — Ще звънна на началника ми. Имаш ли нещо против да ме изчакаш за минутка?

— Никъде няма да мърдам — обеща Елси.

Надзорникът кимна, отстъпи крачка и се обади по телефона. Половин час по-късно пред Елси спря красива черна кола и от нея слезе висок, слаб мъж в черен костюм. Свали й шапка и й стисна ръката с усмивка. Носеше ръкавици.

— Елси — каза мъжът, — благодаря ти, че се свърза с нас — гласът му беше толкова хубав. Мек и успокояващ. — От няколко дни те търсим. Майка ти се тревожи.

— Не мога да се прибера у дома — отвърна Елси. — Още не. Просто исках да помогна.

— Знам. Аз се казвам Скълдъгъри Плезънт. Необичайно име, знам, но аз съм необичайна личност. Както и ти, по всичко личи.

— Вие… знаете за… нещата?

— Ако под „нещата“ имаш предвид магическите си способности, да, знам за тях.

— Искам просто всичко това да свърши — избълва момичето. — Можете ли да го спрете? Можете ли да ми отнемете силите?

— Не — отвърна мъжът. — Още не. Но работим по въпроса.

— Не искам да причинявам зло на никого.

— Знам. Приятелите ти обаче искат.

Усмивката на Елси беше всичко, но не и щастлива.

— Не знам дали още са ми приятели. С Шон се познаваме от деца. Майките ни са първи приятелки, с него сме израснали заедно. Дорън не го познавам. Искам да кажа, да, в един клас сме от години, но изобщо не го познавам добре. Той е побойник, миналата година го арестуваха, защото се сбил с някакъв колежанин. Размина му се, де. Той е… гневен. Мисля, че плаши всички. Освен Китана.

— Разкажи ми за нея.

— Винаги е била популярна. Момчетата правят каквото им каже. Май всички хора правят каквото им каже, дори аз. Единственото общо между мен и нея е Шон. Ако не беше Шон, съмнявам се, че щеше да знае дори името ми. Китана е… В нея има нещо сбъркано. Дори и преди да придобием тези сили, в нея винаги е имало нещо… сбъркано.

— А силите ви… И четиримата имате еднакви способности, така ли?

— Да, така мисля.

— Какво направи, когато ги получи?

— Аз ли какво направих? Не знам. Май се паникьосах. Висяхме зад училище, бяхме избягали от час по математика. Там се крием, когато бягаме от часовете — зад бараките в задния двор. Всички си бяхме съвсем нормални. Момчетата се мъчеха да впечатлят Китана, а аз просто си седях отстрани, когато изведнъж ми прилоша. Цялата пламнах и се изпотих, но ми стана и много студено, ако ме разбирате. Все едно ме беше хванал вирус. Огледах се и видях, че останалите бяха усетили същото. Помислихме, че е грип и че сме се заразили един от друг. Прибрахме се вкъщи и после и четиримата сънувахме един и същи сън, сънувахме Аргедион. Не помня много от съня, само един мъж в бяло, който ми даде нещо. Дар. На другата сутрин се събудих и… просто знаех. Знаех, че вътре в мен има сила.

— Как се почувства тогава?

— Не ми хареса. Китана каза, че се чувствала фантастично, но… Аз не знам. Сякаш вътре в мен има една част, която не е моя. Почувствах се… Как беше думата? Разстроих се.

— Значи и четиримата внезапно се сдобихте с магически сили — обобщи Скълдъгъри. — Какво направихте после?

Елси сви рамене.

— Отначало просто се бъзикахме с тях. Колкото повече ги използвахме, толкова по-силни ставахме. Шон беше наистина развълнуван, не спираше да говори как ще станем супергерои и прочее. Дорън го нарече глупак, каза, че той лично смята да ограби всички банки в страната. Китана щеше да използва своите сили, за да стане известна. Тя винаги с искала да бъде модел или да се снима в киното и така нататък. Силите щяха да я направят звезда.

— Ами ти? Ти за какво искаше да използваш силите си?

— На мен най-много ми допадна идеята на Шон — промърмори момичето.

— После какво стана?

— Не знам. Прекарвахме си добре, смеехме се и си приказвахме какво смятаме да правим, а след това…

— След това какво?

Елси се поколеба.

— Има един охранител пред един от нощните клубове, който никога не пуска Дорън да влиза, защото е непълнолетен. Дорън все говори за него, как щял някоя нощ да отиде пред клуба и да смачка охранителя от бой. И точно така и направи. Отишъл до клуба, охранителят не го пуснал и Дорън използвал силите си. Вкарал човека в болница. Мисля, че състоянието му още е критично. После се скъсваше от смях, докато ни разказваше.

— Шон и Китана как реагираха на това?

— Шон отначало се беше умълчал, но Китана не спираше да задава въпроси: какво било усещането и прочее. Веднага стана ясно, че идеята й хареса, а щом на нея й хареса, на Шон също веднага му хареса.

— И така се започна.

— Да. А след това нещата напълно излязоха от контрол. Убиха бившето гадже на Китана, убиха човека, който дойде при нас и почна да говори за магическата полиция… Убиха брата на Дорън…

— Трябва да ги спрем, преди да са наранили още някого. Когато способностите им изчезнат, ще се занимаем специално с поведението им. Но сега просто трябва да ги спрем. Можеш ли да ни помогнеш?

— Какво трябва да направя?

— Имаш ли представа къде може да са сега, какви може да са плановете им?

— Навъртат се наоколо, но не съм сигурна, че изобщо имат някакви планове. Момчетата правят каквото им каже Китана, а Китана е на настроения.

— Патрик Зебек е бил убит, защото се е оказал заплаха, но същинските цели на триото са били бившето гадже на Китана и братът на Дорън. Отмъстили са си на хора, които са се отнесли лошо с тях в някакъв момент от живота им. Има ли и още някой, на когото Шон би искал да отмъсти?

— Не. Поне аз не знам. Родителите му са чудесни. Таткото на Дорън е пиян почти през цялото време, родителите на Китана непрекъснато отсъстват, но семейството на Шон е прекрасно. Шон никога не би наранил никого умишлено.

— Силата му го е покварила.

— Да, но въпреки това не смятам, че би сторил нещо лошо на някого. Той не е като другите двама. Той е мил.

— Той е съучастник в убийство, Елси. Трябва да го спрем, преди сам да затъне още повече. Можеш ли да се сетиш къде биха отишли или дали нямат и други сметки за уреждане с някого?

— Не, не се сещам за нищо. Много съжалявам. То цялата работа въобще не е логична. На Китана изобщо не й пукаше за бившия й. Изобщо.

— Просто си е търсела извинение, за да нарани някой жив човек — отвърна Скълдъгъри. — Никой не е в безопасност около нея, Елси.

— Честно, не знам къде може да са. Единственото… Единственото място, където би могло да има хора, които Китана би желала да нарани, е училището ни. Нали не мислите, че ще сторят нещо на някого там? Имаме и приятели там.

— Ще пратя хора да държат училището под око. Ако триото се появи, ще се разправим с тях. Междувременно, бих искал да ме придружиш до едно място, което се нарича Убежището. То… може и да не е най-безопасното място на света, но поне Китана и другите няма да могат да те намерят. Ще дойдеш ли с мен?

Елси кимна.

— Благодаря ви. Много ви благодаря.

Скълдъгъри отвори вратата към мястото до шофьора и Елси влезе.

— Може би трябва да си нагласиш седалката, за да ти е удобно — рече детективът. — Момичето, което обикновено седи там, е доста високо и обича всичко да й е по мярка.

Елси премести седалката назад.

— Тя дали няма да има нещо против, че й размествам мястото?

— Ако приемем, че е още жива и че изобщо някога се върне у дома, напълно съм сигурен, че ще ми проглуши ушите от натякване, че съм ти позволил. Закопчай си колана.