Мишел Марли
Мадам Пиаф и песента на любовта (14)

Тринайсета глава

Едит положи длани върху ръцете на Ив под лактите и усети с пръстите си пулсиращата вена по протежение на лъчевата кост. Буквално можеше да пипне сценичната му треска. Той се мъчеше да се прави на невъзмутим, външно изглеждаше спокоен и весел, усмихваше се рутинирано на минаващите покрай тях танцьорки с къси полички. Едит знаеше, че сърцето му под черната риза почти се пръска от вълнение. Натискът на ръцете й обаче беше единственото, което можеше да му даде в този момент. За останалото следваше да се погрижи сам: за концентрацията, която трябваше да го съпровожда по време на изпълнението му, и за успешното представяне. Ив щеше да изнесе същия репертоар както преди седмици в „АВС“, ала Едит горещо се надяваше, че той ще си спомни за нейните указания и пред лицето на публиката. В самотата на хотелската стая безброй пъти бяха изминавали всяка негова стъпка, а през последните дни Ив се бе пробвал на малките сцени на няколко кина в парижките предградия и според нея се бе справил добре. Сега само от него зависеше да се утвърди и в „Мулен Руж“.

— Трябва да ги грабнеш, всички до един — прошепна му тя. Въпреки шума, който вдигаха бърборещите момичета от балета, сценичните техници и музикантите, настройващи инструментите си, тя говореше много тихо, ала при все това гласът й прозвуча енергично: — Да се харесаш както на хората от скъпите места, така и на зрителите от евтините балкони. Ще те възнаградят с аплодисменти едва когато спечелиш всички на своя страна.

Ив я дари с плаха усмивка.

— Точно за това се трудихме, нали?

— Далеч не сме стигнали до края на нашите занимания…

— Слава богу — вметна той, а усмивката му стана по-нежна.

Едит се помъчи да не се поддаде на магията, извираща от тона му.

— Наслука! — прошепна му тя и се изправи на пръсти, преструвайки се, че плюе през лявото му рамо. За миг се притисна към гърдите му. Усещането за твърдите му мускули, за топлината и аромата му й подейства като кратко, интензивно опиянение. После се откъсна от него, отстъпи крачка назад и го погледна с големите си очи, сякаш с погледа си можеше да прехвърли в тялото му цялата си воля, силата и уменията си.

— Всичко е продадено! — обяви зад гърба й Анри. — Току-що надзърнах през процепа в завесата и видях кои са дошли. Няма да повярвате, даже… — Той прекъсна, очевидно объркан, а може би и смутен от картината, разкрила се пред очите му.

Едит осъзна със закъснение колко интимен изглежда отминалият момент. „Така се гледат само влюбените“, мина й през ума.

Стана й неприятно.

Никога не бе предполагала колко трудно ще бъде да скрие от Анри чувствата си към Ив. Извърна се с лъчезарна физиономия към стария си приятел и любовник. Ръцете й, които отлепи от тялото на Ив, внезапно станаха студени.

— Да не си очаквал нещо друго, освен разпродаден салон? — Тя се засмя твърде високо. — Моля те, Анри, та това е откриването на „Мулен Руж“ след дълга пауза, а аз съм звездата. — Тя шеговито го хвана под ръка.

С крайчеца на окото си видя как се вкамени изражението на Ив. Той я ревнуваше. Не това беше чувството, което трябваше да изживее преди появата си на сцената. Ала Едит разтълкува ревността като знак за любовта му и се почувства добре. Освен това при всяко положение на Ив щеше да му се наложи да проумее, че тя не е негова собственост. Дори когато — или въпреки че — тя беше влюбена в него.

През смесицата от всевъзможни миризми, тътрене на крака, глъчка и измъчени струнни инструменти долетяха познатите звуци на хармониката. Явно музикантът вече репетираше за участието на звездата във втората част на вечерта. От фоайето звънец оповести скорошното начало на програмата. Сърцето на Едит неволно заби по-учестено.

Режисьорът премина забързано покрай тях.

— Още пет минути! — подвикна той на Ив.

Анри потупа свойски младия певец по рамото.

— На добър час, приятелю!

— Благодаря — отвърна Ив, но погледът му бе прикован в Едит. — Ще гледаш ли?

— Не. Това е твоето шоу. Аз ще отида в гримьорната си и ще се готвя за моето участие. — Разбира се, че щеше да проследи изпълнението му от някое закътано място зад кулисите. Или поне част от него. В крайна сметка напредъкът, който, както тя се надяваше, щеше да демонстрира Ив, беше и нейна заслуга. Едит обаче не му го каза, понеже се опасяваше, че ще стане още по-нервен, ако ще трябва да се доказва пред очите на своята учителка. Докосна уж случайно ръката му. — До после, шери.

„Трябва да се съсредоточи — помисли си тя. — Нужни са му няколко минути, за да си възвърне концентрацията.“ После се обърна към Анри и заяви:

— Непременно трябва да опитаме арманяка, който ми изпрати в гримьорната един мой почитател. — С гърба си усети погледа на Ив. Не очакваше да е особено любезен.

— Наричаш го шери — отбеляза Анри с тих укор в гласа, когато младежът вече не можеше да го чуе.

Тя сви рамене.

— Е, и? Това не значи нищо… шери — додаде самодоволно и изпрати въздушна целувка на Анри.

— Щом е така, мога спокойно да те оставя сама. — Той я прегърна силно със собственически жест. — Ти върви, малката, а аз ще дойда веднага. Искам само да видя началото на програмата на Ив Монтан. — Последва бърза целувка, след което я пусна.

— Ще ми разкажеш как се представя.

Аплодисментите, които избухнаха в залата, се чуваха чак до коридора, водещ към артистичните гримьорни. Едит си представи как музикантите влизат и заемат местата си в оркестрината, следвани от своя диригент. Сигурно Ив сега пристъпва нервно от крак на крак, затваря очи и се вслушва в себе си. Така го беше учила тя. Ръката й сама посегна към малкото златно кръстче, което носеше на тънка верижка. Безмълвно заговори на Света Тереза, при което забрави за Анри и не забеляза кога се е върнал и се е скрил сред кулисите така, че Ив да не го вижда.

Едит остана на поста си, напрегнала слух. В началото на спектакъла в тази част на мюзикхола беше толкова тихо, както сутрин в четири часа на Плас Бланш, когато нощта е отминала, но денят още не е започнал. Никой не ходеше нагоре-надолу, всички участници чакаха да им дойде редът — както осветителите, така и музикантите, балерините и сценичните работници. Дори типичната миризма, изпълваща обикновено помещенията от тази страна на завесата, сякаш се бе разсеяла. Толкова по-ясно до Едит достигаха шумовете от залата. Мислите и сърцето й полетяха към Ив, който в този момент излизаше пред публиката с крилати стъпки, но с умерено темпо, точно както го беше учила.

* * *

Луи Барие очакваше Едит в гримьорната й. Тя влезе в малкото, ярко осветено помещение и го завари да седи на единствения фотьойл и да подрежда на коленете си някакви хартии с лошо качество, които приличаха на телеграми или съобщения по телекса. Така се беше задълбочил, че май не забеляза влизането й и се стресна, когато изведнъж я видя пред себе си. Купчината се разлюля и листата полетяха към пода като птици сред сивата мъгла. Тя се наведе да ги вдигне, преди той да е успял да й попречи. Както разбра от пръв поглед, наистина бяха пощенски съобщения.

— Какво е това?

— Развалихте ми поантата — отвърна той, а тясното му, дружелюбно лице с дълбоките трапчинки край устата направо се смали от разочарованието.

Тя размаха телеграмите в ръката си като ветрило.

— Е?

— Исках да ви изненадам. — Лулу се изправи, събра останалите листа и взе другите от ръцете й. — Всичко това са съобщения от организаторите на концерти. Имате основания за радост, Едит: вашето турне из освободена Франция е потвърдено. — Той най-сетне се засмя от радост.

Тя смътно си спомняше, че преди известно време беше говорила с Анри за евентуални концерти в Юга. Изобщо не се бе сещала за това. То беше, преди Ив да придаде на живота й тази нова магия. Едит се отпусна замислено на стола пред осеяното с кафяви старчески петна огледало, опря се на тоалетката и се хвана за главата, внезапно натежала от опасенията, които се сгъстяваха зад челото й и нямаха нищо общо със заплашващата я забрана за участия, от която всъщност се стремеше да избяга.

— Ще бъдете на път шест седмици — продължи импресариото. — Орлеан, Лион, Марсилия… — Той вдигаше високо телеграмите от съответните градове като някакви трофеи — … Тулуза…

— Един момент! — прекъсна го тя. — Да бъда в движение повече от месец? Ама вие сериозно ли?

Той я изгледа смаяно.

— Ами да, защо не? Ще бъде великолепно турне. Малко уморително, може би, железопътната мрежа в големи части на страната е разрушена, а повечето мостове са полусрутени, но концертите ви със сигурност ще постигнат огромен успех.

— Да. Непременно. Сигурно. Но кой ще ми бъде подгряващ певец? Включили ли сте в програмата ми Ив Монтан?

Луи отпусна ръката си с телеграмите и тя увисна странно безжизнено.

— Не. Не съм.

Преди да осъзнае думите си, Едит изригна:

— Не тръгвам без Ив. — Миг по-късно осъзна, че тази заплаха беше изречена насериозно — точно така чувстваше и нямаше да се отдалечи и на километър от Париж без любимия си. Представата да се раздели с него за повече от няколко часа я стисна за гърлото и тя енергично настоя: — Искам да го ангажирате като мой подгряващ певец или забравяме за турнето.

Луи пребледня.

Едит го съжали. Искрено убеден, че върши всичко в неин интерес, той вероятно беше поел твърди ангажименти. Ако не се бе запознала с Ив, тя щеше да се подчини безпрекословно на плановете на Лулу. Дали Анри нямаше пръст в цялата тая работа? Дали не искаше да я раздели с Ив? „Привиждат ти се бели мишки“ — смъмри се тя и въздъхна дълбоко.

— Кога трябва да заминем? — попита малко по-спокойно.

— От двайсет и девети октомври до девети декември — отговори Луи, почти онемял от неувереност.

— Днес е седми октомври. — Тя преброи мислено дните до края на месеца, след което оповести: — Значи имаме още три седмици, през които Ив да разучи новата си програма. Ще се справим. Това е прекрасна възможност да представим новия Ив Монтан. Ще бъде голям хит.

— Но, Едит, не смятате ли, че е твърде рано за него? По-добре би било да замине сам на турне из Южна Франция, когато е напълно сигурен в репертоара си. Това би бил правилният път, нали?

— Не. И не.

— На Юг са чували името му, мога да му осигуря участия на по-малки сцени — додаде Луи, вече доста по-колебливо.

— И още веднъж не.

Как можеше Лулу дори да предположи, че тя би позволила на Ив да тръгне по собствени пътища? Едит беше неговият Пигмалион в женски вариант, той й принадлежеше, той беше част от нея. Представата, че Ив ще жъне успехи без нея и че жените от публиката, зажаднели за мир и любов и вземащи насериозно песните, които той пее, ще му се натискат, направо я нараняваше. Толкова дълбоко, че сама се учуди и с изненада осъзна, че я обзема ревност. Когато Ив разкри страха си да не бъде напуснат, тя се забавляваше и му се присмиваше. А сега сама изпитваше същото чувство, мощно като стрелата на любовта.

— В провинцията ще му бъде трудно — възрази Лулу със съжалителен тон. — Наясно ли сте всъщност какво означава някой да пее преди вас?

Едит удари нетърпеливо с длан по тоалетката. Бутилката и чашите, които досега стояха там, без тя да им обръща внимание, издрънчаха.

— Край! — От възбуда гласът й прозвуча дрезгаво като далечен гръмотевичен тътен. — Какво прави в момента Ив на сцената? Ние сме едно цяло, а той е напът да се превърне във велик певец. Ив Монтан може да се мери с мен. Не тръгвам на турне без него. Това е последната ми дума. — Тя се извърна демонстративно, грабна арманяка и нервно задърпа тапата.

— Ще имам грижата. — Луи капитулира. Наведе се да вдигне останалите на пода телеграми и ги добави към купчинката, която държеше в ръцете си.

Едит си помисли, че той вероятно ще прекара остатъка от вечерта в опити да се свърже по телефона със съответните организатори на концерти. Напълни две чаши и безмълвно подаде едната на Лулу. Това беше нейният начин да се сдобри с импресариото си след спора на висок тон. Въздържа се да отскочи още веднъж зад кулисите, за да чуе Ив.