Никълъс Спаркс
Никога не си сама (44)

Епилог

Джули отиде в спалнята и запали лампата. Майк готвеше и цялата къща ухаеше на сос за спагети.

Бяха изминали почти два месеца след ужасната нощ на плажа. В съзнанието й всичко беше като неясна върволица от събития: Дженифър й беше помогнала да стигнат до къщата, където парамедиците се грижеха за Майк и Пийт, къщата беше пълна с хора, но в един момент й прилоша и се събуди в болницата. Пийт и Майк също бяха там. Пийт започна да се движи след няколко дни, ала Майк беше в критично състояние цяла седмица. А когато се стабилизира, остана в болницата още три седмици. Джули седеше денонощно до него, държеше ръката му и му говореше тихичко дори когато спеше.

В полицията бяха научили доста неща за Ричард, но тя не искаше да ги знае. Ричард Франклин беше мъртъв — за нея той никога нямаше да е Робърт Бонъм — и нищо друго не я интересуваше.

От ветеринаря разбраха, че Певчо е бил отровен с голямо количество отрова за плъхове, която би убила шест кучета за няколко минути.

— Недоумявам как е могъл не само да стане, ами и да се бори с този мъж — каза Линда Патинсън.

Не само се бори, ами ме спаси, натъжи се Джули.

В деня, когато го погребаха в задния двор на къщата, валеше лек, топъл дъжд. Така изпратиха нейния приятел и ангел хранител.

* * *

След болницата Майк се премести при Джули. Тя беше доволна и благодарна, тъй като той чувстваше безпогрешно кога има нужда от него и кога би предпочела да остане за малко насаме.

Но животът не беше същият. Нямаше кой да излапа остатъците от вечерята и да се сгуши в краката й. Понякога й се струваше, че Певчо е в стаята, а веднъж дори усети мириса му — онова солено ухание, което се носеше от него, след като беше джапал в океана. Една нощ й се стори, че пие вода от купата в кухнята, стана и се запъти натам с разтуптяно сърце, ала Певчо го нямаше…

Веднъж сънува Джим и Певчо. Вървяха в едно безкрайно поле с гръб към нея. Извика ги и те се обърнаха. Джим се усмихна, Певчо излая. Искаше да отиде при тях, но не можа да помръдне. Джим потупа Певчо и той изджафка радостно, сякаш искаше да й каже, че и двамата са добре. После се обърнаха, тръгнаха и силуетите им се сляха в едно.

Когато се събуди, взе снимката на Певчо от нощното шкафче. Сърцето й се сви от мъка, но поне вече не плачеше. Зад снимката беше писмото на Джим. Прочете го още веднъж на топлата светлина на пълзящите утринни лъчи.

Аз ще гледам отгоре и ще те пазя. Скъпа моя, аз ще бъда твоят ангел хранител. Можеш да разчиташ на мен.

Очите й се насълзиха.

Да, Джим, ти наистина ме закриляш. И наистина ме спаси.