Никълъс Спаркс
Никога не си сама (33)

Глава 32

За Джули това беше едва ли не последният нормален ден. Седмици наред всичко вървеше наопаки. Певчо сновеше неспокойно между столовете в салона, а Мейбъл и Джули работеха. Клиентите бяха мълчаливи. Може би — най-вече жените — долавяха нежеланието на Джули да разговаря. Искаше й се дори да я няма и да бъде някъде много надалеч.

След вдигането на мъглата стана много горещо и за капак климатикът се развали. Ставаше все по-задушно и в прекия, и в преносния смисъл. Мейбъл отвори и подпря вратата, но лекият бриз изобщо не се усещаше. Вентилаторът на тавана също не разхлаждаше. Джули придърпваше блузата си като ветрило и бършеше мокрото си от пот чело.

Майк дойде да я види и тя не се издаде, че беше плакала. Беше я яд, че се поддаде на чувствата си и се разрида пред Мейбъл. Смяташе, че се владее и че не се огъва пред трудностите, а то… Да покаже слабостта си пред Майк беше нормално, но не биваше да занимава и другите хора, пък било то и приятели. Мейбъл току я поглеждаше и беше готова да се втурне към нея с разтворени обятия. Това я смущаваше и й напомняше за нестихващата тревога.

Андрея все още я нямаше. Клиентите й започнаха да идват и Джули се обезпокои.

Не бяха приятелки, но не искаше да й се е случило нещо лошо. Дано не беше с Ричард. Дали не трябваше да се обади в полицията? Щяха да попитат дали отсъствието й е необичайно, а Андрея често се измъкваше от работа. Странно, колко бързо се сближи с Ричард! Тя го харесваше, но той не й обръщаше никакво внимание. Ема ги беше видяла в Морхед Сити няколко часа след срещата в гората. И няколко часа след като й беше казал, че я обича, той се беше срещнал с Андрея и я целуваше насред града.

Дали Ричард е знаел, че Ема е наблизо? И дали не го е направил нарочно? Ходът му беше абсолютно погрешен. Този път нямаше да успее да я подведе. Вече с нищо не можеше да я изненада.

Или поне така мислеше.

* * *

Дженифър се свърза с Кейси Фъргюсън от „Дж. Д. Бланчард“ и тя беше категорична:

— Досиетата на служителите са поверителни и не ни е разрешено да даваме каквито и да е сведения.

— Става дума за разследване — настоя Дженифър.

— Данните са стриктно поверителни.

— Разбирам, но ако се наложи, ще прибегнем и до призовка. Не бих желала компанията ви да бъде набедена във възпрепятстване на хода на разследването.

— Това заплаха ли е?

— Съвсем не — каза Дженифър, но разбра, че няма да може да се добере до досието на Франклин.

— Съжалявам, но не мога да ви помогна. Ако се стигне до съдебна призовка, тогава ще ви сътрудничим.

Фъргюсън затвори телефона и Дженифър тихичко изруга в недоумението си какво друго би могла да направи.

* * *

Беше още привечер, но Майк взе ръката на Джули и двамата тръгнаха към спалнята. Бавно и нежно, те се любиха за пръв път след срещата с Ричард в бара. Майк я прегръща и целува дълго след това и Джули се унесе. По едно време се събуди и го видя, че обува джинсите си.

— Къде отиваш?

— Ще изведа Певчо.

— Дълго ли спах?

— Не. Няма и час.

— Съжалявам…

— Беше ми приятно да те слушам как дишаш. Имаше уморен вид.

— Уморена и гладна. Искаш ли нещо за ядене?

— Може една ябълка.

— Малко сирене и крекери?

— Не, благодаря. Не съм гладен.

Джули облече дълга фланелка и тръгна към кухнята. Под купчината каталози на бюрото в хола се подаваше медальонът. Пред очите й изплува Ричард — как я гледаше, когато й го подари, как не пускаше вратата и как я беше чакал в гората. Отдавна не се беше сещала за медальона и не го беше виждала, а ето че сега беше на бюрото. Ръцете й се разтрепериха. Погледна към Майк, който беше на прага. Трябваше веднага да се отърве от медальона. Имаше чувството, че той въплъщава цялото зло на света и че ако го докосне, Ричард тутакси ще се появи.

Бързо го измъкна изпод каталозите с намерението да го хвърли в боклука. После размисли и реши да го продаде в заложната къща. Медальонът беше с инициалите й и надали щеше да вземе много пари, но всичко, което й дадяха, щеше да дари в черквата. Гравираните цветя бяха толкова красиви. Дано й дадат поне петдесет долара.

Преди да остави медальона в шкафа в спалнята, тя се загледа в него, тъй като й се стори различен от преди.

Дъхът й секна.

Не… Не… Не…

Бързо отиде в банята, застана пред огледалото и провеси медальона на шията си. Верижката не беше толкова дълга, колкото преди, и стигаше до вдлъбнатината между ключиците.

Ще ти взема по-къса верижка… Така ще можеш винаги да го носиш.

Джули изтърва медальона, който сякаш попари пръстите й, той издрънча на плочите и се отвори. От снимките в двете му половинки се усмихваше… Ричард.

* * *

Този път Дженифър Романело не дойде сама. Пийт Ганди седеше на кухненската маса и оглеждаше медальона.

— Значи наби човека, а той подари снимките си на Джули — заяви Пийт и погледна Майк, който стисна юмруци под масата, за да не избухне.

— Той я преследва от доста време!

— Трябва да огледаме нещата от всички страни — мъдро рече Пийт.

— Какви страни? Всичко е от ясно по-ясно. Влязъл е в чужда собственост!

— Но не е взел нищо, нали? Не е разбил нито прозорец, нито врата.

— И все пак е влязъл!

— Спокойно, Майк. Трябва да стигнем до първопричината.

Дженифър вреше и кипеше, но Пийт я беше предупредил да не продумва, тъй като е поел нещата в свои ръце. След проучванията рано сутринта едва се сдържаше да не го попита сляп ли е, или се прави на сляп!

— И все пак за какво става дума? — недоумяваше Майк.

Пийт остави медальона и каза:

— Че има нещо съмнително, има. Ако Джули казва истината, може би ще трябва да поговоря с Ричард Франклин.

— Тя казва истината — процеди през зъби Майк.

Пийт се направи, че не го е чул, и се наведе към Джули:

— Ти сигурна ли си, че Ричард е сложил снимките в медальона, след като е влязъл в къщата?

Тя кимна.

— И откога, казваш, не беше виждала медальона?

— От няколко седмици.

— Пийт, какво значение има всичко това? — обади се Майк.

— Не би ли могъл да ги сложи друг път, когато си била у дома?

Джули изтръпна. Пийт знаеше. Стомахът й се сви.

— Значи ти е казал? — попита тя.

— Какво му е казал? — сепна се Майк.

— Обадил ти се е или „случайно“ те е срещнал, нали? — обърна се Джули към Пийт, а гласът й трепереше от възмущение.

Пийт извъртя поглед за миг, което й подсказа, че предположението й е основателно.

— Джули, отговори на въпроса ми — настоя той.

Майк гледаше тревожно ту него, ту нея и макар да не разбираше за какво става дума, се намеси:

— Но тя отговори на въпроса ти!

Джули се загледа в спуснатите пердета и промълви:

— Да. Имаше един друг път…

— Когато е спал тук, нали? — попита Пийт.

— Какво? — ахна Дженифър.

— Какво? — повтори недоумяващо Майк.

— Той просто заспа на дивана — каза Джули. — Беше се върнал от погребението на майка си и беше много разстроен.

Пийт я гледаше многозначително, сякаш беше премълчала някаква тайна.

Майк забеляза намека в погледа му.

* * *

Благодарение на телефото обективите Ричард наблюдаваше като с бинокъл Майк и Джули от мига, в който се бяха прибрали. Тънките пердета пречеха и той виждаше сенки, но това му стигаше.

Тази вечер Джули щеше да види медальона. Беше го оставил на бюрото след разговора с Пийт Ганди.

Крайно време беше да сложи край на увлечението й по Майк.

* * *

Двамата полицаи си тръгнаха и Майк се опря на вратата. Едва дишаше и не можеше да погледне Джули в очите.

— Защо не ми каза? — най-сетне попита той.

Джули сведе глава.

— Знаех, че ще се ядосаш… Че ще се засегнеш… И реших, че няма смисъл. Поговорихме и той заспа. Нищо друго не е имало.

— Това е станало в нощта на първата ни среща, нали? — рязко попита Майк. Нощта, в която искаше да я целуне, но тя не се съгласи.

— Да. Подходящ момент, няма що.

Джули веднага съжали, че го каза, тъй като на Майк не му беше до шеги.

— Защо го пусна вътре?

— Скарахме се на вратата. Казах му, че не искам да го виждам повече и Певчо…

— Какво Певчо?

— Певчо го ухапа, тъй като той не ми даваше да затворя вратата.

— И защо не си ми казала? След всичко, което се случи?

— Не мислех, че е важно.

— Значи Ричард поиска да влезе, Певчо го ухапа, но ти го пусна, за да прекара нощта при теб. Не разбирам защо? Оказва се, че си ме излъгала.

— Не съм те излъгала. Не ти казах, защото не е нещо важно. Нищо не се случило, нищо! Да не би да мислиш, че съм спала с него?

— Не знам вече какво да мисля…

Джули го погледна слисано. Едва се сдържа да не се развика или да му каже да си върви. В главата й звучаха думите на Ричард: Каза ли му, че веднъж спах в дома ти? Това надали ще му хареса. Изведнъж осъзна, че Ричард беше планирал всичко до последния детайл. Той манипулираше и тях, и Ганди. Пое дълбоко дъх и си наложи да каже със спокоен глас:

— За такава ли ме мислиш, Майк? Зя жена, която ще спи с мъжа, на когото току-що е казала, че не желае да го вижда? Познаваме се от толкова години и допускаш, че бих постъпила така?

— Не знам.

— Не съм спала с него — през сълзи рече тя.

— Може би не. Но не мога да повярвам, че ми нямаш доверие.

— Разбира се, че ти имам доверие, ала не исках да те наранявам.

— И все пак го направи.

Майк отвори вратата, но тя го спря.

— Къде отиваш?

— Имам нужда от малко време.

— Не си отивай. Не искам да съм сама.

Майк спря, пое дъх и си тръгна.

* * *

Ричард изчака Майк да се качи в пикапа и да потегли, след като затръшна вратата.

Усмихна се доволно — най-сетне Джули щеше да проумее, че приятелят й е неразумен човек на импулсите, на когото не може да разчита. Майк не беше за нея. Тя заслужаваше по-умен и по-силен мъж, който да е достоен за обичта й. Спотаен на дървото срещу къщата й, той мечтаеше за деня, в който щеше да я отведе далеч от този град и от този живот, в който беше затънала. Дори сянката й през пердетата беше красива.