Никълъс Спаркс
Никога не си сама (40)

Глава 39

— Казва се Робърт Бонъм. Истинският Ричард Франклин е изчезнал преди четири години — обясни Дженифър.

— Не разбирам — чудеше се Джули.

Майк, Дженифър и Джули седяха в кухнята на крайбрежната къща, а Пийт се беше облегнал на плота в ролята на мълчаливото ченге.

Майк стисна ръката на Джули и попита:

— И как по-точно е станало това?

— Истинският Ричард Франклин не е бил женен и никой не би забелязал, че осигурителният му номер отново се използва. Смятан е за изчезнал, а не за починал, и следователно не са съществували каквито и да е било подозрения.

— Искаш да кажеш, че Робърт Бонъм го е убил? — предположи Майк.

Дженифър кимна.

— Да. Имаме достатъчно доказателства.

— Господи…

— Но кой е Робърт Бонъм и как научихте името му? — попита Джули.

— Научихме го от серийните номера на фотоапаратите. Регистрирал ги е преди години. Всъщност това беше единствената връзка с миналото му, която обаче ни помогна да научим останалото. — Дженифър погледна бележките си. — Израснал е в покрайнините на Бостън като само дете в семейство с майка домакиня и баща алкохолик, който работел в химически завод. В полицията често постъпвали сигнали за физическо насилие в семейството и така, докато бащата умрял. Говорих с един от полицаите, разследвали смъртта му. Оказа се, че никой не вярвал, че Върнън се е самоубил, но тъй като не открили нищо подозрително, а и знаели що за „добър“ съпруг и баща бил, оставили нещата така. Съществували известни съмнения, че синът е затворил вратата на гаража и е запалил отново колата, след като на Върнън му е прилошало.

Джули усети как стомахът й се обръща и попита:

— А майката?

— Умряла от свръхдоза след по-малко от година. Отново самоубийство — рече Дженифър с многозначителен тон. — Синът живял в приемни семейства. Сменял ги често, но досиетата му на непълнолетен са запечатани и не знаем какви ги е вършил до колежа, където е пребил съквартиранта си. Момчето го обвинило, че е откраднал парите му, и след няколко месеца било жестоко бито със стик за голф на излизане от апартамента на приятелката си. Лежало три седмици в болница и посочило Робърт Бонъм за виновен, но нямало достатъчно доказателства, за да го арестуват. След година Робърт завършил инженерство. След това има няколкогодишно затишие. Или се е преместил в друг щат, или не се е замесвал в криминални деяния. През 1994 година се жени за Джесика.

— Къде е тя сега? — колебливо попита Майк, тъй като не беше сигурен, че иска да знае отговора.

— Изчезнала е през 1998 година. Тогава вече живеела при родителите си. Един от съседите им забелязал колата на Робърт Бонъм на паркинга пред супермаркета, от който изчезнала. Отишла на пазар и толкова…

— Убил ли я е? — попита Майк.

— Така мислят семейството й и полицията в Бостън.

Майк и Джули пребледняха и изведнъж в кухнята стана задушно.

— Когато говорих със сестрата на Джесика, тя ми каза, че Джесика успяла да избяга, но той я преследвал и я намерил. Не знам дали знаете, но Робърт Бонъм — Ричард — е напуснал работата си преди месец. В дома му намерихме стотици снимки на Джули. Преследвал я е, разучил е и миналото й. В седмицата, когато казал, че е при умиращата си майка, е бил в Дейтона. Говорихме с майката на Джули и разбрахме, че при нея е ходил някакъв човек, който се оказа частен детектив.

Следил ме е като ловец жертва, помисли Джули и в гърлото й заседна буца.

— Но защо е избрал мен, защо? — почти разплакана попита тя.

— Не знам — отвърна Дженифър. — Но вижте какво намерихме!

Майк и Джули погледнаха снимката, която остави на масата, и тя уточни:

— Това е Джесика. Странна прилика, нали? Има и още нещо.

На шията на жената висеше медальонът, който Ричард… Робърт… беше дал на Джули.

— Джесика Бонъм. Дж. Б. — прошепна Джули.

— Заради това, което сполетя Андрея, и заради случилото се с Джесика и истинския Ричард Франклин бихме искали Пийт да остане при вас през следващите няколко дни.

Джули беше като зашеметена и мълчеше, но Майк отвърна:

— Разбира се.

* * *

Пийт отиде да вземе куфара си от колата и забеляза, че Дженифър оглежда плажа.

— Тук винаги ли е толкова спокойно?

— Да — отговори той.

Няколкото паркирали коли в съседните улици бяха джипове, тойоти „Камри“ и един „Транс Ем“, който би бил подходящ за тийнейджър. Когато беше в гимназията, Дженифър искаше точно такава кола.

— Нощем ще будуваш, нали?

— Да — отговори Пийт. — През деня ще поспивам няколко часа. Дръж ме в течение на всичко.

— Щом науча нещо, веднага ще ти се обадя.

* * *

Джули не можа да мигне.

Слушаше плисъка на вълните и чакаше Майк да заспи, за да затвори открехнатия прозорец.

Пийт беше в кухнята и въпреки недомислията му тя беше доволна, че е тук — той беше як, силен и въоръжен.

* * *

Ричард седеше на дюните и наблюдаваше къщата.

Ганди обърка плановете му, но полицията не можеше да го спре. Майк и Певчо също не бяха пречка. Той и Джули бяха родени един за друг и никой не можеше да застане на пътя към щастието им. Малките проблеми бяха напълно преодолими.

Двамата можеха да отидат в Сан Франциско. Джули щеше да хареса бистрата и гледките към океана. Или пък в Ню Йорк, където щяха да гледат новите постановки всеки сезон. Чикаго също беше хубаво място заради жизнения дух на града.

Очакваше ги прекрасен живот.

Ричард затвори очи и се унесе в мечти за бъдещето, което започваше утре вечер.