Никълъс Спаркс
Никога не си сама (21)

Глава 20

Майк дойде навреме и Джули излезе, преди да бъде последвана от Певчо.

— Много си елегантен — каза тя и огледа Майк, който беше със сако и панталони.

Тя също беше издокарана — с лятна рокля, която подчертаваше фигурата й, малки златни халки на ушите и лек парфюм.

— Прекалил ли съм?

— Не.

Тя докосна ревера на сакото му.

— Ново ли е?

— Не, но рядко го обличам.

— Отива ти.

Когато седнаха в колата, Джули забеляза, че пръстите му са без лепенки.

— Как са раните?

— На мен ми минава бързо като на куче.

— Виждат ми се още ожулени. Ако знаех, че ще ги търкаш до кръв, никога нямаше да кажа онова за греста. Знам нещо, което лекува.

— Какво?

Тя взе ръката му и целуна пръстите.

— Е, как е?

Майк имаше чувството, че го е ударил ток. Че е полетял по снежна писта или че го е сграбчил ураган.

— По-добре — промълви той.

* * *

Вечеряха в крайбрежния ресторант „Ландинг“ в Боуфърт. Отново седнаха отвън, за да гледат лодките. По дървената пътека се разхождаха двойки и семейства с фунийки сладолед и туристически сувенири.

— Изборът ти е чудесен. Прекрасно място — каза Джули.

— И аз го харесвам. Обикновено идвам тук на обяд. Не върви да идвам сам на вечеря…

— Може да взимаш Хенри.

— Цял ден съм с него. Все едно ти да излезеш с Мейбъл.

— Аз обичам да излизам с нея.

— Но тя не ти се подиграва, нали?

Джули се засмя. Чувстваше се толкова спокойна с него!

— Как беше обядът с Ема?

— Мина неусетно. Тя е чудесен събеседник.

— Като мен?

— Не съвсем. Ти също си, но по различен начин. С нея говоря за неща, за които не говоря с теб.

— Може би си говорите за мен?

Тя му намигна закачливо.

— Разбира се. Нали затова излизаме? За да разказвам на хората за теб.

— Надявам се, все хубави неща?

— Точно така.

Майк погледна менюто и попита:

— Искаш ли да поръчаме бутилка вино? Шардоне „Кендъл-Джаксън“? Не е много силно и ухае на дъб.

— О! Не знаех, че разбираш от вино.

— Имам много таланти. Съдба…

Тя отново се засмя и се зачете в менюто.

Вечеряха, смяха се, разговаряха и когато станаха да си ходят, небето беше осеяно със звезди.

По пътеката все още имаше хора, но вече млади. Облягаха се на перилата и се тълпяха пред баровете. В крайбрежните ресторанти нагласяваха уредбите и музикантите бяха готови да засвирят. Пристигналите лодки бяха повече от малките кейчета и както бяха различни по форма и големина, приличаха на странно наколно селце. Лодките се люлееха, докато хората ги прескачаха, лееше се бира, виеше се цигарен дим и изобщо цареше празнично петъчно веселие.

Когато тръгнаха по дървената пътека, Майк предложи ръката си на Джули и тя се облегна на нея. Стъпките им потрепваха по дъските, а топлината на ръката й стигна чак до гърдите му.

* * *

Разхождаха се и Майк галеше с палец дланта й. Спряха за сладолед, събуха обувките си и повървяха по тревата в парка. Когато се върнаха на дървената пътека, луната беше изгряла и озаряваше вълните, които се плискаха в дигата. Седнаха в едно от ресторантчетата до пътеката и певецът кимна на Майк. Явно се познаваха. Майк си поръча бира, а Джули диетична кола.

Докато слушаха песните, Джули усещаше погледа на Майк и си мислеше за промяната в живота си през последните няколко дни и за онова, което тепърва ще се случва.

Странно, че познаваше Майк от толкова много години и все пак откри неща, които не беше забелязвала преди. Косата над ушите му беше леко прошарена. Под веждата имаше малък белег. Преди два дни би казала, че изглежда на двайсет и няколко, а сега видя вдлъбнатите резки от носа към устата му и бръчиците пачи крак около очите.

Той се наведе към нея и каза:

— Преди да дойдеш, с Джим често идвахме тук.

— Знам. Идвали сте, за да срещате и да се запознавате с момичета.

— Бяхме тук, когато за пръв път ми каза за теб.

— И какво ти каза?

— Че ти е купил закуска няколко пъти. И че си красива.

— Тогава изглеждах ужасно.

— Не спомена такова нещо, а само, че ти е обещал да ти намери работа и квартира, ако дойдеш в града.

— Сигурно си го помислил за луд.

— Да. Най-вече защото не спираше да говори за теб.

— А като се съгласих да дойда, сигурно си взел и мен за луда.

— Но и за смела.

— Нямах избор.

— Човек винаги има избор. Но често прави грешния.

— Майк философът!

— Случва се след няколко питиета.

В паузата певецът приближи масата им, наведе се и пошушна нещо на Майк. После се обърна към Джули.

— Извинете, но исках да попитам Майк дали не би искал да изпее една-две песни.

Майк поклати глава.

— Не мога да оставя дамата.

— О, какво говориш! Нямам нищо против — насърчи го Джули.

— Сигурна ли си?

— Разбира се. Пък и знам, че го искаш.

Майк се качи на подиума, взе китарата и я настрои. Погледна Джули, намигна й и засвири. Посетителите запляскаха, вдигнаха и залюляха бирите си в тон с песента и запяха с Майк.

Той беше избрал популярната и любима на подпийналите компании песен „Американски пай“. Гласът му беше вън от тоналност, но това не се забелязваше заради съпровождащия го хор. Джули също пееше и се поклащаше в такт.

Майк изпя песента, остави китарата и се върна на масата. Всички го потупваха по раменете, а той клатеше глава, все едно искаше да каже: „Моля, моля, няма защо“. Джули го гледаше с възхищение и радост. Той беше направил хубавата вечер още по-хубава.

Когато си тръгнаха, барманът каза, че сметката им е уредена, и Майк се обърна с усмивка към Джули:

— Пак някой твой ухажор.

* * *

Когато застанаха на прага, Джули усети, че Майк иска да я целуне. Тя го погледна недвусмислено, но той не улови сигнала и промълви:

— Прекарах много хубаво…

— Искаш ли да погледаме някой стар филм по телевизията? — предложи Джули.

— Не е ли късно?

— За мен не. Но ако за теб е…

— О, не, съвсем не…

Певчо ги чакаше на вратата. Излая веднъж, излезе навън и задуши, за да се убеди, че няма животинки за преследване. После изчезна в гората.

Майк свали сакото си и изчака Джули, която донесе две чаши вода. Тя посочи дивана и след като седнаха, започна да сменя програмите. Не намериха хубав филм и се посмяха на стар епизод от „Аз обичам Люси“, а после гледаха и шоуто „Дик ван Дайк“.

Певчо се върна, а Джули се прозя.

— Време е да си ходя — надигна се Майк. — Приспа ти се.

— Ще те изпратя — кимна тя.

Джули го гледаше и си мислеше, че краят на дългогодишното им приятелство се задава. Заслужаваше ли си? Не беше сигурна.

Дали целувката с Майк не би била като целувка с брат й? Не че имаше брат…

Реши да рискува като комарджия пред ротативка — кой знае, може би следващият ход щеше да промени живота й завинаги. Хвана ръката му, придърпа го и приближи глава в очакване. Майк като че ли все още недоумяваше какво се случва, ала затвори очи и се наведе към нея. Нощните пеперуди биеха с крила по прозорците, в далечината се обади бухал, но той изобщо не ги чу. През устните им премина електрически ток и Майк осъзна, че това чувство ще остане завинаги.

* * *

Хубава целувка, въздъхна Джули. Много по-хубава, отколкото си я представяше. И съвсем небратска.

Колата на Майк заглъхна зад завоя, а тя все така стоеше и се усмихваше. Певчо я гледаше, сякаш я питаше: Добре ли видях?

— Какво? — засмя се тя. — Целунахме се и толкова. Не е като да ме виждаш за пръв път да се целувам.

Взе чашите и се почувства като тийнейджър пред родител. Остави чашите в миялната и изгаси лампата. Обърна се и видя огромна сянка. Певчо я беше последвал и стоеше зад нея.

— Изкара ми ума! Престани да ходиш след мен — скара му се тя.

Отново прехвърли вечерта и си каза, че Майк се целува много хубаво. Унесена в мисли, не обърна внимание на светлините на движещата се по улицата кола, която намали ход, докато минаваше покрай къщата й.

* * *

Рано сутринта му се обади.

— Събуди ли се, Майк?

Той седна в леглото.

— Вече да.

— Тогава бегом!

— Моля?

— Уикенд е! Ставай и се обличай! Отиваме на плажа. Ще вземем и Певчо да потича на воля. Времето е чудесно.

* * *

Разхождаха се боси по белия пясък, хвърляха фризби, Певчо го гонеше и гледаха пяната на върха на вълните. Хапнаха пица на обяд, изчакаха небето да стане лилаво по здрач и вечеряха. После отидоха на кино. Джули избра какво да гледат и Майк не възрази, макар филмът да беше за женска аудитория. По средата на драмата очите й се просълзиха, тя се притисна в него и той се отказа да критикува филма.

Когато я изпрати, отново се целунаха. Този път малко по-дълго — за Джули още по-добре, а колкото до Майк, по-добре не беше нито необходимо, нито възможно.

Неделята прекараха в нейния дом. Майк окоси тревата, подряза храстите и заедно засадиха леха с циганчета. После той смени щръкналите пирони на пода, оправи ключалките и инсталира в банята купените преди месеци нови лампи. Джули установи, че Майк върши всичко с нескрита и затрогваща самоувереност, а и че изглежда прекрасно в тесните джинси. Целуна го, докато удряше с чука, и чувствата му веднага се изписаха на лицето. Тя усети, че предишната неловкост я е напуснала и че копнее за близостта му.

Когато Майк си тръгна, Джули се облегна на вратата и въздъхна.