Никълъс Спаркс
Никога не си сама (24)

Глава 23

След около час Майк отвори външната врата и извика:

— Джули, дойдох!

Тя се обади от банята и той се запъти натам. Спря на прага и попита:

— Може ли?

— Да.

— Къпала си се.

— Днес имах много работа и сякаш цялата бях в полепнали коси.

— Да те почакам ли тук?

— Разбира се.

С бързи движения Джули сложи сенки на очите си и туш на миглите. Майк я гледаше и си мислеше, че в желанието на една жена да се направи по-красива има нещо неустоимо привлекателно. Тя се промени за по-малко от минута. Нямаше да излизат и в старанието й да се разкраси за него имаше нещо много еротично.

Майк знаеше, че е влюбен. Не можеше да си представи да живее без Джули. Гледаше я и не смееше да си помисли, че няма да присъства в живота му.

Тя сложи обици и му се усмихна — беше й приятно, че я гледа така влюбено. Пръсна парфюм на шията и китките си и го погледна.

— Станах ли хубава?

— Ти винаги си хубава.

Тя мина покрай него, като тялото й леко го докосна, и той се загледа в приятната извивка и полюшване на ханша й. В избелели джинси и боса, Джули беше истинско олицетворение на грациозността.

— Яде ли ти се стек? — попита тя.

— Да. Но още не съм гладен. Бих пийнал една бира.

Джули се надигна на пръсти, за да вземе чаша за вино от долапа, и блузата й се вдигна. Майк зърна корема й и веднага погледна встрани, като си наложи да мисли за бейзбол. Тя му подаде чашата, той й наля вино и взе кен бира за себе си. Отпи няколко глътки. И още няколко.

— Искаш ли да седнем отвън? — предложи Джули.

— Да.

Седнаха на верандата, а Певчо излезе на двора. Блузата на Джули беше без ръкави. Майк погледна към раменете и гърдите й и неволно си я представи гола. Затвори очи и пое дълбоко дъх, като си повтаряше: Вземи се в ръце, хайде! Предстоеше им дълга нощ…

* * *

Поговориха си, Майк приготви грила за стековете, а Джули влезе, за да направи салата. Докато режеше зеленчуците, си каза, че Майк й прилича на пристрастен към секса на далечен остров. Не откъсваше очи от нея и беше повече от ясно за какво си мисли. Тя мислеше за същото и потните й ръце лепнеха от вълнение.

Направи салата и нареди на масата хубавия сервиз и приборите за гости. Нещо липсваше… Намери две свещи и ги запали в средата на масата, като изгаси лампата. Майк влезе със стековете тъкмо когато пускаше диск на Ела Фицджералд, и спря на прага.

— Харесва ли ти? — попита Джули.

— Много.

Той остави стековете и тръгна към нея. Боже, готова ли съм за това, стъписа се тя. Майк погали лицето й и я погледна, сякаш очакваше знак за съгласие. В този миг той като че ли изпълни цялата стая и тя осъзна, че е влюбена. Притисна лице в дланта му и затвори очи, Майк прилепи тялото си до нейното и тя усети силата на обгръщащите я ръце.

Целувката му беше лека като полъх от криле на колибри, но по-пламенна от всички целувки на света. Целуна я още веднъж, езиците им се допряха и Джули го прегърна с убеждението, че годините приятелство ги бяха довели неусетно до този момент.

Той я хвана за ръка и я поведе към спалнята. Бавно разкопча копчетата на блузата и плъзна пръсти към ципа на джинсите й. Целуна врата й и зарови ръце в косата й.

— Обичам те — прошепна той и гласът му отекна в тънещата в сенки стая.

— О, Майк, аз също те обичам — въздъхна Джули и се отпусна в ръцете му.

* * *

Любиха се без неудобството, което очакваше Джули, но не се получиха и големи искри и пламъци. Майк искаше на нея да й е добре, тя искаше на него да му е добре и така не успяха да се отпуснат и отдадат на удоволствието.

Лежаха задъхани, гледаха тавана и си мислеха едно и също: Липсва ми практика. Дано не ми е проличало.

За разлика от други двойки останаха в прегръдките си и припряността отстъпи на нежността. Майк повтори, че я обича, и тя му отвърна със същото. След час отново се любиха и този път всичко беше съвършено.

* * *

Мина полунощ и двамата бяха все още в леглото. Майк погали с върха на пръстите си корема й и тя се засмя.

— Гъделичкаш ме!

Той целуна ръката й и каза:

— Беше страхотна.

— Това да не е комплимент от страна на възползвалия се от случаен секс?

— Говоря сериозно. Не съм предполагал, че може да се чувствам така.

— Клише, Майк!

— Не ми ли вярваш?

— Вярвам ти. Бях страхотна.

Той отново я погъделичка.

— Освен това не съм се възползвал от теб.

Джули се обърна към него.

— Така ли? Уж щяхме да вечеряме, а изведнъж се озовах в спалнята без дрехи!

— Не можа да ми устоиш.

Тя погали лицето му.

— Да. Обичам те.

— Знам.

— Поне кажи, че и ти ме обичаш — престори се на възмутена Джули.

— Пак ли? — Майк целуна пръстите й един по един. — Мога да ти го казвам всеки ден, докато съм жив.

— Ами щом толкова много ме обичаш, донеси нещичко за ядене. Умирам от глад.

Той стана и в този миг телефонът на нощната масичка иззвъня. Веднъж. Два пъти. Майк вдигна на третия път.

— Ало? Ало?

Джули затвори очи.

— Ало?

Майк затвори телефона и каза:

— Никой не се обади. Сигурно грешен номер. Как си, добре ли си?

— Да — усмихна се Джули с усилие.

Телефонът отново иззвъня.

И отново никой не се обади. Джули бе обзета от странното усещане, което изпита, когато беше на гроба на Джим.

Някой я наблюдаваше.