В. Е. Шуаб
Заклинание за светлина (82)

VII

— Дай ми пръстена — заповяда Холанд.

Лайла вдигна вежда. Не беше въпрос или молба. Беше нареждане. Стори й се доста нахално предвид че изказалият го бе прекарал по-голямата част от пътуването окован в трюма.

Алукард, който още държеше сребърния пръстен, понечи да му откаже, но Холанд подбели очи и щракна с пръсти, а пръстенът се изстреля от ръката на капитана. Лайла скочи да го хване, но Кел я възпря и така пръстенът кацна в очакващата го длан на белия антари.

Той завъртя накита в ръцете си.

— Защо да му позволим да го държи? — изръмжа крадлата и се отскубна.

— Защо ли? — повтори Холанд и запрати към нея сребърната халка. Тя грабна втория пръстен от въздуха. Миг по-късно Кел улови третия. — Понеже аз съм най-силният.

Разноокият принц подбели очи.

— Искаш ли да го докажеш? — изръмжа Лайла.

Холанд оглеждаше пръстена.

— Има разлика, мис Бард, между мощ и сила. Знаеш ли каква е? — стрелна я с поглед. — Контрол.

Унижението пламна като клечка, и не само защото тя мразеше Холанд и смисъла на неговия намек, но и защото знаеше, че е прав. При все суровата й мощ, тя си оставаше сурова. Неоформена. Дива.

Крадлата знаеше, че белият антари е прав, ала я сърбяха пръстите да докопа нож.

Холанд въздъхна.

— Недоверието ти е поредната причина да ми позволиш да го направя.

Лайла се намръщи.

— Как ти хрумна това?

— Оригиналният пръстен е котвата — той го постави на палеца си. — И като такава, е обвързана с производните, а не обратното.

Лайла не го разбра. Не обичаше това усещане. Единственото, което харесваше още по-малко, беше изражението на Холанд — самодоволният поглед на човек, уверен, че тя е загубила.

— Пръстенът ще обвърже силата ни — обясни той бавно. — Но ти можеш да прекъснеш връзката, когато си пожелаеш, докато аз ще бъда ограничен от заклинанието.

Жестока усмивка се плъзна по лицето на Лайла. Тя цъкна с език.

— Не можеш и ден, без да се приковеш към някого, нали…

Той я нападна начаса и вкопчи пръсти в гърлото й, а тя опря нож в неговото. Кел вдигна недоволно ръце, Джаста извика предупреждение да не проливат кръв на кораба й и под челюстта на Холанд се спря и второ острие.

— Вижте сега — рече Алукард небрежно, — обмислял съм, признавам, да ви убия и двамата, но нека се постараем да се държим прилично в името на доброто дело, с което сме се заели.

Лайла свали ножа. Холанд пусна шията й.

И двамата отстъпиха по крачка назад. Крадлата пламтеше от недоволство, но имаше и друго. Отне й секунда да го разпознае. Срам. Тежеше в стомаха й, студен като лед. Холанд си стоеше, напълно безизразен, сякаш изобщо не бе усетил удара, макар очевидно да не беше точно така.

Тя преглътна и се окашля.

— Та какво казваше…?

Холанд я гледаше право в очите.

— Че съм готов да служа като котва за заклинанието ни — обясни спокойно. — Докато тримата сме обвързани, моята сила ще бъде ваша.

— И докато ние изберем да прекъснем тази връзка — върна му Лайла, — нашата сила ще бъде твоя.

— Това е единственият начин — притисна я той. — Магията на един антари не стига да съблазни Осарон, но заедно…

— … ще можем да го примамим в капана — завърши Кел. Сведе поглед към пръстена в ръката си и го надяна. Лайла усети мига, когато силите им се докоснаха. Помежду им премина тръпка като полъх, а въздухът завибрира от сборната им сила.

Тя погледна своя пръстен. Спомни си силата, така беше, но и ужасяващото усещане да стои разголена и същевременно в капан, изложена на показ и играчка на нечия друга воля.

Искаше да помогне, но идеята да се обвърже с друг…

Сянка премина пред очите й, когато Холанд пристъпи към нея. Не вдигна очи, не искаше да вижда изражението му, изпълнено с отвращение или още по-лошо — с онова, което се виждаше сега под пукнатината, причинена от нея.

— Не е лесно, нали? Да се приковеш към някой друг?

Полази я тръпка, когато той я замери със собствените й думи. Крадлата стисна юмрук около пръстена.

— Дори когато е за по-висша кауза — продължи Холанд, без да повишава глас. — Дори когато е за спасението на град, за излекуването на свят, за промяна на живота на всички, които познаваш…

Тя стрелна с поглед Кел.

— Труден избор е, знам.

Лайла погледна Холанд в очите с очакване — или дори с надежда — да види студеното, неумолимо спокойствие, може би допълнено от отвращение. Вместо това съзря отсенки от тъга и загуба. И кой знае откъде дошла сила. Силата да продължиш. Да опиташ отново. Да се довериш.

Тя си сложи пръстена.