Чарлс Соул
Годината на Оракула (47)

Благодарности

Много хора оставиха отпечатък върху тази книга и тя нямаше да съществува, ако не бяха те. Някои от тях прочетоха безброй чернови за (както ми се стори на мен) няколко изключително дълги години и техните удачни забележки и подкрепа я направиха такава, каквато е. Да започнем с тях, тъй като те се запознаха с нея в най-ранните й превъплъщения без никаква друга причина, освен желанието си да ми помогнат да осмисля един сън, който имах в детството си. И благодаря на тези смели първи читатели: Ейми Соул (която е не само читателка, а също така е прекрасната ми съпруга и ме придружава на всяка крачка от пътя), Шон Депаскал, Шумитро Госвами, Сам Соул, Майкъл Перейра, Карл Марселино и Роджър Йо, които прочетоха тази не особено читава книга само защото ги помолих (понякога повече от веднъж). Също така благодаря на по-скорошните ми читатели: Рей Фоукс, Бен Маккул и специално на Мат Айделсън — те ми помогнаха с някои от последните и най-важни шевове, които събраха всичко заедно. Благодаря на Анди Лиймър, Шон Хайнс, Скот Снайдър, Джейк Лафър, Хорхе Пертус и всичките ми приятели, които ме подкрепяха и окуражаваха по безброй начини. На Брад Мелцър, който е прекрасен човек и чиято лекция в Колумбийския правен университет през втората ми година ме накара да напиша не само това, но и всичко останало, което съм сътворил. На Джеф Бойсън, защото може доста да се поспори дали тази книга щеше да е в ръцете ви, ако преди години той не беше направил нещо много мило. На изключително интелигентния ми и разбран агент Сет Фишман от „Гернерт Къмпани“, чиито търпеливи напътствия през този процес са всичко, за което един писател може да мечтае. Също така на колегите на Сет и най-вече на Уил Робърте. На Анджела Ченг Каплан, която рискува и заложи на мен — никога няма да го забравя. На Сара Нелсън, редакторката ми в „Харпър Колинс“, която се бори за романа, след като го прочете, и на всичките й колеги — от издаването до пиара, — които свършиха чудесна работа по дизайна, редакцията, рекламата и продажбата му.

На семейството ми — Ейми, Розмари, Сам, Хана и Крис. На далечните ми роднини, които също са ми семейство, и най-вече на Мери и Джим, които ми липсват изключително много. Мисля, че щяха да се гордеят с мен.

Благодаря на всички, които са повлияли на тази книга, но съм забравил да спомена — сигурен съм, че има такива. Вие сте най-добрите, не се съмнявайте в това.

Благодаря и на вас, че прочетохте.