Чарлс Соул
Годината на Оракула (16)

Глава 16

Уил наблюдаваше как консиержът подхожда към поредните гости на хотела с умения и чар, които използваше спрямо всеки един от тях. Не знаеше как го прави, но всеки път се усмихваше лъчезарно и се държеше мило. Уил беше работил веднъж-дваж в сферата на услугите и беше наясно колко бързо клиентите се трансформират от хора в неприятни проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Но този консиерж… беше много изкусен в работата си. Първокласна игра през цялото време. Уил я виждаше всеки ден през изминалите няколко седмици и неизменно оставаше впечатлен. Истинско удоволствие беше да я наблюдава.

За това допринасяше и фактът, че беше една от най-красивите жени, които беше виждал някога.

Не я зяпай — нареди си наум. — Тя просто се опитва да си върши работата, вероятно се занимава с тъпаци по цял ден. Не бъди тъпак.

Уил седеше на едно канапе в лобито на „Караско“, който представляваше разкошна колекция от мраморни колони, кристални абажури и мозаечни подове. Това беше най-хубавият хотел, който можеше да се намери в Монтевидео. Беше претъпкан, гостите се щураха навсякъде, дърпаха сакове на колелца след себе си и излизаха навън, за да се насладят на лятото в южното полукълбо.

На масата пред Уил имаше коктейл, напитка с много мента и лимон, а до него — ниска купчина с подвързани доклади, около петнайсетина на брой, с различна дебелина, които му струваха сто и петдесет хиляди долара.

Тази сума вече не му изглеждаше толкова голяма.

Уил се пресегна и започна да преглежда папките в купчината, които бяха близо десет. На всяка от тях се мъдреше сериозно, почти академично заглавие, понякога придружено от логото на различна консултантска фирма. „Двайсет и три, дванайсет, четири: Нумерологичен анализ“, „Астрологическото значение на числата двайсет и три, дванайсет и четири“. Върху папката от Математическата катедра на Масачузетския технологичен институт се виждаха само числа с голям черен шрифт, подредени вертикално:

23

12

4

Взе най-горния от докладите — астрологическия анализ. Прегледа го. Този тип беше стигнал доста далече в изследването на възможности не само в рамките на зодиака, но също така свързани с хиромантията^[1] и френологията^[2].

Уил изхарчи повече пари, отколкото беше изкарал през последните три години, за да разбере, че всякакви гении смятаха числата за дата — двайсет и трети април 2012 година, четири часа следобед на двайсет и трети декември, може би дори четвърти декември 2023 година.

Разбира се, той също беше стигнал до този извод. Струваше му се вероятно… предаването или каквото там беше сънят с предсказанията да е бил прекъснат по средата и числата да са били просто началото на следващото пророчество.

Всички скъпи гении започваха докладите си от там. След това нямаше почти никакъв смисъл.

Един професор по политология от Харвардския университет беше посочил, че Индия има трийсет и пет щата и те се делят географски в групи по дванайсет, двайсет и три и четири, в зависимост от това как се очертават границите.

Докладът на нумероложката описваше изчерпателно всяка математическа комбинация от числата, като започваше от най-обикновената — сумата им — до най-езотеричната. Например: двайсет и три по дванайсет делено на четири беше шейсет и девет. Тя я беше отделила в отделна част, наречена „Интересни комбинации“.

Уил харесваше нумероложката.

Следваше докладът на шифровач — един мъж от Айдахо. Специалността му беше намирането на скрити послания в известни книги — Библията, Конституцията и други подобни. Той беше преровил всяка една Библия на крал Джеймс с поне двайсет и три глави и с дванайсет стиха в двайсет и третата глава — деветнайсет книги. Беше взел първата буква от четвъртата дума на всеки стих, за да се образува поредица от двайсет и пет букви. Нелепици, но човекът беше успял да ги пренареди в нещо, което имаше смисъл.

Ако се погледнеше по този начин, се получаваше съобщение: „Бог заряза задълженията си“. Две букви оставаха неизползвани. У и Д.

Шифровачът нямаше представа какво означават те — Уил Дандо беше поискал докладите с псевдонима си Джон Бианко.

Едва ли обаче това означаваше нещо… нямаше как. Библията на крал Джеймс беше публикувана през 1611 година. Уил я беше прегледал. Цялата тази работа се нареждаше до онези глупости с конспиративните теории.

Но също така не беше на добре.

Уил остави доклада и взе мобилния си — нов, тънък като бръснач модел, който си купи, когато пристигна в Уругвай. Зачуди се колко ли текстови и гласови съобщения имаше на стария му телефон, които само чакаха да се приближи до американските мрежи. Вероятно деветдесет и девет процента от тях бяха от Хамза.

Уил го включи и провери колко е часът. Ставаше късно, почти единайсет сутринта. Сега или никога.

Вдигна буламача си от лайм/мента/ром и го пресуши за кураж.

Събра докладите и ги прибра в раницата си. Изправи се и отиде при консиержа. Тя му се усмихна — същата усмивка, с която беше посрещнала стотици други гости. Уил седна на един от двата стола срещу нея и остави раницата в скута си.

— Buenos dias, Senor — поздрави жената. — Аз съм Айрис. Как мога да ви помогна?

Английският й беше перфектно несъвършен. Името й звучеше като вода, сипеща се от фонтан.

— Добро утро — отговори Уил. — Чудех се дали можете да ми кажете нещо повече за изпълнението на „Бурята“ тази вечер?

— Ах, значи сте на оракулски туризъм.

— Ами… предполагам, че да — отвърна Уил. — Лошо ли е?

— Никак даже — каза консиержът. — Градът е пълен е хора като вас. Идват от целия свят.

Жената направи жест към претъпканото лоби.

— В интерес на истината, никога не съм виждала хотел „Караско“ толкова пълен — продължи тя. — Чудесно е. Имаме много работа.

Айрис извади карта на града от едно чекмедже в бюрото си и я разгъна. Взе химикалка и отбеляза местоположението на хотела с Х, след което начерта линия североизточно по брега — от другата страна на улицата на хотела — до голяма зелена площ.

— Правителството разположи екрани на много места в града, за да могат хората да гледат пиесата на живо. Това е нещо като фестивал — както сам виждате, ние в Монтевидео нямаме нужда от повод, за да празнуваме.

Айрис почука върху зелената площ на картата.

— Това тук е парк „Рузвелт“. Там се намира най-близкият до хотела екран, на няколко минути от плажа е. Мисля, че ще ви хареса — много приятно място. Освен това ще има продавачи на храна, бира и какво ли още не.

Уил разгледа картата и отново вдигна поглед към консиержа.

— Къде ще се играе самото представление? В кой театър?

Айрис го изгледа и наклони глава — не спря да се усмихва, но долови скрития въпрос: Колко от времето ми смяташ да загубиш тази сутрин? Не ме ли чу, като казах колко много работа имаме?

Жената почука друго място върху картата, далече на запад от хотела, в центъра на някакъв район, наречен „Киудад Виеха“^[3].

— Ето тук. „Театро Солис“. Красиво място, много старо… но няма билети. Изчерпани са от месеци, още от момента, в който предсказанието за големите овации за Хосе Питалуга се появи на Сайта на Оракула.

— Съвсем никакви ли? — попита Уил. — Това не е ли… вие не можете ли да намерите?

Чувстваше се изключително странно. Знаеше, че си има начини за постигане на тези неща — вероятно Хамза щеше да е наясно как се случват, — но самият той не помнеше някога дори да е отсядал в хотел с консиерж, камо ли такъв, който прилича на Бъкингамския дворец.

За щастие, Айрис желаеше да му помогне.

— Обикновено, да, разбира се — потвърди тя, — но билетите за четиридесет и третото изпълнение на „Бурята“ на Питалуга не са като резервация за ресторант. Вероятно са останали няколко свободни места тук и там, но най-евтиното, за което чух, е двеста седемдесет и пет хиляди уругвайски песо. Над десет хиляди американски долара.

— Няма проблем — отвърна Уил.

Айрис застина за миг, само за стотна от секундата. Уил разбра за какво става въпрос. Когато го беше видяла за първи път, го беше поставила в конкретни рамки. Дрехите, може би дори поведението му… те предполагаха, че е определен тип човек на определено ниво. Да, беше отседнал в „Караско“, но престоят вероятно надхвърляше възможностите му. Или пък не плащаше със собствените си пари — сигурно беше асистент на някой от истинските гости. Или нещо подобно.

Но сега, само с няколко думи, Уил се беше озовал в други рамки и Айрис трябваше да се пренастрои. Да коригира очакванията си.

— Сеньор — започна малко колебливо тя, — разбира се, ще се радвам да ви помогна, но преди да похарчите подобна значителна сума, нека ви разкажа малко повече за Хосе Питалуга. Никой не очаква шедьовър тази вечер. Той от дълги години е част от нашия театър. Нисък и закръглен човек, чиито роли рядко са от ранга на Просперо. Второстепенен актьор, както му казвате вие. Комедиен образ. Клоун. Продуцентите на „Бурята“ го наеха за ролята само защото Оракула го спомена на Сайта. Дори не беше ходил на прослушване. Те просто видяха възможност и се възползваха от нея.

Айрис погледна мястото на картата, на което беше оградила „Театро Солис“.

— Според мен се справиха много добре, всяко представление се разпродаде. Но отзивите… не са особено благосклонни.

Уил кимна.

— Знам. Хората искат да се докоснат до част от Оракула и се опитват да го направят при всяка изникнала възможност. Въпреки това смятам да отида. Просто искам да съм там. Да гледам пиесата. Нали в момента се пише история?

Айрис се усмихна.

— Така е. Ако разполагах с толкова пари, вероятно също щях да се изкуша да отида.

Тя килна глава на една страна почти извинително.

— Като заговорихме за това, бихте ли ми дали кредитната си карта или…

Уил бръкна в раницата си и извади дебела пачка уругвайска валута — банкноти от по хиляда и две хиляди песо.

— Не — отвърна той. — Ще плащам в брой.

Айрис се втренчи мълчаливо в парите. Уил долови как пак го намества в различни рамки. Тази жена никога нямаше да забрави какво се беше случило днес и макар шансовете да разгадаеше, че е Оракула, бяха почти нулеви (според него), в нейните очи той все пак се представяше като изключително богат мъж, далече от дома, с много пари в брой на разположение.

Хамза щеше адски да се ядоса. Ако знаеше за това. Но не знаеше. И нямаше да научи.

Уил погледна Айрис, която все още не беше отместила очи от пачката с пари. Усмихна й се.

— Всъщност — каза той, — ако сте свободна довечера, защо не проверите дали не можете да запазите две места?