Агата Кристи
Предизвестено убийство (8)

I.

— Ето че сме напълно готови — обяви госпожица Блеклок.

Тя огледа критично двойната стая, която служеше за гостна — кретонените завеси с десен на рози; двете бронзови вази с хризантеми; вазичката с градински теменуги и сребърната кутия за цигари на масата до стената; подносът с напитките на централната маса.

Литъл Падъкс бе средно голяма къща, построена в ранновикториански стил. Отпред се простираше дълга тясна веранда и прозорци със зелени щори. Дългата и тясна гостна, лишена от достатъчно светлина поради закритата веранда, първоначално бе имала в средата двойна врата, водеща към малка стая с еркерен прозорец. Предишните обитатели бяха махнали двойната врата и я бяха заменили с кадифени завеси. А госпожица Блеклок махна завесите и двете стаи се сляха в една. В двата й края имаше камини, но нито една от тях не гореше, въпреки че в стаята се усещаше приятна топлина.

— Наредила си да пуснат парното отопление — забеляза Патрик.

Госпожица Блеклок кимна.

— Напоследък времето е толкова мъгливо и влажно. Имам чувството, че всичко вкъщи се е овлажнило. Накарах Евънс да пусне парното, преди да си тръгне.

— Безценният кокс? — подхвърли иронично Патрик.

— Да, безценният кокс, както го наричаш. А иначе щяха да бъдат още по-безценните въглища. И бездруго Министерството на енергетиката не ни отпуска и малката седмична дажба, ако не подадем официално заявление, че нямаме други средства за готвене.

— Предполагам, че по-рано е имало достатъчно кокс и въглища за всички? — запита Джулия, проявявайки интереса на човек, който сякаш слуша за непозната страна.

— Да, и то евтини.

— И всеки е можел да си купи колкото иска, без да попълва разни декларации? Имало е в изобилие, така ли?

— От всички видове и качества, а не камъни и люспи, каквито купуваме днес.

— Навярно тогава светът е бил чудесен — с благоговение промълви Джулия.

Госпожица Блеклок се усмихна:

— Като се връщам назад към миналото си, с положителност мисля така. Но аз съм стара жена и за мен е естествено да харесвам своето време. Вие, младите, обаче няма защо да мислите като мен.

— Да, и тогава нямаше да се налага да работя — въздъхна Джулия. — Щях да си седя вкъщи, да се занимавам с цветята и да пиша кратки писъмца до някого. Защо хората са писали подобни писъмца и до кого?

— Ами, до всички онези хора, с които сега говориш по телефона — отвърна госпожица Блеклок, като намигна. — Струва ми се, Джулия, че ти дори не умееш да пишеш.

— Предполагам, да. Поне не и в прелестния стил на наръчника „Как да напишем едно завършено писмо“, който открих онзи ден. Направо божествено — съветват те как да откажеш предложение за женитба на вдовец!

— Съмнявам се, че би ти харесало да си стоиш вкъщи, както си мислиш — вметна госпожица Блеклок. — Свързано е със задължения — и добави сухо, — но на мен това не ми е много познато. Ние с Бъни — тя нежно се усмихна на Дора — стъпихме отрано на трудовата борса.

— О, да, точно така беше — съгласи се приятелката й. — Тези непослушни, толкова непослушни деца — никога няма да ги забравя. Разбира се, Лети беше умна. Стана делова жена — секретарка на голям бизнесмен.

Вратата се отвори и влезе Филипа Хеймс. Тя беше висока, руса и спокойна. Огледа се наоколо с изненада.

— Здравейте — изрече. — Гости ли ще има? Никой нищо не ми е съобщил.

— Естествено — извика Патрик, — нашата Филипа не знае нищо. Басирам се, че е единствената жена в Чипинг Клегхорн, която не е наясно.

Филипа го изгледа въпросително.

— В момента — драматично заговори той и направи изразителен жест с ръка — виждаш сцената на едно убийство!

Филипа Хеймс изглеждаше леко объркана.

— Това — Патрик посочи двете големи вази с хризантеми — са погребалните венци, а тези блюда с настърганото сирене и маслините са печеното за погребението.

Филипа впери въпросителен поглед в госпожица Блеклок.

— Някаква шега ли е това? — попита тя. — Винаги трудно схващам шегите.

— Твърде лоша шега — откликна живо Дора Бънър. — Никак не ми харесва.

— Покажи й обявата — каза госпожица Блеклок. — Аз ще отида да заключа патиците, че вече се стъмни. Всеки момент ще дойдат.

— Нека аз да отида — предложи Филипа.

— В никакъв случай, мила моя. Ти свърши работата си за днес.

— Аз ще отида, лельо Лети — предложи Патрик.

— Не, недей — отвърна енергично тя. — Последния път не беше заключил вратичката както трябва.

— Лети, мила, нека аз да отида — извика госпожица Бънър. — С удоволствие ще го направя. Само да си обуя галошите. Къде съм си дянала жилетката?

Но госпожица Блеклок вече беше излязла от стаята, като се усмихваше.

— Няма смисъл, Бъни — обади се Патрик. — Леля Лети е толкова чевръста, че не може да търпи друг да й върши работата. Тя наистина предпочита да прави всичко сама.

— Доставя й удоволствие — отбеляза Джулия.

— Не забелязах да си предлагаш услугите — подхвърли брат й.

— Нали току-що спомена, че леля Лети предпочита да върши всичко сама — отбеляза тя. — Освен това — протегна хубавия си крак, обут в тънък чорап — съм си обула най-хубавите чорапи.

— „Смърт в копринени чорапи“ — изрецитира Патрик.

— Не копринени, а найлонови, идиот такъв.

— Не звучи толкова добре за заглавие.

— Няма ли най-сетне някой да ми каже — проплака Филипа — защо говорите непрекъснато за смърт?

Всички се опитаха да й обяснят едновременно — никой не можа да намери вестника с обявата, защото Мици го бе взела със себе си в кухнята.

След няколко минути госпожица Блеклок се върна.

— Ето — бодро обяви тя, — свърших и тази работа. — После погледна стенния часовник. — Шест и двайсет. Скоро трябва да пристигне някой, освен ако не съм се излъгала в преценката си за моите съседи.

— Не виждам защо трябва да идва някой — обади се Филипа с объркан вид.

— Така ли, скъпа?… Ти може би не виждаш, но повечето хора са далеч по-любопитни от теб.

— Филипа гледа на живота така, сякаш той просто не я интересува — заядливо изрече Джулия.

Филипа не отговори.

Госпожица Блеклок оглеждаше стаята. Мици бе поставила бутилката шери и трите блюда с настърганото сирене, маслините и красивите дребни сладки върху масата в средата на стаята.

— Патрик, защо не преместиш този поднос или даже цялата маса до еркерния прозорец в ъгъла на другата стая, ако нямаш нищо против? В края на краищата не давам прием! Не съм канила никого. И нямам намерение да показвам, че чакам някои хора да се появят.

— Желаеш да замаскираш прозорливото си предчувствие, така ли, лельо Лети?

— Съвсем правилно казано, Патрик. Благодаря ти, момчето ми.

— Значи можем да разиграем чудесна сценка на спокойна вечер в домашна обстановка — намеси се Джулия — и да се направим на силно изненадани, ако някой се отбие.

Госпожица Блеклок беше вдигнала бутилката шери и я държеше неуверено в ръка.

Патрик я успокои:

— Бутилката е пълна до половината. Ще стигне.

— О, да, да… — Тя се поколеба. След това, изчервявайки се леко, подхвърли: — Патрик, би ли имал нещо против… В шкафа в килера има нова бутилка… Донеси я и вземи тирбушон. Аз… ние… Защо да не отворим нова бутилка? Тази… вече е престояла отворена.

Без да каже дума, Патрик отиде да изпълни поръчката. Върна се с нова бутилка и извади тапата. Докато слагаше шишето върху подноса, изгледа госпожица Блеклок с любопитство.

— Май го вземаш насериозно, а, миличка? — попита я той.

— О — извика Дора Бънър, шокирана, — Лети, не е възможно ти…

— Тихо — прекъсна я рязко госпожица Блеклок, — звъни се. Виждате ли, моето предчувствие се оправда.