Агата Кристи
Предизвестено убийство (12)

I.

Джордж Райдсдейл, началник на полицията в Мидълшир, беше спокоен човек. Среден на ръст, с проницателни очи под рунтави вежди, той имаше навика повече да слуша, отколкото да говори. След това даваше заповед с равен глас и заповедта му се изпълняваше.

В момента изслушваше инспектор-детектив Дърмът Крадък. Той беше служебно натоварен със случая от предната вечер. Райдсдейл го бе извикал обратно от Ливърпул, където беше изпратен да извърши разследвания по друго дело. Райдсдейл имаше добро мнение за Крадък. Той притежаваше не само ум и въображение, но и нещо, което началникът ценеше много повече — самодисциплината да действа бавно, да проверява и проучва всеки факт, както и да проявява обективност до самия край на всеки случай.

— Полицай Лег прие телефонното обаждане, сър — Докладваше Крадък. — Действал е правилно — с бързина и присъствие на духа. А явно не е било лесно — около половин дузина хора са се опитвали да говорят едновременно, включително и някаква емигрантка от Средна Европа — от онези, които изпадат в крайности, щом видят полицай. Уверявала го, че ще я заключат, и опищяла околността.

— Идентифициран ли е починалият?

— Да, сър. Руди Шерц. Швейцарец по националност. Бил е назначен като администратор в спа хотел „Роял“, Медънхам, Уелс. Ако не възразявате, сър, първо ще се отбия в хотела и сетне в Чипинг Клегхорн. В момента сержант Флечър се намира там — първо ще се срещне с хората от автогарата и след това ще отиде в къщата.

Райдсдейл кимна одобрително.

Вратата се отвори и началникът на полицията вдигна поглед.

— Влез, Хенри — покани го той. — Тъкмо се занимаваме с един не съвсем стандартен случай.

Сър Хенри Клидъринг — бивш комисар в Скотланд Ярд — влезе, като повдигна вежди. Той беше висок възрастен мъж с изискана външност.

— Това може да впечатли дори твоя blase palate^[1] — продължи Райдсдейл.

— Никога не съм бил преситен — възмути се сър Хенри.

— Последната мода — обясни му Райдсдейл — е да обявиш предварително собствените си убийства. Покажи на сър Хенри обявата, Крадък.

— „Норт Бенъм Нюз и Чипинг Клегхорн Газет“ — подсвирна сър Хенри. — Голям залък. — Той прочете карето с отпечатаната обява, което Крадък му посочи с пръст. — Хм, да, малко необичайно.

— Някаква идея кой може да е подал обявата? — попита Райдсдейл.

— Според описанието, сър, била е подадена лично от Руди Шерц в сряда.

— И са я приели без никакви въпроси? Не се ли е сторила най-малкото странна на онзи, който я е приел?

— Аденоидната блондинка, която приема обявите, е почти неспособна да разсъждава, бих казал, сър. Само е преброила думите и е взела парите.

— И каква е била идеята? — запита сър Хенри.

— Да събере колкото може повече от местните любопитковци — изказа предположението си Райдсдейл. — Да ги събере всички на едно място по едно и също време, след което да ги задържи и да ги освободи от излишните им пари и ценности. Като идея не е лишена от оригиналност.

— Що за място е Чипинг Клегхорн? — попита сър Хенри.

— Голямо разпръснато и живописно село. Има месарница, хлебарница, бакалница, доста хубав антикварен магазин и две малки ресторантчета. Смята се за забележителност. Угажда на туристи, които пътуват на четири колела. Бива си го и като място за живеене. Селските къщи, в които някога са живели земеделци, сега са преустроени и населени от стари моми на почтена възраст и възрастни брачни двойки. Част от къщите са строени по викторианско време.

— Ясно — промълви сър Хенри. — Мили стари писани и полковници в оставка. Да, при вида на тази обява всички ще се втурнат в посочения час и ще започнат да душат наоколо, за да разберат какво става. Господи, и аз имам една своя стара писана! И ако беше там сега! С какво удоволствие би завряла изисканото си носле в тази история. Това би се оказало точно по нейната част!

— И коя по-точно е твоята писана, Хенри? Някоя леля?

— Не — въздъхна сър Хенри, — не е роднина. — И додаде с благоговение: — Тя е най-добрият детектив, който Господ някога е създавал. Самороден гений, отгледан на подходяща почва. — Обърна се към Крадък. — Никога не се отнасяй с презрение към старите писани от твоето село, момчето ми — посъветва го той. — В случай, че това излезе заплетена история, което не допускам нито за миг, не забравяй, че съществува една неомъжена женица, която иначе си гледа плетката и градината. Но нито един детектив не може да стъпи на малкия й пръст. Тя може да ти каже какво е могло да се случи, какво е трябвало да се случи, че даже и какво всъщност се е случило! Може да ти каже и защо се е случило!

— Ще го имам предвид, сър — отвърна инспектор-детектив Крадък с най-официален тон и едва ли някой би предположил, че Дърмът Ерик Крадък всъщност беше кръщелник на сър Хенри и отношенията му с неговия кръстник бяха най-близки и непринудени.

Райдсдейл направи бърз разбор на случая пред приятеля си:

— Всички са се събрали в 18.30 часа, това е ясно. Обаче онзи швейцарец е знаел, че ще стане точно така? И още нещо — възможно ли е да са носели у себе си толкова плячка, че да си е струвал грабежът?

— Две-три старомодни брошки, гердан от перлени мъниста, дребни монети за харчене и някоя и друга банкнота — нищо повече — произнесе замислено сър Хенри.

— Тази госпожица Блеклок държеше ли много пари в къщата?

— Каза, че не, сър. Всичко на всичко пет лири, както разбрах.

— Нищо и половина — обобщи Райдсдейл.

— Значи, твоята идея е, че това приятелче е обичало представленията — каза сър Хенри. — Цялата работа не е била в плячката, а в удоволствието да разиграе сцена на грабеж с насочен пистолет. Като във филмите, а? Твърде възможно. Как е успял да се застреля?

Райдсдейл бутна един лист към него.

— Това е предварителният медицински оглед. Пистолетът е бил изпразнен от късо разстояние — има леко обгаряне. Хм, нищо не показва дали е било нещастен случай или самоубийство. Може да е извършено нарочно, а може да се е спънал и да е паднал, а пистолетът да е гръмнал в ръката му. По-вероятно е последното. — Той погледна Крадък: — Трябва да разпиташ много внимателно свидетелите и да ги накараш да опишат с точност какво са видели.

Инспектор Крадък унило се обади:

— Всеки е видял нещо различно.

— Винаги ми е било интересно — отбеляза сър Хенри — какво виждат хората в момент на силна възбуда и нервно напрежение. Какво виждат и което е още по-любопитно — какво не виждат. — Направена ли е балистична експертиза?

— Пистолетът е чуждо производство (много често срещана марка в Европа). Шерц не е имал разрешително за него и не го е обявил при пристигането си в Англия.

— Лошо момче — изрече сър Хенри.

— Изобщо, неблагонадежден тип. Е, Крадък, върви да видиш какво ще можеш да научиш за него в хотел „Роял“.