Агата Кристи
Предизвестено убийство (23)

V.

Инспектор Крадък откри госпожица Хинчклиф чак в кочината.

— Не са ли сладури тези прасенца? — каза тя, почесвайки едното по набръчкания гръб. — Добре върви, нали? Ще стане хубав бекон от него за Коледа. Е, за какво сте дошли да ме видите? Казах на хората ви снощи, че въобще не знам кой е този човек. Никога не съм го виждала да дебне наоколо или нещо подобно. Нашата госпожа Моп разправя, че работел в един от големите хотели в Медънхам Уелс. Да беше нападнал някой там и да го обере, щом толкова е искал. Щеше да прибере много повече.

Това не можеше да се отрече. Крадък продължи с въпросите си:

— Къде точно се намирахте, когато се случи инцидентът?

— Инцидентът! Напомня ми за службата ми в противовъздушната отбрана. Там наистина видях инциденти, можете да ми вярвате. Та къде съм била, когато започна стрелбата? Това ли искате да знаете?

— Да.

— Бях се подпряла на камината и се молех дано някой по-скоро се сети да предложи нещо за пиене — без заобикалки отвърна госпожица Хинчклиф.

— Смятате ли, че изстрелите са били дадени нахалост или са били внимателно насочени към някого?

— Дали се е целил в Лети Блеклок ли? Откъде, по дяволите, да знам? Адски трудно е да прецениш точно впечатленията си или какво всъщност се е случило, след като всичко вече е свършило. Това, което помня, е, че светлините изгаснаха и че лъчът на онзи фенер се разхождаше по нас и ни заслепяваше. После се чуха изстрелите и си казах: „Ако тоя млад келеш, Патрик Симънс, си прави шеги със зареден пистолет, някой ще пострада.“

— Значи сте си помислили, че е Патрик Симънс?

— Ами, близо е до ума. Едмънд Суетънхам е интелектуалец, пише книги и не си прави груби шеги. А на стария полковник Истърбрук това едва ли ще му се стори забавно. Но Патрик е буйно момче. Аз обаче му се извиних, задето ми е минало през ума.

— А дали и вашата приятелка си е помислила, че може да е бил Патрик Симънс?

— Мъргатройд? По-добре я попитайте сам. Не че ще ви каже нещо смислено. Тя е в овощната градина. Ако викна по-силно, може да ме чуе оттук.

Гръмкият глас на госпожица Хинчклиф се извиси:

— Е-е-о-о-п, Мъргатройд!

— Идва-а-а-м… — понесе се писклив вик.

— По-бързо, полиция-я-я — ревеше Хинчклиф.

Мъргатройд пристигна в бърз тръс, останала почти без дъх. Подгъвът на полата й бе разшит и косата й се подаваше от смешната мрежичка, с която я беше прибрала. На кръглото й добродушно лице грееше усмивка.

— От Скотланд Ярд ли сте? — попита тя запъхтяна. — Въобще не очаквах. Иначе нямаше да излизам от къщи.

— Все още не сме търсили помощта на Скотланд Ярд, госпожице Мъргатройд. Аз съм инспектор Крадък от Милчестър.

— Е, това е много добре, сигурна съм — неопределено заяви тя. — Открихте ли някакви следи?

— Къде си била по време на престъплението — това иска да знае инспекторът, Мъргатройд — обясни госпожица Хинчклиф и намигна на Крадък.

— О, Боже! — ахна Мъргатройд. — Разбира се! Трябваше да се сетя. Алиби, естествено. Така, чакайте да помисля — ами бях с всички останали.

— Не беше с мен — оспори другата жена.

— О, Боже, Хинч, не бях ли с теб? Не, ами, разбира се, възхищавах се на хризантемите. Всъщност не бяха от най-хубавите. И тогава се случи всичко онова — само че аз така и не разбрах, че се е случило — искам да кажа, въобще не разбрах, че нещо подобно се е случило. Нито за миг не съм си помислила, че това е истински пистолет — всичко беше толкова неприятно в тъмното и тези ужасни писъци. Съвсем се обърках, нали разбирате? Помислих си, че убиват нея — искам да кажа онова момиче — чужденката. Реших, че й прерязват гърлото някъде в другия край на коридора. Не разбрах, че е той — тоест дори не разбрах, че е мъж. Беше само някакъв глас, нали разбирате, който викаше: „Горе ръцете, ако обичате!“

— „Горе ръцете!“ — поправи я госпожица Хинчклиф. — И дума не може да става за „ако обичате“.

— Толкова е ужасно, като си помисля, че докато онова момиче не започна да пищи, аз всъщност се забавлявах. Само дето беше много неприятно в тъмното и някой ме настъпи по мазола — беше направо агония. Нещо друго искате ли да знаете, инспекторе?

— Не — рече инспектор Крадък и я изгледа колебливо. — Мисля, че няма друго.

Смехът на приятелката й прозвуча като лай:

— Той те е записал, Мъргатройд.

— О, Хинч — промълви тя. — Исках само да кажа колкото мога повече неща.

— Това не го интересува — отсече госпожица Хинчклиф и се обърна към инспектора: — Ако карате по географски ред, предполагам, че оттук следва къщата на свещеника. Там може да се доберете до нещо. Госпожа Хармън изглежда отвеяна колкото си иска, но понякога ми се струва, че не е глупава. Във всеки случай има качества.

Гледайки след отдалечаващите се полицаи, Ейми Мъргатройд произнесе, задъхана от вълнение:

— О, Хинч, много ли ужасна бях? Така се шашардисах!

— Ни най-малко — ухили й се тя. — Мисля, че, общо взето, се справи чудесно.