Агата Кристи
Предизвестено убийство (11)

IV.

В тъмнината се дочуха радостни възгласи и възбудени женски писъци.

— Започва се! — извика госпожа Хармън в екстаз.

Дора Бънър проплака:

— Ох, не ми харесва!

Чуха се други гласове: „Колко е ужасно!“, „Ужасно е страшно! Полазиха ме тръпки.“ „Арчи, къде си?“, „Какво трябва да правя?“, „О, скъпа, крака ти ли настъпих? Толкова съжалявам!“

След това вратата се отвори с трясък. Светлината на мощен електрически фенер пробяга бързо по стаята. Носов мъжки глас, напомнящ на всички присъстващи за приятните следобеди, прекарани в киното, прикова вниманието на компанията с отсечената фраза:

— Горе ръцете, не мърдайте!

— Горе ръцете казах! — излая мъжът.

Ръцете на всички се стрелнаха нагоре доброволно и с удоволствие.

— Не е ли чудесно? — прошепна женски глас. — Толкова се вълнувам!

След това внезапно изгърмя пистолет. Изстрелите бяха два. Свистенето на двата куршума разтърси всеобщото задоволство. Играта изведнъж престана да бъде игра. Някой изпищя…

Човекът на вратата неочаквано се завъртя кръгом, сякаш се колебаеше. Последва трети изстрел, при който силуетът се сви и сетне се строполи на пода. Светлината на фенера се насочи надолу и след това угасна.

Отново настъпи мрак. Тъй като не беше подпряна, за да стои отворена, вратата на гостната се заклати с тихичко викторианско стенание на протест и се затръшна с леко хлопване.

Настъпи паника. Различни гласове заговориха едновременно: „Светнете лампите“, „Можеш ли да намериш ключа?“ „Кой има запалка?“ „Ох, не ми харесва, не ми харесва!“ „Но изстрелите бяха истински!“ „Той държеше истински пистолет.“ „Крадец ли беше?“ „О, Арчи, искам да се махна оттук.“ „Моля ви, някой има ли запалка?“

Две запалки щракнаха почти едновременно и запламтяха със стабилен пламък. Всеки мигаше и гледаше към другия. Изплашени лица се взираха в други изплашени лица. Подпряна до стената при портала, госпожица Блеклок бе вдигнала ръка към лицето си. Светлината беше твърде оскъдна, за да се види друго, освен нещо тъмно, стичащо се между пръстите й.

Полковник Истърбрук се изкашля и пое нещата в свои ръце.

— Пробвайте ключовете, Суетънхам — нареди той.

Едмънд, който беше до вратата, послушно натисна ключа нагоре и надолу.

— Изключени са централно или е изгорял бушон — заяви полковникът. — Кой вдига тази ужасна врява?

Една жена пищеше зад затворената врата на гостната. Гласът й стана още по-пронизителен и заедно с него се чуха удари на юмруци по вратата.

Дора Бънър, която тихичко хлипаше, се провикна:

— Това е Мици. Някой убива Мици…

Патрик измърмори:

— Де този късмет.

Госпожица Блеклок каза:

— Трябва да намерим свещи. Патрик, ще отидеш ли?

Полковникът отвори вратата. Двамата с Едмънд излязоха в антрето със запалки, чиито пламъци вече примигваха. Едва не се спънаха в проснатото на пода тяло.

— Изглежда в нокаут — отбеляза полковникът. — Къде е жената, дето вдига този адски шум?

— В трапезарията — отвърна Едмънд.

Трапезарията се намираше в другия край на антрето.

Някой удряше по ламперията, виеше и пищеше.

— Заключена е вътре — рече Едмънд и се наведе.

Превъртя ключа и Мици изскочи навън като тигрица, готова за скок.

Лампата в трапезарията светеше. Очерталият се на фона й силует бе въплъщение на безумен ужас. Жената не спираше да крещи. Сцената беше донякъде комична, защото Мици, която се бе заела да лъска сребърните прибори, продължаваше да държи в ръцете си гюдерия и голяма лопатка за сервиране на риба.

— Млъкни, Мици — скара й се господарката.

— Престани — нареди Едмънд, но тъй като Мици продължаваше да крещи, той се наведе и рязко я зашлеви през лицето. Мици си пое дъх, изхълца и накрая млъкна.

— Намерете свещи — нареди госпожица Блеклок. — В кухненския бюфет има. Патрик, нали знаеш къде е таблото с бушоните?

— В коридора зад килера, нали? Добре, ще се опитам да направя нещо.

Госпожица Блеклок се бе приближила към светлината, идваща от трапезарията, и Дора Бънър шумно изхлипа, а Мици нададе нов писък с цяло гърло.

— Кръвта, кръвта! — викаше задавено тя. — Вие сте ранена, госпожице Блеклок, и кръвта ви изтича.

— Не ставай глупава — отсече тя. — Дори не може да се каже, че съм ранена. Само ме перна по ухото.

— Но, лельо Лети — намеси се Джулия, — виж кръвта.

Наистина, бялата блуза, перлите и ръцете й представляваха ужасна кървава гледка.

— Ушите винаги кървят много — успокои ги тя. — Спомням си как като дете припаднах във фризьорския салон. Човекът само леко ми поряза ухото и веднага рукна цяла локва кръв. Трябва да намерим светлина.

— Аз ще донеса свещи — предложи Мици.

Джулия тръгна с нея и двете се върнаха с няколко свещи, залепени на чинийки.

— А сега да разгледаме нашия престъпник — рече полковникът. — Дръж по-ниско свещите, Суетънхам. Колкото се може повече свещи.

— Аз ще мина от другата страна — предложи Филипа.

Тя държеше здраво в ръцете си двете чинийки със свещи. Полковник Истърбрук коленичи на пода.

Проснатата фигура беше загърната в грубо съшито черно наметало с качулка. На лицето й имаше черна маска, а ръцете бяха в черни памучни ръкавици.

Качулката се бе свлякла назад и откриваше разчорлена руса коса.

Полковник Истърбрук обърна тялото по гръб, опипа пулса му, после сърцето… След това дръпна пръстите си с възклицание на погнуса и ги погледна — бяха лепкави и червени.

— Прострелял се е — обяви той.

— Тежко ли е ранен? — запита госпожица Блеклок.

— Хм, боя се, че е мъртъв… Може да е самоубийство, а може и да се е спънал в тази наметка и пистолетът да е гръмнал при падането. Ако имах по-добра видимост…

В този миг като по чудо лампите отново светнаха.

Със странно усещане за нереалност жителите на Чипинг Клегхорн, скупчени в антрето на Литъл Падъкс, осъзнаха, че присъстват на неочаквана насилствена смърт. Ръката на полковник Истърбрук беше изцапана с кръв. Кръв продължаваше да се стича по шията, блузата и жакета на госпожица Блеклок. Гротескно проснатата фигура на натрапника лежеше повалена в краката им…

Патрик пристигна от трапезарията и съобщи:

— Изглежда е изгорял само един бушон… — и млъкна.

Полковник Истърбрук смъкна малката черна маска.

— По-добре ела да видиш кой е този тип — каза той. — Макар да ми се струва, че не е от нашите хора…

После свали маската от лицето на умрелия. Всички протегнаха шии напред. Мици хълцаше и ахкаше, но другите стояха съвсем притихнали.

— Съвсем млад е — забеляза госпожа Хармън.

Изведнъж Дора Бънър извика възбудено:

— Лети, Лети, това е младият мъж от спа хотела в Медънхам Уелс. Онзи, който беше тук и искаше да му дадеш пари, за да се върне в Швейцария, а ти му отказа. Мисля, че всичко е било само претекст — да разучи къщата… О, скъпа, като нищо е можел да те убие…

Госпожица Блеклок, която владееше положението, рязко нареди:

— Филипа, заведи Бъни в трапезарията и й дай половин чаша бренди. Джулия, мила, иди до банята и ми донеси лейкопласта от шкафа — кървя като прасе и така се изпоцапах! Патрик, ще се обадиш ли веднага в полицията?