Агата Кристи
Предизвестено убийство (55)

III.

Завари Бънч и съпруга й да го чакат с разтревожени и сериозни лица.

— Още не се е върнала — съобщи Бънч.

— Каза ли ви, че се връща тук на тръгване от Боулдърс? — попита Джулиън.

— Всъщност не каза точно това — отвърна Крадък, връщайки се мислено към последната си среща с госпожица Марпъл.

Припомни си сурово стиснатите й устни и непреклонния леден блясък в иначе кротките й сини очи.

Неумолима, твърда решимост… да извърши какво? Да иде къде?

— Разговаряше със сержант Флечър, когато я видях за последен път — заяви той. — Точно до портата. След което излезе и напусна къщата. Реших, че е тръгнала право към дома ви. Бих я закарал с колата, но имах да върша толкова много неща, а и тя се измъкна съвсем неусетно, Флечър сигурно знае нещо! Къде е той?

Но когато позвъни в Боулдърс се оказа, че сержант Флечър не е там, нито бе оставил съобщение къде отива. Имаше известна вероятност да се е върнал в Милчестър по някаква причина.

Инспекторът позвъни в централата им в Милчестър, но и там нямаше помен от Флечър.

След това Крадък се обърна към Бънч, спомняйки си какво му беше съобщила по телефона:

— Къде е онзи лист? Казахте ми, че е писала нещо върху лист хартия.

Бънч го донесе. Той го разгъна върху масата и го разгледа. Жената надничаше през рамото му и сричаше на глас, докато той четеше. Почеркът трудно се разчиташе.

„Лампа“

След това беше написана думата „теменуги“.

И на известно разстояние: „Къде е флаконът с аспирина?“

Следващите думи в този странен списък бяха по-трудни за разчитане.

— „Сладка смърт“ — прочете Бънч. — Това е тортата на Мици. „Прави допитвания“.

— Допитвания? Какви допитвания, за Бога? Какво е това? „И тъжните несгоди посреща със кураж…“ Какво, по дяволите! „Йод“ — продължи да чете той. — „Перли“ — а, перли. И след това „Лоти“ — не, „Лети“. „Е“-то тук е написано като „О“. После „Берн“. А това какво е? „Пенсия по старост…“

Те се спогледаха в пълно недоумение. Крадък обобщи набързо:

— Лампа. Теменуги. Къде е флаконът с аспирина? Сладка смърт. Прави допитвания. И тъжните несгоди посреща със кураж. Йод. Перли. Лети. Берн. Пенсия по старост.

Бънч попита:

— Има ли това някакъв смисъл според вас? Значи ли изобщо нещо? Аз не виждам никаква връзка.

Той бавно отвърна:

— Имам някакъв проблясък, но не виждам… Много странно, че споменава перли.

— Какви перли? Какво означава това?

— Госпожица Блеклок винаги ли носи този наниз от три реда перли?

— Да, винаги. Понякога се смеем на това. Толкова са фалшиви, не мислите ли? Но предполагам, че тя ги смята за модерни.

— Може би има друга причина — изрече бавно Крадък.

— Да не искате да кажете, че са истински? О, не е възможно!

— Колко пъти сте имали възможност да видите истински перли с такъв размер, госпожо Хармън?

— Но те изглеждат като фалшиви.

Крадък сви рамене.

— Във всеки случай са без значение в момента. Сега госпожица Марпъл е важна. Трябва да я открием.

Трябваше да я открият, преди да е станало късно — а може би вече беше късно? Тези думи, написани с молив, подсказваха, че тя е по следата… Но това криеше опасност — страшна опасност. И къде, по дяволите, беше Флечър?

Крадък напусна къщата на свещеника и тръгна към мястото, където бе паркирал колата си.

Да търси — друго не му оставаше, освен да търси.

Един глас долетя изпод капещото лаврово дърво:

— Сър! — извика припряно сержант Флечър. — Сър…