Агата Кристи
Предизвестено убийство (49)

I.

— Ще преместя лампата по-близо до теб, преди да изляза — каза Бънч. — Толкова е притъмняло тук. Сигурно ще има буря.

Тя премести малката нощна лампа от единия край на масата в другия. Там щеше да хвърля повече светлина върху плетката на госпожица Марпъл, която се беше настанила на широк стол с висока облегалка.

Шнурът на лампата се опъна върху масата и котаракът Тиглат Пайлизър скочи върху него и яростно започна да го хапе и да дращи с нокти.

— Не, Тиглат Пайлизър, не бива така… Ужасен е. Виж, почти го прегриза, целия го оръфа. Не разбираш ли, тъпо коте такова, че ще те удари ток, ако продължаваш в този дух?

— Благодаря ти, скъпа — рече госпожица Марпъл и протегна ръка да включи лампата.

— Не се включва оттам. Трябва да натиснеш този глупав ключ в средата на шнура. Чакай малко. Ще махна тези цветя да не пречат.

Тя премести през масата вазата със зимните рози. Тиглат Пайлизър завъртя опашка, протегна непослушна лапа и одраска ръката на Бънч. От вазата се разля малко вода и попадна върху оръфаната част на шнура и върху самия Тиглат Пайлизър, който скочи на пода и възмутено изсъска.

Госпожица Марпъл натисна малкия крушовиден ключ на лампата. Там, където водата бе намокрила оръфания шнур, се появи светкавица и се чу пукот.

— О, Боже! — извика Бънч. — Стана късо съединение. Сега предполагам, че всички крушки са изключени.

Тя ги пробва.

— Да, точно така. Колко глупаво, че всичките са на един бушон! И масата изгоря. Ах, този палав Тиглат Пайлизър — той е виновен за всичко. Какво има, лельо Джейн? Изплаши ли се?

— Не, няма нищо, скъпа. Просто изведнъж видях нещо, което отдавна трябваше да проумея…

— Ще отида да оправя бушона и да смъкна лампата от кабинета на Джулиън.

— Не, скъпа, не се притеснявай. Ще си изпуснеш автобуса. Не ми трябва светлина. Просто искам да поседя на тишина и да помисля върху нещо. Побързай, скъпа, че няма да хванеш автобуса.

Щом Бънч замина, госпожица Марпъл остана неподвижна около две минути. Във въздуха тегнеше необяснима заплаха, идваща може би от задаващата се буря.

Тя придърпа към себе си лист хартия.

Написа първо „Лампа?“ и подчерта дебело думата.

След малко написа друга дума. Моливът й се движеше по хартията и оставяше върху нея кратки, загадъчни следи…