Агата Кристи
Предизвестено убийство (43)

III.

— Филипа, искам да поприказвам с теб.

— Да, госпожице Блеклок?

Филипа вдигна поглед, леко изненадана.

— Разтревожена ли си за нещо или какво?

— Разтревожена?

— Забелязах, че напоследък си угрижена. Да не се е случило нещо, а?

— О, не, госпожице Блеклок. Защо да се е случило нещо?

— Ами, чудех се. Помислих си да не би ти и Патрик…

— Патрик? — Тя изглеждаше искрено изненадана.

— Значи не съм била права. Моля те да ме извиниш за нахалството. Но често се случва да сте заедно — и макар че Патрик ми е братовчед, не мисля, че е подходящ за съпруг. Или поне не в близко бъдеще.

— Аз няма да се омъжвам повторно — отсече Филипа.

— Един ден и това ще стане, детето ми. Грешиш. Но няма какво да го обсъждаме. Значи нямаш други грижи. Не си притеснена за пари например?

— Не, всичко е наред.

— Знам, че понякога се притесняваш за учението на детето. Затова искам да ти каже нещо. Днес следобед ходих с кола до Милчестър и се видях с моя адвокат, господин Бедингфелд. Напоследък възникнаха проблеми в делата ми и реших да направя ново завещание предвид някои обстоятелства. Като изключим наследството на Бъни, всичко остава за теб, Филипа.

— Какво? — Тя се завъртя на мястото си. Загледа я изумено. Имаше стреснат, почти уплашен вид. — Но аз не го искам — наистина не искам… Бих предпочела изобщо… И за какво е това? Защо точно на мен?

— Може би — отвърна госпожица Блеклок с особен тон, — защото няма на кого другиго.

— А Патрик и Джулия?

— Да, Патрик и Джулия… — В гласа на госпожица Блеклок продължаваше да се долавя особена нотка.

— Те са ви роднини.

— Много далечни. И нямат претенции към мен.

— Но и аз нямам. Не знам какво си мислите… О, не го искам.

В погледа й се четеше повече враждебност, отколкото благодарност. В цялото й поведение прозираше почти страх.

— Знам какво върша, Филипа. Привързах се към теб и момченцето ти… Ако умра сега, няма да получиш много, но след няколко седмици нещата могат да бъдат различни.

Тя погледна Филипа право в очите.

— Но вие няма да умрете! — запротестира младата жена.

— Няма, ако взема предпазни мерки, за да го избегна.

— Предпазни мерки ли?

— Да. Помисли върху това… И не се тревожи повече.

И неочаквано напусна стаята. Филипа я чу да разговаря с Джулия в антрето.

Не след дълго Джулия влезе в гостната. В очите й проблясваха стоманени пламъчета.

— Добре си изигра картите, нали, Филипа? Виждам, че си от тихите и дълбоки води…

— Значи си чула?

— Да, чух. И мисля, че точно това беше целта.

— Какво искаш да кажеш?

— Нашата Лети не е глупава… Е, ти във всеки случай се уреди, Филипа. Изплете си кошницата, нали?

— О, Джулия, не съм имала намерение — никога не съм и помисляла…

— Не си ли? Виж ти! Нещата ти не вървят, не е ли така? Зле си с парите. Но запомни само едно — ако този път някой види сметката на леля Лети, ти ще бъдеш първото заподозряно лице.

— Само че няма да бъда. Идиотско ще е да я убия сега, когато само малко да изчакам, и…

— Аха, значи знаеш за старата, която е на смъртно легло в Шотландия? Чудех се… Филипа, все повече започвам да се убеждавам, че наистина си дълбока вода.

— Не искам да лишавам теб и Патрик от каквото и да било.

— Ах, не искаш ли, скъпа? Много съжалявам, но не ти вярвам.