Агата Кристи
Предизвестено убийство (47)

II.

Крадък си тръгна от срещата с Филипа Хеймс ядосан и объркан.

— Магарешки инат — процеди той сърдито. Почти беше сигурен, че Филипа лъже, но не успя да пречупи упорството й.

Искаше му се да знае малко повече за бившия капитан Хеймс. Информацията за него бе оскъдна. Незадоволително военно досие, но нищо не подсказваше, че е имал престъпни наклонности. Във всеки случай Хеймс не се връзваше със смазаната врата.

Някой в къщата беше свършил това или човек, който има лесен достъп до нея.

Той стоеше, вдигнал поглед към стълбата, и изведнъж се запита какво е правела Джулия на тавана. Един таван, реши той, е твърде необичайно място за придирчивата Джулия. Какво може да е правила там?

Пъргаво и безшумно се изкачи на горния етаж.

Наоколо не се мяркаше никой. Той отвори вратата, от която бе излязла Джулия, и се изкачи по тясната стълба на тавана.

Там имаше сандъци, стари куфари, части от изпочупени мебели, стол без един крак, счупена порцеланова лампа, останки от стар сервиз за хранене.

Разбута сандъците и отвори капака на единия. Дрехи. Старомодни женски дрехи с доста добро качество. Дрехи, принадлежали на госпожица Блеклок или на починалата й сестра, предположи той.

Отвори друг сандък.

Завеси.

След това хвана малко кожено куфарче за книжа. В него имаше документи и писма. Доста стари писма, пожълтели от времето. Той разгледа външната страна на куфарчето, където бяха поставени инициалите Ш. Л. Б., и правилно заключи, че явно е принадлежало на сестрата на Летиша — Шарлот. Разтвори едно от писмата. То започваше така:

Моя най-скъпа Шарлот, вчера Бел се почувства достатъчно добре, за да дойде на пикника. Р. Г. също си взе свободен ден. Флотационната фабрика на Асвогел върви прекрасно. Р. Г. е страшно доволен от това. Преференциалните акции се котират на висока цена.

Крадък пропусна останалото и погледна подписа: „Твоя любяща сестра, Летиша“.

Взе друго писмо.

Скъпа моя Шарлот, наистина много ми се иска да вземеш решение и да започнеш да се срещаш с хората. Преувеличаваш нещата. Изобщо не е толкова страшно, колкото си мислиш. И хората въобще не обръщат внимание на такива работи. Това не е такъв физически недостатък, какъвто си внушаваш.

Той кимна. Спомни си, че Бел Гьодлер му бе споменала за някакъв физически недостатък или недъг на Шарлот Блеклок. Летиша в крайна сметка бе напуснала работата си, за да се грижи за сестра си. От тези писма лъхаше тревогата на любяща и загрижена душа към един инвалид. Очевидно тя описваше на сестра си подробно ежедневните случки, всяка дреболия, която би събудила интереса на болното момиче. И Шарлот беше запазила тези писма. Към някои от тях бе прибавена и по някоя случайно направена снимка.

Неочаквано вълнение обзе Крадък. Може би тук щеше да намери търсената нишка. Тези писма сигурно съдържаха подробности, отдавна забравени от самата Летиша Блеклок. Те представляваха вярна картина на миналото и някъде там може би се криеше нишката, която би му помогнала да идентифицира неизвестното. А също и снимки. Съществуваше нищожна вероятност там да е останала снимка на Соня Гьодлер, за която човекът, махнал тези от албума, не подозираше.

Инспектор Крадък отново прибра писмата на мястото им, затвори внимателно куфарчето и заслиза по стълбите.

Застанала на долната площадка, Летиша Блеклок го изгледа изумено.

— Вие ли бяхте горе на тавана? Чух стъпки. Чудех се кой ли може да е…

— Госпожице Блеклок, намерих горе едни писма до сестра ви Шарлот, писани преди много години. Ще ми позволите ли да ги взема със себе си и да ги прочета?

Тя почервеня от гняв.

— Непременно ли трябва да правите това? Защо? За какво са ви на вас?

— От тях мога да си създам представа за Соня Гьодлер, за характера й — а може да има и някаква връзка — някаква случка, която да ни помогне.

— Това са лични писма, инспекторе.

— Знам.

— Предполагам, че така или иначе ще ги вземете… Вие разполагате с тази власт или лесно ще можете да се сдобиете с нея. Вземете ги — вземете ги! Но в тях няма да откриете почти нищо за Соня. Тя се омъжи и замина само една или две години след като аз започнах да работя при Рандъл Гьодлер.

Крадък държеше на своето:

— Все пак може да има нещо. — И добави: — Трябва да опитаме всичко. Уверявам ви, че опасността е съвсем реална.

Тя прехапа устни и промълви:

— Знам. Бъни е мъртва — от таблетките аспирин, които бяха предназначени за мен. Може следващият да е Патрик, Джулия или Филипа Хеймс, или пък Мици — въобще някой млад човек, чийто живот е пред него. Някой, който ще изпие чашата вино, напълнена за мен, или ще изяде шоколадовите бонбони, изпратени за мен. Ох! Вземете писмата — вземете ги! И после ги изгорете. Те означаваха нещо единствено за мен и Шарлот. Всичко свърши — миналото си е отишло. Вече никой не помни…

Ръката й инстинктивно се вдигна към гердана от изкуствени перли. Крадък отново си помисли колко нелепо й стоеше към сакото и полата от туид.

Тя отново настоя:

— Вземете писмата.