Агата Кристи
Предизвестено убийство (44)

Инспектор Крадък се завръща

Инспектор Крадък прекара тежка нощ, докато пътуваше обратно. Виденията, които му се присъниха, бяха по-скоро кошмари. Непрекъснато препускаше по сивите коридори на старинен замък в отчаян опит да стигне донякъде и да предотврати навреме нещо. Накрая му се присъни, че се събужда и го обзема силно облекчение.

След това вратата на купето му се отвори с бавно плъзгане и се появи Летиша Блеклок, която го гледаше. По лицето й се стичаше кръв и го попита с укор: „Защо не ме спаси? Можеше, ако бе опитал.“

Този път наистина се събуди.

В крайна сметка почувства облекчение, че пристига в Милчестър. Отиде направо при Райдсдейл да му докладва. Той го изслуша внимателно.

— Това не ни придвижва кой знае колко напред — отбеляза той. — Но поне потвърждава онова, което ни предаде госпожица Блеклок. Пип и Ема — хм — чудя се.

— Патрик и Джулия като че ли отговарят на възрастта, сър. Ако успеем да установим, че госпожица Блеклок не ги е виждала от деца…

Райдсдейл изрече с едва забележима усмивка:

— Нашият съюзник, госпожица Марпъл, вече го е проверила. Всъщност госпожица Блеклок ги е видяла за пръв път преди два месеца.

— Значи тогава сигурно, сър…

— Не е толкова просто, Крадък. Ние също правим проверки. От това, което научихме, Патрик и Джулия, изглежда, определено нямат пръст в тази работа. Досието му от флота е автентично — и доста добро, като изключим склонността му към „неподчинение“. Извършихме проверка в Кан и някаква възмутена госпожа Симънс ни заяви, че естествено, че синът и дъщеря й били в Чипинг Клегхорн при братовчедка им Летиша Блеклок. Така че — ето на!

— И госпожа Симънс наистина е госпожа Симънс?

— Ами от дълги години е госпожа Симънс. Само това мога да ти кажа — сухо отвърна Райдсдейл.

— Значи всичко изглежда пределно ясно. Само дето и двамата отговарят. Същата възраст. Госпожица Блеклок не ги познава лично. Ако търсим Пип и Ема — ето ти ги.

Шефът на полицията кимна замислено, след което побутна един лист към Крадък.

— Ето нещо, което изровихме за госпожа Истърбрук.

Инспекторът го зачете с учудено повдигнати вежди.

— Доста интересно — отбеляза. — Майсторски е изиграла стария дръвник, а? Макар че едва ли има някаква връзка с нашия случай, доколкото схващам.

— Явно няма. А ето ти още нещо, отнасящо се до госпожа Хеймс.

Крадък отново повдигна вежди.

— Мисля да поговоря отново с дамата — предложи той.

— Смяташ ли, че тази информация може да има някаква връзка?

— Мисля, че не е изключено. Естествено, прицелът е твърде далечен…

Известно време двамата помълчаха.

— Флечър успя ли да свърши нещо, сър?

— Флечър беше извънредно активен. Извърши обичайния обиск на къщата с позволението на госпожица Блеклок, но не откри нищо съществено. След това започна да проверява кой е имал възможност да смаже онази врата. Просто направи проверка кой е оставал в къщата през свободните дни на момичето от чужбина. Оказа се малко по-сложно отколкото предполагахме, защото тя, изглежда, ходи на разходка почти всеки следобед. Обикновено слиза до селото на чаша кафе в „Синята птица“. Така че докато госпожица Блеклок и госпожица Бънър са навън (а това е през повечето следобеди — те ходят да берат боровинки), теренът е чист.

— И вратите винаги остават отключени?

— Така е било досега. Но предполагам, че вече не е.

— И какви са резултатите на Флечър? Знае ли се кой е бил в къщата, когато е оставала празна?

— Ами на практика всички от групата са се отбивали. — Райдсдейл погледна листа пред себе си. — Госпожица Мъргатройд е идвала — носила е квачка да им мъти яйцата (звучи сложно, но точно това е казала). Била много развълнувана по този повод и си противоречала, но Флечър смята, че тя просто е емоционална — в поведението й не е имало и следа от вина.

— Може и така да е — призна Крадък. — Тя все се вълнува.

— После дошла госпожа Суетънхам да вземе конското месо, което било оставено на кухненската маса, понеже този ден госпожица Блеклок ходила с колата до Милчестър и винаги й носела оттам конско месо. Според теб в това има ли някакъв смисъл?

Крадък разсъждаваше:

— Защо госпожица Блеклок не е оставила конското месо на госпожа Суетънхам, когато е минавала край тях на връщане от Милчестър?

— Не знам, но не е. Госпожа Суетънхам обяснила, че тя винаги й оставя месото на кухненската маса. Предпочитала да го взема оттам, докато Мици я няма, защото Мици била много груба понякога.

— Добре се връзва. Кой е следващият?

— Госпожица Хинчклиф. Заявила, че въобще не се е отбивала там напоследък. Но не е вярно. Защото Мици я видяла да излиза през страничната врата един ден, а и госпожа Бът също я зърнала (тя е една от съседките). Тогава госпожа Хинчклиф признала, че може и да е идвала, но е забравила. Не си спомня за какво се е отбила. Казва, че сигурно просто наминала.

— Доста странно.

— Очевидно и държанието й е било странно. Следващата е госпожа Истърбрук. Разхождала любимите си кучета и просто надникнала да пита госпожица Блеклок дали ще й заеме някаква плетка за модел, но тя не била вкъщи. Казва, че я почакала малко.

— Точно така. Може да е шпионирала. Или да е смазала вратата. Ами полковникът?

— Наминал оттам един ден — носел някаква книга за Индия, която госпожица Блеклок искала да прочете.

— А тя искала ли е?

— По нейните думи се опитала да се изплъзне, но се оказало безсмислено.

— Не е лъжа — въздъхна Крадък. — Ако някой е твърдо решен да ти заеме книга, трудно ще можеш да се изплъзнеш!

— Не знам дали Едмънд Суетънхам е ходил там. Той е пълна мъгла. Твърди, че понякога наистина се отбивал да изпълни разни поръчки на майка си, но не помни да е минавал оттам напоследък.

— Всъщност не казва нищо с положителност.

— Да.

Райдсдейл рече, като се ухили:

— Госпожица Марпъл пък не е стояла със скръстени ръце. Флечър ми докладва, че била на кафе в „Синята птица“, на шери в Боулдърс и на чай в Литъл Падъкс. Възхитила се от градината на госпожа Суетънхам и се отбила да види индийските трофеи на полковник Истърбрук.

— Сигурно ще може да ни каже дали полковник Истърбрук е истински полковник или не.

— Не може да не знае, съгласен съм. Той обаче изглежда да е редовен. Ще трябва да направим проверка в Управлението за Далечния изток за някакво потвърждение.

— А междувременно — прекъсна го Крадък, — мислиш ли, че госпожица Блеклок ще се съгласи да замине?

— Да се махне от Чипинг Клегхорн?

— Да. Евентуално да вземе със себе си и преданата Бънър и да заминат в неизвестно направление. Защо да не отидат например в Шотландия и да гостуват на Бел Гьодлер? Мястото е идеално от гледна точка на недостъпност.

— Да остане там и да я чака да умре? Не мисля, че ще го направи. Съмнявам се, че една почтена жена би одобрила подобно предложение.

— Но става въпрос за живота й…

— Преувеличаваш, Крадък. Не е чак толкова просто да видиш сметката на някого, колкото си мислиш.

— Не е ли, сър?

— Е, от една страна, е твърде лесно, съгласен съм. Има доста начини — препарат за унищожаване на плевели, удар по главата, докато тя е навън да заключва пилците, случаен изстрел зад плета. До един — съвсем прости. Но да убиеш някого и да останеш извън подозрение — ето това е трудното. А всички вече трябва да са се усетили, че са под наблюдение. Първоначалният добре изпипан план пропадна. Нашият непознат убиец трябва да измисли нещо друго.

— Знам това, сър. Но не бива да забравяме фактора време. Госпожа Гьодлер е на смъртно легло. Всеки момент може да умре. А това означава, че нашият убиец не може да си позволи лукса да изчаква.

— Вярно.

— И още нещо, сър. Той или тя сигурно знаят, че правим проверки за всекиго.

— А това отнема време — въздъхна Райдсдейл. — То означава справка чак в Далечния изток — Индия. Дълга и досадна работа.

— Ето още една причина да се бърза. Убеден съм, сър, че опасността е съвсем реална. Заложена е огромна сума. Ако Бел Гьодлер умре…

Думите му бяха прекъснати от влизането на един полицай.

— На телефона е полицай Лег от Чипинг Клегхорн, сър.

— Свържете го с мен.

Инспектор Крадък, който наблюдаваше шефа си, забеляза как чертите на лицето му се изопнаха и застинаха.

— Много добре — изръмжа Райдсдейл. — Детектив-инспектор Крадък идва веднага.

Затвори телефона.

— Да не би… — изтръгна се от Крадък.

Рейдсдейл кимна.

— Само че не тя, а Дора Бънър. Търсела аспирин и явно е взела от аспирина до леглото на Летиша Блеклок. В опаковката били останали само две-три таблетки. Тя взела двете и останала една. Изпратена е за анализ от лекаря, но той смята, че това със сигурност не е аспирин.

— Мъртва ли е?

— Да. Тази сутрин я намерили мъртва в леглото й. Починала в съня си, по думите на лекаря. Според него не е от естествена смърт, макар че не била добре със здравето. Отравяне с наркотик — това е неговото мнение. Аутопсията е определена за довечера.

— Таблетки аспирин до леглото на Летиша Блеклок. Хитър, много хитър дявол. Патрик ми съобщи, че госпожица Блеклок изхвърлила половин отворена бутилка шери и отворила нова. Само че не ми се вярва да се е сетила да направи същото и с аспирина. Кой е бил в къщата този път — през последните един-два дни? Таблетките надали са престояли там дълго време.

Райдсдейл го изгледа.

— Цялата компания е присъствала вчера — отвърна той — на тържество по случай рождения ден на госпожица Дора Бънър. Всеки би могъл да изприпка догоре и да подмени таблетките. Естествено всеки, който живее в къщата, би могъл да го стори по всяко време.