Агата Кристи
Предизвестено убийство (46)

I.

— Съжалявам, че ви безпокоя пак, госпожо Хеймс.

— Няма значение — студено отвърна Филипа.

— Да влезем ли в тази стая?

— В кабинета? Добре, щом така искате, инспекторе. Там е много студено. Няма отопление.

— Нищо. Няма да ни отнеме много време. А и тук има по-малка възможност да бъдем подслушвани.

— Има ли някакво значение?

— За мен няма, госпожо Хеймс, но може би за вас има.

— Какво искате да кажете?

— Доколкото си спомням, госпожо Хеймс, вие ми съобщихте, че съпругът ви е убит при бойни действия в Италия?

— Е?

— Нямаше ли да е по-просто, ако ми бяхте казали истината — че е дезертирал от полка си?

Забеляза, че тя пребледня и пръстите й започнаха да се свиват и разтварят. Попита го с горчивина:

— Нужно ли е да се ровите във всичко?

Крадък студено отвърна:

— Очакваме хората да ни казват истината за себе си.

Тя мълчеше. След това додаде:

— Е, и?

— Какво означава това „Е, и?“, госпожо Хеймс?

— Означава какво следва да направите в тази връзка? Да кажете на всички? Необходимо ли е — честно ли е — или етично?

— Знае ли някой?

— Тук никой. Хари — гласът й се промени, — моят син, също не знае. Не искам да разбере. Не искам никога да научи за това.

— Тогава нека ви кажа, че поемате много голям риск, госпожо Хеймс. Когато момчето стане достатъчно зряло, за да разбира, кажете му истината. Защото ако един ден узнае сам за това — ще му бъде твърде тежко. Ако продължавате да го залъгвате по този начин с измислици за баща му, че е загинал като герой…

— Не го залъгвам. Не съм толкова нечестна. Просто не говоря за това. Баща му е бил убит през войната и толкова. В крайна сметка за нас резултатът е един и същ.

— Но съпругът ви е още жив?

— Възможно е. Откъде мога да знам?

— Кога го видяхте за последен път, госпожо Хеймс?

Филипа побърза да отговори:

— Не съм го виждала от години.

— Напълно ли сте сигурна в това? Не сте ли го виждали преди около две седмици, да речем?

— За какво намеквате?

— Изобщо не ми се струваше особено вероятно да сте се срещали с Руди Шерц в беседката. Но разказът на Мици бе твърде достоверен. Намеквам, госпожо Хеймс, че човекът, заради когото сте напуснали работата си онзи ден и с когото сте имали среща, е бил вашият съпруг.

— Не съм се срещала с никого в беседката.

— Сигурно е бил закъсал за пари и вие сте му дали някаква сума?

— Не съм го виждала, казах ви. С никого не съм се срещала в беседката.

— Дезертьорите обикновено са способни на отчаяни постъпки. Нерядко се замесват в обири, нали разбирате? Въоръжени грабежи. И други такива. И много често носят у себе си чуждестранни пистолети, които са донесли от чужбина.

— Не знам къде е съпругът ми. Не съм го виждала от години.

— Това последната ви дума ли е, госпожо Хеймс?

— Нямам какво повече да ви кажа.