Агата Кристи
Предизвестено убийство (16)

I.

Джулия влезе и седна на току-що освободения от Летиша Блеклок стол. Беше съвършено спокойна, което кой знае защо подразни Крадък.

Тя впери в него ясните си очи и зачака въпросите му. Госпожица Блеклок тактично бе напуснала стаята.

— Разкажете ми, моля ви, какво стана снощи.

— Снощи? — промърмори Джулия с безизразен поглед. — Ами спахме като пънове — реакция, предполагам.

— Имам предвид вечерта — от осемнайсет часа нататък.

— А, разбирам. Ами къщата се напълни с досадници.

— И кои бяха те?

Тя отново му хвърли бистър поглед.

— Не ги ли знаете вече?

— Аз задавам въпросите, госпожице Симънс — любезно изрече Крадък.

— Грешката е моя, но повторенията винаги ме отегчават до смърт. Вас явно не… Ами, дойдоха полковник Истърбрук и съпругата му, госпожица Хинчклиф и госпожица Мъргатройд, госпожа Суетънхам и господин Едмънд Суетънхам и госпожа Хармън, жената на свещеника. Пристигнаха точно в този ред. А ако ви интересува какво казаха, всички до един повтаряха едно и също нещо: „Пуснали сте си парното отопление“ и „Какви прекрасни хризантеми!“.

Крадък прехапа устни. Пародията си я биваше.

— Само госпожа Хармън направи изключение — и тя е една лигла! Влезе с почти смъкната шапка и развързани връзки на обувките и направо попита кога ще започне убийството. Всички се смутиха, защото се преструваха, че са дошли уж случайно. Леля Лети отвърна по своя суховат начин, че сигурно ще започне скоро. След това часовникът удари и тъкмо когато спря да бие и светлините угаснаха, вратата рязко се отвори и един маскиран човек извика: „Горе ръцете всички!“ или нещо подобно. Точно като в лош филм. Направо смешно. След което стреля два пъти в леля Лети и изведнъж всичко престана да изглежда смешно.

— Къде беше всеки един, когато се случи това?

— Като изгаснаха лампите ли? Ами, бяхме се пръснали из стаята, нали разбирате? Госпожа Хармън седеше на дивана. Хинч (това е госпожица Хинчклиф) бе заела мъжка поза пред камината.

— В тази стая ли бяхте всички или в по-далечната?

— Предимно в тази стая, струва ми се. Патрик беше отишъл в другата, за да донесе шерито. Полковник Истърбрук май тръгна след него, но не съм съвсем сигурна. Бяхме пръснати из стаята.

— А вие къде бяхте застанали?

— Мисля, че до прозореца. Леля Лети отиде за цигарите.

— На тази масичка до портала?

— Да. И тогава лампите угаснаха и лошият филм започна.

— Мъжът е държал мощен фенер. Какво правеше с него?

— Осветяваше ни. Светлината бе така заслепяваща, че просто трябваше да примижаваме.

— Искам да ми отговорите много внимателно, госпожице Симънс. Човекът неподвижно ли държеше фенера или насочваше лъча му из цялата стая?

Джулия се замисли. Вече определено не изглеждаше отегчена.

— Насочваше го из цялата стая — отвърна бавно. — Като прожектор в зала за танци. В един момент светна право в очите ми и после продължи да се разхожда из стаята. Тогава се чуха изстрелите. Два изстрела.

— После?

— Той се обърна кръгом… и Мици започна да вие като сирена отнякъде, фенерът му угасна и последва нов изстрел, след което вратата се затвори — нали разбирате, затвори се бавно, с един особен провлечен звук като хленч, някак неестествено. Всички се озовахме в пълен мрак и не знаехме какво да правим. Горкичката Бъни пискаше като заклан заек, а виковете на Мици цепеха къщата.

— Как ви се струва — дали човекът се е застрелял нарочно, или се е спънал и пистолетът е гръмнал случайно?

— Нямам никаква представа. Всичко бе толкова театрално. Всъщност аз продължавах да си мисля, че е някаква глупава шега — докато не видях кръвта, която течеше от ухото на Лети. Но дори и да решиш да стреляш, за да изглежда всичко като истинско докрай, ще гледаш да насочиш пистолета доста по-високо от нечия глава, нали така?

— Така е наистина. Смятате ли, че той е могъл да различи ясно в кого се прицелва? Искам да кажа, открояваше ли се госпожица Блеклок ясно в светлината на фенера?

— Нямам представа. Не гледах нея, а мъжа.

— Искам да разбера дали смятате, че се е целил именно в нея?

Джулия се постресна от този въпрос.

— Искате да кажете дали нарочно си е избрал леля Лети? О, не ми се вярва… В края на краищата, ако е искал да стреля по нея, има хиляди по-лесни начини. Няма никакъв смисъл да събира всичките приятели и съседи и да усложнява нещата толкова. Можел е да я застреля зад някой плет по добрата стара ирландска традиция, когато си поиска, и по всяка вероятност да се измъкне незабелязан.

Това, помисли си Крадък, бе изчерпателен отговор на предположението на Дора Бънър за предумишлено нападение над Летиша Блеклок.

Той промълви с въздишка:

— Благодаря ви, госпожице Симънс. Сега мисля да поговоря с Мици.

— Внимавайте с ноктите й — предупреди го Джулия. — Тя е дивачка!