Агата Кристи
Предизвестено убийство (28)

IV.

— Това е само теория — обади се Райдсдейл, докато караха обратно към Медънхам. — С нищо не е подкрепена, абсолютно с нищо. Можеш да я приемеш като фантазиране на една стара мома и да я зарежеш, а?

— По-скоро не бих направил това, сър.

— Всичко е твърде невероятно. Някакъв мистериозен „Х“ изведнъж се появява в тъмнината зад нашия приятел от Швейцария. Откъде е дошъл? Кой е? Къде е бил?

— Може да е влязъл през страничната врата — подметна Крадък. — Както е влязъл Шерц. Или може да е влязъл откъм кухнята.

— Може и да е дошла от кухнята, искаш да кажеш.

— Да, сър, това също е възможно. Онова момиче никак не ми хареса още от самото начало. Струва ми се, че не е стока. Тези крясъци и истерии — може да са само театър. Може да е подработила това младо приятелче, след което го пуска да влезе в нужния момент, наглася цялата шмекерия, след което го застрелва, заключва се пак в трапезарията, хваща гюдерията и среброто и започва да пищи.

— Но това се оборва от факта, че, ъ-ъ как му беше името — а, да, Едмънд Суетънхам — категорично твърди, че ключът е бил от външната страна на вратата и той го е превъртял, за да й отключи. Има ли друга врата, която води към тази част на къщата?

— Да, една врата извежда към задното стълбище и кухнята — точно под стълбите, но бравата й изглежда е паднала преди три седмици и още никой не е дошъл да я постави. През това време вратата не е могла да се отваря. Склонен съм да мисля, че тази история е достоверна. Бравата и двете дръжки бяха сложени на една полица в антрето, плътно покрити с прах. Естествено един професионалист не би се затруднил да отвори тази врата.

— По-добре прегледай досието на момичето. Виж дали документите й са редовни. Но на мен лично тази версия ми изглежда твърде теоретична.

Шефът на полицията отново изгледа изпитателно своя подчинен. Крадък отвърна тихо:

— Зная, сър. Разбира се, ако вие смятате, че трябва да приключим това дело, значи трябва. Ще ви бъда признателен обаче, ако позволите да поработя още малко по него.

За негова голяма изненада шефът на полицията одобрително изрече:

— Браво, момко.

— Трябва да проверим и пистолета. Ако тази теория е правилна, значи пистолетът не е на Шерц, а и досега никой не е успял да потвърди, че той е притежавал пистолет.

— Немско производство е.

— Зная, сър. Но нашата страна е пълна с оръжие, произведено в Европа. Американците го внесоха на път за дома, а и нашите момчета направиха същото. Не можем да пренебрегнем този факт.

— Вярно е. Някои други посоки на разследването?

— Трябва да има мотив. Ако изобщо в тази теория има нещо вярно, това означава, че историята от миналия петък не е била никаква шега, нито обикновен въоръжен обир, а хладнокръвен опит за убийство. Някой се е опитал да убие госпожица Блеклок. Пита се защо? Струва ми се, че ако някой знае отговора на този въпрос, това трябва да е самата тя.

— Доколкото разбрах, тя отхвърли тази идея.

— Отхвърли идеята, че Руди Шерц е искал да я убие. И с пълно право. Има и още нещо, сър.

— Да?

— Някой може да опита отново.

— Това поне със сигурност ще докаже истинността на теорията — сухо процеди полицейският шеф. — Между другото, ще се погрижиш за госпожица Марпъл, нали?

— Госпожица Марпъл? Защо?

— Научих, че се е настанила в къщата на свещеника в Чипинг Клегхорн и ходи два пъти седмично в Медънхам Уелс за лечението си. Госпожица Как-й-беше-името била дъщеря на стара приятелка на госпожица Марпъл. Не ще и дума — старата писана има добър ловджийски нюх. Сигурно й липсват особени развлечения в живота и си доставя удоволствие, като души наоколо за вероятни убийци.

— Ще ми се да не беше идвала — каза сериозно Крадък.

— За да не ти се пречка в краката ли?

— Нямах предвид това, сър. Но тя е една твърде мила старица и не бих искал да й се случи нещо… Ако, разбира се, има нещо вярно в тази теория.