Джефри Дивър
Професионалистите (87)

87.

— Сканирам — изсъска гласът в слушалката. — Няма предаване, нито сигнал.

Вероятно не беше необходимо да шепнат. Мъжете се намираха в горист район и никой в къщата на Спенсър Бостън нямаше как да ги чуе.

— Разбрано — потвърди Джейкъб Суон и си помисли, че думата звучи някак нелепо.

Няма предаване, нито сигнали. Новините бяха добри. Ако наоколо имаше други полицаи като подкрепление за ареста на Бостън, на скенера на Бартлет щеше да се появи говор.

Барлет беше наемник и беше тъп като плужек, но познаваше оборудването си и можеше да прихване микровълни или радиопредаване в оловна кутия.

— Вижда ли се някой друг?

— Не, дойдоха сами. Детектив Сакс и униформеният с нея.

„Има логика — отбеляза Суон — да са само двамата без подкрепление.“ Бостън беше информатор и вероятно предател, но не беше опасен, не би се съпротивлявал при арест. Можеше да те убие с „Хелфайър“ в Йемен или да унищожи политическата ти кариера, като пусне слух, че си гей, в католическа южноамериканска страна, но вероятно дори нямаше пистолет — двама полицаи от Нюйоркското полицейско управление щяха да са достатъчни, за да го заловят.

Той се приближи през гората до едната страна на къщата на Бостън, като стоеше далеч от прозорците.

Провери пистолета си, снабден със заглушител, и допълнителните оръжия в левия джоб на панталона си. На колана му, разбира се, висеше ножът „Кай Шун“. Той дръпна черния си противогаз.

Наблизо лесничеите режеха дърво, което току-що бяха отсекли. Звукът от бученето и рязането беше много силен. Джейкъб Суон беше благодарен за този шум. Щеше да прикрие нападението. Той и екипът му имаха заглушители, но не беше изключено някой от полицаите вътре да произведе изстрел, преди да умре.

— Докладвай — каза той.

— На позиция — отговори Барлет и същото послание беше предадено миг по-късно на другите членове от екипа: широкоплещест азиатец на име Шу, чийто единствен независим коментар, откакто се бяха запознали, беше да поправи Джейкъб Суон в произношението на името си.

Не Шо, а Шу.

„Ще го запомня“ — помисли си Суон.

— Сканирай вътрешността — каза Суон на Барлет.

— Има трима души на долния етаж. Отдясно на входната врата, между метър и осемдесет и два и петдесет, седнал. Отдясно на входната врата между метър и двайсет и метър и петдесет, седнал. Отляво на входната врата, между метър и двайсет и метър и петдесет, прав. — Експертът по електрониката сканираше къщата с инфрачервен сензор и радар.

— Вижда ли се някой в другите помещения? — попита Суон.

— Не — предаде азиатецът. Къщите и от двете страни на тази на Бостън бяха извън обсега на инфрачервения сензор, но бяха тъмни и вратите на гаражите бяха затворени. Беше следобед в предградията. Децата бяха на училище, родителите — на работа или на пазар.

Резачката отново ревна удобно.

— Влизаме — изкомандва Суон.

Другите се подчиниха.

Барлет и Суон щяха да нахлуят през входната врата, Шу — през страничната.

Щяха да влязат бързо и веднага да стрелят. Този път Амелия Сакс трябваше да умре или поне да се присъедини към Райм в света на парализираните. Ако беше сътрудничила по-рано, поне щеше да оцелее.

Джейкъб Суон остави раницата си в храстите и запълзя по моравата. Барлет беше на шест метра от него, по-близо до къщата. Беше без маска. Кимна.

Бяха на петнайсет метра от къщата, после на дванайсет.

Огледаха прозорците. Екипът за нападение се намираше отстрани и не можеше да бъде видян от мястото, където Барлет го беше уверил, че стоят и седят обитателите.

Девет метра.

Оглеждаха моравата, къщите.

Нямаше никого.

Много добре.

Седем метра и половина.

Той щеше…

И тогава ураганът ги помете.

Огромен прилив на зашеметяващ въздух се блъсна в него.

Какво, какво, какво?

Хеликоптерът на Нюйоркското полицейско управление долетя светкавично, спусна се и закръжи над предния двор.

Суон и Бартлет замръзнаха, докато пъргавият хеликоптер се завъртя напречно и двама полицай от спешните служби насочиха автомати срещу мъжете.

Трионът! По дяволите! Полицията го беше поръчала, за да прикрие бученето на хеликоптера. Дявол да го вземе!

Беше нагласено. През цялото време са знаели, че идват.