Джефри Дивър
Професионалистите (48)

48.

Отново поеха до Югозападния път.

Том шофираше, а Поатие, Пуласки и Райм се возеха в приспособения за инвалиди бус по същия път за „Саут Коув Ин“, където бяха ходили предния ден на незаконното си и почти фатално посещение на вдадената в морето ивица суша на Клифтън Бей.

Слънцето зад тях грееше високо в небето дори в този ранен час, а растителността искреше в зелено, червено и наситеножълто. Имаше и някакви бели цветя, които Райм знаеше, че много щяха да харесат на Сакс.

„Липсваш ми…“

Беше прекъснала връзката точно когато той си пое дъх, за да отвърне със същото. Усмихна се на момента, който беше избрала.

Спряха за кратко, за да вземат основните веществени доказателства в отдела по криминология на бахамската полиция. Всичко беше много качествено и Райм беше сигурен, че Пуласки и Поатие ще открият нещо в Стаята на смъртта, което да им помогне да свържат по неопровержим начин Бари Шейлс със стрелбата, а вероятно и да им подскажат нещо за самоличността на НИ 516.

Не след дълго пристигнаха в хотела и спряха пред входа на внушителното, но ненатрапчиво място в стил, който Райм подозираше, че определят като нов колониален. Том забута количката на Райм по алеята към входа, от двете страни на която се ширеха красиви градини.

Влязоха във фоайето и Майкъл Поатие поздрави приятната служителка на рецепцията. Тя беше по-заинтригувана от присъствието на мъжа в инвалидната количка, отколкото на полицая — в хотела напоследък се бяха навъртали твърде много ченгета. Мястото изглеждаше достъпно, защото беше на едно ниво, но Райм допускаше, че курортът — предимно плажен клуб и голф игрище — не посреща много гости в инвалидни колички.

В момента управителят беше зает, но служителката без никакво колебание подготви карта, с която да влязат в апартамент 1200.

Пуласки, който се беше срещнал с нея предния ден, кимна за поздрав и й показа снимката на Бари Шейлс, изпратена им по имейл от Сакс. Нито момичето, нито някой друг беше виждал Шейлс.

Което затвърди убеждението на Райм: че на осми май в хотела всъщност е идвал НИ 516, който е бил подкреплението на Шейлс.

Пуласки и Поатие понесоха веществените доказателства и цялата група тръгна по коридора, накъдето ги упъти служителката от рецепцията.

След няколко минути — хотелът беше голям — Том кимна към един знак: Апартамент 1200.

— Почти стигнахме.

Завиха по коридора и се заковаха на място.

— Чакайте малко — промърмори Поатие. — Какво е това?

Райм се взираше в двойната врата на апартамент 1200, Стаята на смъртта — местопрестъплението, което би трябвало да е надлежно запечатано, оградено с полицейска лента и предупредителни табели, забраняващи достъпа.

Но вече не беше.

Вратите зееха широко отворени и насред стаята стоеше работник с бял гащеризон и бояджийско валяче и полагаше последния пласт боя на стената над камината. Подът на стаята беше дървен. Килимът беше махнат. И всичко останало — окървавеният диван, парченцата стъкло — го нямаше.