Джефри Дивър
Професионалистите (46)

46.

— По-добре ли се чувствате, капитан Райм?

— Да — отговори след уместна пауза той на заместник-комисаря от Кралската бахамска полиция Макферсън. — Благодаря за интереса. Събрали сме си багажа и след малко тръгваме за летището. — Мобилният на Райм беше на спикер.

Часът беше осем сутринта и Райм се намираше в дневната на горещия и влажен мотелски апартамент. Том и Пуласки седяха на верандата и пиеха кафе в компанията на още два хамелеона.

Мълчание.

— Може ли да ви попитам нещо, капитан Райм?

— Да, струва ми се. — Звучеше изнервен. Изморен. Натясно.

— Озадачен съм от едно нещо, което казахте.

— Кое?

— Пожелахте ни късмет с разследването на убийството на американската студентка.

— Да?

— Но младата жена е загинала при трагичен инцидент. Плувала е пияна.

Райм удължи мълчанието с няколко секунди, като че ли и той беше объркан.

— О, много ще се изненадам, ако случаят е такъв.

— Какво искате да кажете, капитане?

— Наистина нямам време да го обсъждам, господин комисар. Скоро тръгвам за летището. Оставям на вас…

— Моля ви… Наистина ли смятате, че студентката е била убита?

— Да, сигурен съм.

Изводът за убийството на момичето му хрумна, докато ядеше рапани в кафене „Хърикейн“ и разглеждаше зловещите снимки от местопрестъплението. Обаче реши още да не споделя мислите си с ефрейтор Поатие.

Комисарят каза:

— Продължете, моля ви.

— Да продължа ли? — уж озадачено попита Райм.

— Споделете с мен какво мислите. Заинтригуван съм.

„Да оставим хляба да се пече…“

— Както и да е, трябва да тръгвам за летището. Успех, господин комисар!

— Чакайте! Моля ви! Капитан Райм, може би вчера прибързах малко. Случилото се в Клифтън Бей беше нещастен инцидент. А ефрейтор Поатие в крайна сметка наистина прояви неподчинение.

— Честно казано, господин комисар, опитът ми сочи, че в нашата работа най-добри резултати постигат най-непокорните.

— Да, може и да е така, но бихте ли споделили мислите си относно…

— Може би ще успея да ви помогна — бързо каза Райм и замълча.

— Да?

— Но в замяна искам ефрейтор Поатие да бъде върнат на работа.

— Всъщност не съм го отстранил. Документите са върху бюрото ми, но още нищо не съм подписал.

— Добре. И искам достъп до местопрестъплението в хотел „Саут Коув Ин“, където е убит Робърт Морено, както и докладите от аутопсията и дрехите на трите жертви. Както и всички веществени доказателства от мястото — особено куршума. Трябва да видя този куршум.

Тихо потропване по телефона. Явно комисарят не беше свикнал да преговаря.

Райм погледна към останалите, които слънцето започваше да огрява с жарката си прелест. Пуласки му се ухили насърчително.

След известно мълчание — натоварено със смисъл, помисли си иронично той — заместник-комисарят каза:

— Много добре, капитане. Искате ли дойдете в кабинета ми да обсъдим въпроса?

— Стига и колегата ми да е там.

— Кой колега?

— Ефрейтор Поатие.

— Разбира се. Ще го уредя.