Джефри Дивър
Професионалистите (13)

13.

УБИЙСТВОТО НА РОБЪРТ МОРЕНО

— Местопрестъпление 1.

— апартамент 1200, „Саут Коув Ин“, остров Ню Провидънс, Бахамски острови (Стаята на смъртта).

— 9 май.

— Жертва 1: Робърт Морено.

— ПС — огнестрелна рана, следват подробности.

— Допълнителни сведения: Морено, 38 г., американски гражданин, емигрант, живеещ във Венецуела. Силно антиамерикански настроен. Прякор: Пратеник на истината.

— Посещение в Ню Йорк 30 април 2 май. Цел?

— Жертва 2: Едуардо де ла Руа.

— ПС: огнестрелна рана, следват подробности.

— Допълнителни сведения: журналист, интервюирал Морено. Роден в Пуерто Рико, живее в Аржентина.

— Жертва 3: Симон Флорес.

— ПС: огнестрелна рана, следват подробности.

— Допълнителни сведения: телохранител на Морено; бразилски гражданин, живеещ във Венецуела.

— Заподозрян 1: Шрив Мецгър.

— Директор на Националната разузнавателна оперативна служба.

— Психически нестабилен — гневни изблици.

— Подправяне на улики с цел обосновка на Заповед за специална задача?

— Разведен. Завършил право в Йейл.

— Заподозрян 2: Снайперист.

— Кодово име: Дон Брънс.

— Информационната служба проучва Брънс.

— Наличен гласов запис.

— Доклад от местопрестъплението и от аутопсията. Следват допълнителни подробности.

— Слухове, че наркокартелите стоят зад убийствата. Слабо вероятно.

— Местопрестъпление 2.

— Укритие на снайпериста Дон Брънс на 2000 метра от Стаята на смъртта на остров Ню Провидънс, Бахамски острови.

— 9 май.

— Предстои получаването на докладите от местопрестъплението.

— Допълнително разследване.

— Да се разкрие самоличността на информатора — неизвестния субект, от когото е изтекла информацията за Заповедта за специална задача.

— Изпратена от анонимен имейл.

— Връзка с отдела за компютърни престъпления на Нюйоркската полиция за проследяване; очаквани резултати.

 

 

С ръце на кръста Амелия Сакс разглеждаше бялата дъска.

Забеляза погледа на Райм, който се плъзна незаинтересовано по плавния й почерк. Той нямаше да обърне много внимание на написаното от нея, преди да започнат да се появяват неопровержими факти — в конкретния случай, предимно веществени улики.

В момента бяха само тримата: Сакс, Лоръл и Райм. Лон Селито беше отишъл в центъра на града, за да събере специално подбрани хора в екип за наблюдение от Отдела за специални операции на капитан Бил Майърс. Тъй като секретността беше приоритет, Лоръл не искаше да използва обикновени патрулиращи полицаи.

Сакс се върна на бюрото си. Не можеше просто да седи, а през последните два часа предимно това правеше. Затворена тук, отново стана жертва на лошите си навици: гризеше си ноктите, разчесваше главата си до кръв. И бездруго не я свърташе на едно място и постоянно чувстваше нужда да ходи, да бъде навън, да шофира. Баща й казваше нещо, което тя бе превърнала в свой девиз:

Движиш ли се, не могат да те пипнат…

За Херман Сакс твърдението означаваше няколко неща. Със сигурност се отнасяше за работата му — за тяхната работа — защото и той беше ченге, патрулиращ полицай, който обикаляше района си около Таймс скуеър по време, когато убийствата в града бяха достигнали кулминацията си. Бързите крака, бързата мисъл и бързото око можеха да ти спасят кожата.

И живота като цяло. Движението… Колкото по-кратко си прицел на някаква опасност, толкова по-добре, независимо дали от страна на любими хора, шефове или съперници. Той много често повтаряше тези думи, чак до смъртта си (има неща, например разпадът на собственото ти тяло, които не можеш да надбягаш).

Всички случаи обаче изискват проучване и документиране и това важеше особено за този, при който фактите се намираха трудно, а местопрестъплението беше недостъпно. Затова Сакс в момента беше като затворник на бюрото си, ровеше из документи и проучваше дискретно по телефона. Разсеяно притисна болезнено място на пръста си. Прониза я болка. Не й обърна внимание. Върху разузнавателните данни, които четеше в момента, се появи размазан червен вихър, но тя и него пренебрегна.

Част от напрежението се дължеше на Надзирателката, както беше започнала да нарича Нанс Лоръл. Не беше свикнала някой да й наднича през рамото, дори да й е началник, а като детектив Амелия Сакс имаше много такива. Прокурорката вече съвсем се беше пренесла при тях — с два впечатляващи и постоянно работещи лаптопа — и беше донесла още дебели папки с документи.

Сигурно скоро и походно легло щеше да си домъкне.

Сериозната и съсредоточена Лоръл, от друга страна, изобщо не беше напрегната. Седеше приведена над документите, тракаше шумно и дразнещо по клавиатурата на лаптопа си и си нахвърляше бележки с невероятно дребен и старателен почерк. Четеше, водеше си записки и организираше страница след страница. Четеше внимателно текстове от екрана на компютъра и после или ги отхвърляше, или им осигуряваше ново прераждане с лазерния принтер и ги добавяше към бойните им другари в папката „Щатът срещу Мецгър и др.“

Сакс стана, отново се приближи до белите дъски и се върна на омразния си стол, мъчейки се да научи каквото може за пребиваването на Морено в Ню Йорк между трийсети април и втори май. Проверяваше хотели и служби за автомобили. В две трети от случаите разговаряше с хора, в останалата една трета оставяше съобщения.

Погледна към Райм в другия край на стаята — той говореше по телефона, опитвайки се накара бахамската полиция да съдейства. По изражението му личеше, че не постига по-голям успех от нея.

В този момент телефонът на Сакс звънна. Обаждаше се Родни Шарнек от Отдела за компютърни престъпления на Нюйоркската полиция, елитен екип от трийсетина детективи и технически лица. Райм беше криминолог в традиционния смисъл на думата, но през последните години двамата със Сакс работеха във все по-тясно сътрудничество с ОКП, тъй като компютрите и мобилните телефони — както и превъзходните улики, които съхраняваха сякаш завинаги — бяха от изключителна важност за успеха на провежданите разследвания в наше време. Шарнек беше на четирийсет и няколко години според Сакс, но несъмнено беше трудно да определиш точната му възраст. От него струеше младост — от чорлавата му коса до обичайните му смачкани джинси и фланелка, а и от страстната му любов към компютрите, които наричаше „кутии“.

Да не говорим за слабостта му към силната и обикновено лоша рокмузика.

Която и сега гърмеше някъде зад него.

— Здрасти, Родни — каза Сакс, — може ли да намалиш малко звука? Нещо против?

— Извинявай.

Шарнек беше ключът им за намирането на информатора, изпратил ЗСЗ, защото проучваше обратния път от кабинета на прокурора на Манхатън и се опитваше да открие откъде е изпратена изтеклата информация.

— Бавно става — докладва той на фона на тихо звучащ рок мотив на бас и барабани. — Имейлът е минал през прокси сървъри през половината свят, всъщност по цял свят. Досега успях да го проследя от кабинета на прокурора до транслатор в Тайван, а оттам до Румъния. И да ти кажа, румънците не са много отзивчиви. Обаче докопах малко информация за кутията, която е използвал. Помъчил се е да бъде хитър, но е сгафил.

— Искаш да кажеш, че си открил марката на компютъра му?

— Възможно е. Неговият потребителски стринг… Хм, знаеш ли какво е това?

Сакс призна, че не знае.

— Информацията, която компютърът изпраща към рутери, сървъри и други компютри, когато си онлайн. Всеки може да го види и да разбере точно каква операционна система и какъв браузър имаш. И така, вашият информатор е с Епъл 9.2.2 и Интернет Експлорър 5 за Мак. Отпреди доста време е. И наистина стеснява полето. Допускам, че е имал лаптоп айбук. Това е първият преносим Мак с вградена антена, за да се свързва с безжична мрежа без отделен модем или сървър.

Айбук ли? Сакс никога не беше чувала за такова нещо.

— Колко е стар, Родни?

— Повече от десет години. Сигурно го е купил втора ръка и е платил в брой, за да не може да го проследят до него. Обаче не се е сетил, че можем да разберем марката на компютъра.

— Как изглежда?

— Ако имаме късмет, ще е от онзи модел като мида — бяха в два цвята, бяло и нещо ярко, зелено или оранжево. Формата им е точно като каквато подсказва името.

— Като миди.

— Заоблени. Има и стандартен четвърти модел, графитен, квадратен. Обаче е голям. Два пъти по-голям от днешните лаптопи. По това ще го познаеш.

— Добре, Родни, благодаря.

— Ще продължа с рутерите. Румънците ще се огънат. Просто трябва да преговарят. — Музиката отново се усили и линията прекъсна.

Сакс се извърна и видя, че Нанс Лоръл я гледа с едновременно безизразно и въпросително изражение. Как успяваше да го постигне? Тя й предаде сведенията от полицая от отдела за компютърни престъпления. Райм кимна и се върна към телефонния си разговор. Не каза нищо. Сакс допусна, че са го оставили на изчакване.

Лоръл погледна сякаш одобрително.

— Би ли го документирала и да ми го изпратиш?

— Кое?

Пауза.

— Това, което току-що ми каза за проследяването и за вида на компютъра.

— Тъкмо се канех да го напиша на дъската — отговори Сакс и посочи към бялата дъска.

— Всъщност искам всичко да се документира почти в реално време, ако е възможно — кимна прокурорката към собствената си купчина папки. — Ако обичаш. — Последното изречение беше по-скоро като размахан меч.

Сакс имаше против, но не й се водеше тази битка. Написа кратката бележка.

— Благодаря ти — додаде Лоръл. — Изпрати ми я като имейл, сама ще си я принтирам. На сигурния сървър, разбира се.

— Разбира се. — Изстреля бележката, забелязвайки, че микромениджмънтът на прокурорката не засягаше Линкълн Райм.

Телефонът й звънна и тя изви учудено вежди, като видя кой я търси.

Най-сетне. Солидна следа. Обаждаше се секретарка от службата „Елитни лимузини“, една от десетките, на които Сакс беше звънила по-рано, за да пита дали Робърт Морено се е възползвал от услугите им на първи май. Всъщност беше. Жената й съобщи, че той е наел кола и шофьор, когото е осведомил къде ще пътува едва след като колата го е взела. Компанията нямаше сведение за спирките му, но служителката даде на Сакс името и телефонния номер на шофьора.

След това тя му звънна, представи се и попита дали може да отиде да поговори с него във връзка с един случай.

Той се съгласи и й даде адреса си. Говореше със силен и трудноразбираем акцент. Тя затвори и си облече сакото.

— Намерих шофьора на Морено от посещението му тук на първи май — каза на Райм. — Ще говоря с него.

— Ще можеш ли да напишеш бележките от разговора си с агент Делрей, преди да тръгнеш?

— Веднага щом се върна.

Сакс забеляза, че Лоръл леко се напрегна, но явно прокурорката не искаше да води тази битка.