Джефри Дивър
Професионалистите (30)

30.

Божичко, пресечката и горещ следобед!

Нюйоркските пресечки притежават някакво очарование, ако ги погледнеш така: те сякаш пренасяха историята в съвремието, като в музей. Фасадите на апартаментите и — тук, в Малката Италия — на магазинчетата се променяха с всяко поколение, но уличките си бяха до голяма степен каквито са били преди век. Украсени с изсветлял метал и дървени табели с указания и предупреждения. Използвайте клинове за каруцата си! Стените, тухлите и камъкът не бяха боядисани, бяха мръсни и занемарени. Различни импровизирани врати, докове за товарене, тръби, които не стигат никъде, и кабели, които не смееш да докоснеш.

А как вонеше!

В горещи дни като този работникът в кухнята мразеше да изнася отпадъците до контейнера, който ползваха с още няколко ресторанта, защото предната вечер съседният суши ресторант беше изхвърлил отпадъците си. Можеше да се отгатне на какво ще мирише тази вечер.

На риба.

Въпреки това нещо му харесваше в уличката: сградата над „Джава Хът“. Явно е била дом на известна личност. Келнерът Санчес му каза, че бил някакъв американски писател. Май че Марк Твин. Общият работник не можеше да чете английски добре и каза на Санчес, че ще намери нещо написано от този Твин, ама така и не стигна дотам.

Изхвърли сметта, притаил дъх, разбира се, и после се обърна към ресторантчето си. Забеляза една кола, паркирана в пресечката близо до „Джава Хът“. Червеникав форд „Торино Кобра“.

Гот.

Обаче паякът щеше да я вдигне.

Кухненският работник усети, че все още е притаил дъх. Издиша и после вдиша, набърчвайки нос. Противна воня.

На стара риба. На топла риба.

Зачуди се дали няма да повърне. Запъти се да огледа колата. Харесваше коли. Зет му беше арестуван за кражбата на едно много хубаво беемве МЗ, от новите. А това си беше нещо. Всеки може да открадне акорд, обаче само смелчага може да задигне М3. Не е задължително обаче да е умен смелчага. Арестуваха Рамон точно два часа и двайсет минути по-късно, но човек трябва да му отдаде заслуженото.

О, я гледай! На таблото на колата имаше пропуск на Нюйоркската полиция. Що за ченге ще кара такава кола? Може би…

В този момент кълбо от пламъци и дим изригна от задната врата на „Джава Хът“ и кухненският помощник отхвръкна назад. Препъна се в купчина кашони пред задния вход на „Хеър Катъри“. Претърколи се по кашоните и остана проснат и смаян върху мазните и мокри камъни.

Боже…

От кафенето се носеше пушек и пламъци.

Общият работник извади мобилния си телефон и примигна силно да прогони сълзите.

Примижа, за да вижда клавиатурата. Но в този момент си даде сметка какво ще се случи, ако се обади дори анонимно.

Господине, кажете ни името, адреса, телефонния си номер и дали случайно имате шофьорска книжка или паспорт?

Или пък акт за раждане? Зелена карта?

Господине, имаме телефонния ви номер тук…

Прибра мобилния си.

Реши, че така или иначе няма значение. Сигурно вече други се бяха обадили.

Пък и експлозията беше толкова силна, че надали някой вътре беше оцелял, а къщата на господин Марк Твин след броени минути щеше да се превърне в купчина димящи развалини.