Джефри Дивър
Професионалистите (8)

8.

— Разбира се, не я наричат заповед за убийство — увери ги Лоръл. — Това е стенограма. Терминът е ЗСЗ — „Заповед за специална задача“.

— Звучи още по-зле — каза Лон Селито. — Някак дезинфекцирано, нали се сещате. Зловещо.

Райм се съгласи.

— Дали ще можете да ги окачите, за да ги виждаме всички? — Лоръл подаде на Сакс три листа.

Тя се поколеба и после направи това, за което я помоли прокурорката.

Лоръл потупа първия лист.

— Ето го имейла, който дойде в офиса ни миналия четвъртък, на единайсети:

Вижте новините за Роберто Морено. Това е заповедта за всичко. Ниво две е настоящият ръководител на НРОС. Идеята е негова. Морено е бил гражданин на САЩ. КЖ означава косвени жертви. Дон Брънс е кодовото име на служителя, който го е убил.

Един човек със съвест.

— Ще видим какво може да се направи, за да проследим имейла — каза Райм. — Родни.

Погледна към Сакс, която кимна. Тя обясни на Лоръл, че често работят с отдела за киберпрестъпления в Нюйоркското полицейско управление.

— Ще им изпратя запитване. Имате ли имейла дигитално?

Лоръл извади пликче с флаш памет от куфарчето си. Райм се впечатли, че доказателството е придружено от картонче, което прокурорката подаде на Сакс:

— Бихте ли?

Тя вече пишеше името си върху картата. После включи флашката в компютъра си и започна да пише.

— Ще им кажете, че сигурността е приоритет, нали?

Без да вдигне поглед, Сакс отвърна:

— Написах го в първия абзац. — След малко изпрати запитването.

— Кодовото име ми звучи познато — отбеляза Селито. — Брънс, Брънс…

— Може би снайперистът обича кънтри музика — посочи Сакс.

— Има Дон Брънс, който е композитор и изпълнител на кънтри музика. Доста е добър.

Лоръл наклони глава, като че ли никога не е слушала никаква музика, камо ли нещо толкова живо като кънтри.

— Провери в Информационната служба — каза Райм. — Потърси „Брънс“. Ако е под прикритие, все ще присъства някак в истинския свят.

Агенти, които работеха под неофициално прикритие, все още имаха кредитни карти и паспорти, които вероятно позволяваха движението им да бъде проследено и осигуряваха доказателства за истинската им самоличност. Информационната служба беше ново подразделение на Нюйоркското полицейско управление, огромна база данни, една от най-добрите в страната.

Докато Сакс пускаше запитването, Лоръл се обърна към дъската и посочи втория лист, който беше закачила там.

— Ето я и самата заповед.

СТРОГО СЕКРЕТНО — СТРОГО СЕКРЕТНО — СТРОГО СЕКРЕТНО

Заповеди за специални задачи

Опашка

 

8/27

Задача: Робърт А. Морено (НРОС идентификационен номер: ram278e4w5)

Дата и място на раждане: 4/75, Ню Джърси

Да бъде завършена до: 5/8 — 5/9

Одобрения:

Ниво две: Да

Ниво едно: Да

Съпровождаща документация: Виж „А“

Изисквано потвърждение: Да

Изискван ПИН: Да

КЖ: Одобрени, но сведени до минимум

Подробности:

Специалист: Дон Брънс

Стая на смъртта, „Саут Коув Ин“, Бахамите, Апартамент 1200

Статус: Приключен

 

9/27

Задача: Ал-Барани Рашид (НРОС идентификационен номер: abr942pd5t)

Дата и място на раждане: 2/73, Мичиган

Да бъде завършена до: 5/19

Одобрения:

Ниво две: Да

Ниво едно: Да

Съпровождаща документация: Не е получена

Изисквано потвърждение: Не

Изискван ПИН: Да

КЖ: Одобрени, но сведени до минимум

Подробности: Очакват се

Статус: Висящ

Другият документ на дъската беше озаглавен „А“. Той даваше информацията, която Нанс Лоръл беше споменала по-рано, съпровождащата документация за доставките на тор, дизелово гориво и химикали на Бахамите. Доставките бяха от Коринто, Никарагуа и Каракас.

Лоръл кимна към флаш паметта, все още включена в компютъра.

— Той изпрати и файл с разширение wav, аудиофайл на разговор по телефона или с радиопредавател, очевидно проведен между снайпериста и неговия ръководител.

Погледна Сакс очаквателно, а тя се сепна за миг и после седна отново пред компютъра. Написа нещо. След секунда от тонколоните се чу размяна на реплики.

— Изглежда, в стаята има двама или трима души.

— Можете ли със сигурност да идентифицирате гласа на Морено?

— Ето… Има някакъв проблясък. Да, така е по-добре. Да. Идентифицирам задачата. Виждам го.

След това записът приключи. Райм тъкмо щеше да накара Сакс да пусне разпечатка на записа, но тя вече го беше направила и каза:

— Не доказва, че той е дръпнал спусъка, но го свързва с местопрестъплението. Сега ни трябва само тяло, с което да свържем гласа.

— Специалисти — отбеляза Лоръл. — Очевидно такава е официалната длъжност на убийците.

— Какъв е този идентификационен номер на НРОС? — попита Селито.

— Вероятно за да се убедят, че е този Робърт А. Морено, който им трябва. Смущаващо би било да допуснат такава грешка — отвърна Райм. — Интересно защо информаторът не ни даде името на снайпериста.

— Може би не го знае — предположи Селито.

— Изглежда, че знае всичко останало. Съвестта му е доста избирателна. Ще предаде ръководителя на организацията, но съчувства на човека, който е нает да стреля — отбеляза Сакс.

— Съгласна съм. Информаторът би трябвало да знае. Искам и него. Не за да го съдя, а за информация. Той е най-добрата ни следа към снайпериста, а без снайперист няма нито заговор, нито дело — заяви Лоръл.

— Дори да го хванем, той няма да ни говори доброволно. Иначе досега щеше да го е направил — отвърна Сакс.

Прокурорката продължи разсеяно:

— Хванете информатора… И той ще проговори. Ще проговори.

— Смятате ли да преследвате Мецгър и за другите две убийства, на телохранителя и на репортера Де ла Руа? — попита Сакс.

— Не. Не искаме да размътваме водата, след като само Морено е споменат в заповедта за убийство, а те са косвени жертви.

Киселото изражение на Сакс сякаш казваше: „Въпреки че са също толкова мъртви, колкото и жертвата. Но не можем да объркваме скъпите съдебни заседатели, нали?“.

— Дайте ми подробности за самото убийство — поиска Райм.

— Разполагаме с много малко. Полицията на Бахамите ни даде предварителен доклад и толкова. Не отговарят на обажданията ни. Знаем само, че Морено е бил в апартамента си в хотела, когато е застрелян. — Тя посочи мястото: — Апартамент 1200. Наричат я „стаята на смъртта“. Снайперистът е стрелял от открито на около два километра от хотела.

— Е, това се казва изстрел! — отбеляза Сакс с извити вежди. Тя беше добър стрелец, често се състезаваше и беше поставяла рекорди в Нюйоркското полицейско управление и в частни състезания, макар че предпочиташе пистолети пред пушки. — Наричаме това куршум за милиони. Рекордът за стрелба със снайпер е около два километра и половина. Който и да е стрелецът, със сигурност го бива.

— Е, това е добра новина за теб — продължи Лоръл. — Стеснява кръга на заподозрените.

„Така е“ — помисли си Райм.

— Какво друго знаем?

— Нищо.

Това ли беше всичко? Няколко имейла, изтекъл правителствен документ, името на един от затворниците.

Очевидно липсваше онова, от което се нуждаеше най-силно: доказателство. То се намираше някъде на стотици километри под чужда юрисдикция — по дяволите, в друга страна.

Ето го и него, специалист по местопрестъпления без местопрестъпление.