Джефри Дивър
Професионалистите (56)

56.

— Имаш тен — отбеляза Селито.

— Нямам тен.

— Имаш. Трябва да ползваш слънцезащитен крем, Линк.

— Нямам тен, мамка му! — промърмори той.

— Според мен имаш — додаде Том.

Беше почти осем вечерта. Том, Пуласки и Райм пристигнаха на летище „Ла Гуардия“ късно, почти в единайсет миналата вечер, и болногледачът настоя Райм веднага да легне да поспи. Случаят можел да почака до сутринта.

Нямаше спор — криминалистът беше изтощен. Падането във водата бе оказало своето. Всъщност цялото пътуване. Обаче това не попречи на Райм да повика Том в мига, в който се събуди в шест и половина на следващата сутрин, като натисна копчето до леглото си. (Болногледачът беше оценил приспособлението като „досущ като в Даунтън Аби“, но Райм не разбра отпратката.)

В момента в салона вреше и кипеше — там бяха Селито, Купър и Сакс. А Рон Пуласки — който наистина имаше тен — тъкмо влизаше. Нанс Лоръл трябваше да се яви в съда по един от случаите си и щеше да пристигне по-късно.

Райм седеше на нова инвалидна количка, „Меритс Вижън Селект“. Сива с червени калници. Беше доставена и сглобена предния ден, преди завръщането на Райм от Бахамите. Том се беше обадил в застрахователната компания от Насау и беше договорил бърза доставка. („Не знаеха какво да ми отговорят, когато като причина за загубата на предишната изтъкнах потапяне на три метра във вода“, обясни болногледачът.)

Райм беше избрал точно този модел, защото беше известен с добрата си офроуд навигация. Предишното му нежелание да се появява на публични места се беше изпарило — до голяма степен вследствие на пътуването му до Бахамите. Искаше да пътува още, искаше и лично да оглежда местопрестъпленията. А за това му трябваше количка, с която да отива на възможно най-много места.

Бяха поизнудили „Меритс“ за специални екстри поради специфичното състояние на Райм — например каишката за неподвижната му лява ръка, тъчпад под движещия се ляв безименен пръст и, разбира се, поставка, достатъчно голяма за кафена чаша и за чаша за уиски. В момента той пиеше първото със сламка. Погледна към Селито, Сакс и Пуласки, после проучи бялата дъска с бележките на Сакс за хода на разследването в негово отсъствие.

— Няма време за губене — кимна той към ЗСЗ. — Господин Рашид ще се срещне със създателя си след ден-два, ако не предприемем нещо по въпроса. Да видим с какво разполагаме. — Започна да снове с количката напред-назад пред белите дъски, съдържащи анализ на веществените доказателства, събрани от Сакс на мястото на взрива в кафенето „Джава Хът“ и от апартамента на Лидия Фостър.

— Син самолет ли? — попита той относно съответната бележка.

Сакс му обясни какво й беше разказал Хенри Крос. Частният самолет явно следваше Морено в Съединените щати и в Южна Америка.

— Помолила съм човек от спецчастите на капитан Майърс да се заеме, обаче няма голям успех. В базата данни няма самолет с такъв цвят. Обаче е продаден неотдавна, така брокерите може да разполагат с история на продажбата със снимки. Човекът продължава да рови.

— Добре. А сега да видим какво намерихме на Бахамите. Първо, Стаята на смъртта.

Райм обясни на Сакс и на Купър как НИ 516 или Бари Шейлс бяха съсипали местопрестъплението в хотела, но все пак разполагаше с някои неща, включително с предварителния доклад на местната полиция, както и със снимките, които в момента Сакс залепваше на отделна бяла дъска, заедно с незначителния предварителен доклад от местопрестъплението на Бахамската кралска полиция.

През следващия половин час Сакс и Купър внимателно разопаковаха и анализираха обувките и облеклото на трите жертви, които са били в апартамент 1200 сутринта на 9 май. Всяка найлонова торбичка се отваряше над голям стерилен лист вестникарска хартия, а обувките биваха оглеждани и остъргвани за следи.

По обувките на Морено, на телохранителя му и на Де ла Руа бяха намерени влакна като тези на хотелския килим и пръст като тази по алеята и площадките пред хотела. Дрехите им съдържаха сходни следи, както и частици от скорошно хранене, вероятно закуска — бяха загинали преди обяд. Купър откри трохи от сладкиши, конфитюр и парченца бекон по дрехите на Морено и на телохранителя му, а също така бахар и някакъв неразпознаваем лютив сос по сакото на репортера. По обувките, маншетите и ръкавите на Морено и на телохранителя му имаше и следи от суров петрол, вероятно от срещата им в понеделник извън хотела, обаче на остров Ню Провидънс нямаше много рафинерии, така че вероятно бяха вечеряли до доковете. По ризата на телохранителя имаше и пепел от цигари.

Информацията беше качена на дъската и Райм я забеляза, но не се спря на нея. В крайна сметка убиецът им е бил на близо два километра, когато е изстрелял куршума. НИ 516 е бил в хотела, но дори да беше влизал в Стаята на смъртта, не бяха запазени следи.

— А сега докладът от аутопсията — каза Райм.

И тук нямаше изненади. Морено беше умрял от масивна огнестрелна рана в гърдите, а другите — от кръвозагуба, дължаща се на множество прободни рани от разлетели се парченца стъкло с различна големина, предимно три-четири милиметра широки и два-три сантиметра дълги.

Купър изследва фасовете от цигари и обвивката от бонбон, намерени от хората на Поатие на местопрестъплението, но и от тях не излезе нищо полезно. Фасовете бяха от същата марка като кутията с цигари, намерена до тялото на телохранителя, а бонбонът беше от приветствената кошница в стаята на Морено при пристигането му в хотела. Нищо чудно, че отпечатъците от пръсти, които Пуласки беше свалил, не намериха съответствие в базата данни.

— Да минем на апартамента на проститутката Анет Бодел.

Пуласки беше свършил добра работа и беше събрал много улики покрай местата, където беше претърсвал убиецът, освен това беше взел всякакви проби, така че да елиминира следи, които не са от него. Купър изследва пробите, някои от които пусна през газовия хроматограф или спектрометъра. Накрая оповести:

— Първо, имаме гориво за двутактов двигател.

Това бяха по-малки двигатели като тези на снежните шейни или на автоматичните триони, в които смазочното масло се смесва направо с бензина.

— Може би от джет — предположи Райм. — Работила е и в магазин за морско оборудване. Следите може и да не са от нашия извършител, но ще го имаме предвид.

— И пясък — оповести лаборантът. — Плюс утайка от морска вода. — Той сравни веществата с онова, което пишеше на дъската за двете предишни местопрестъпления. — Аха, съвсем същото като онова, което Амелия е намерила в „Джава Хът“.

При тези думи Райм изви вежди.

— Аха, конкретна връзка между НИ 516 и Бахамите. Знаем, че е бил в апартамента на Анет, а аз съм деветдесет и девет процента сигурен, че е бил в „Саут Коув Ин“ на осми май. И така, нещо да го свързва с Лидия Фостър?

— Кестенявата коса — изтъкна Пуласки, — както ефрейтор Поатие описа човека от „Саут Коув Ин“, онзи, който е ходил там преди убийството на Морено.

— Предположение, а не доказателство. Продължавай, Мел.

Лаборантът се взираше през окуляра на микроскоп.

— Тук има нещо странно. Някаква оранжева мембрана. Ще я пусна през газовия хроматограф и спектрометъра.

Няколко минути по-късно разполагаше с резултатите от анализа.

Купър прочете:

— Докозахексаенова киселина.

— Рибено масло — оповести Райм, вперил поглед в екрана, на който се появи микроскопско изображение. — А тази мембрана, виждате ли я в горния десен ъгъл? Бих казал, че е рибен хайвер.

— Има и малко C₈H₈O₃ — каза Купър.

— Този път ме хвана натясно! — промърмори Райм.

Проверката отне трийсет секунди.

— Ванилин.

— Екстракт от ванилия?

— Точно така!

— Том! Том, ела тук! Къде си, по дяволите?

В стаята долетя гласът на болногледача:

— Какво ти трябва?

— Ти. Тук. В тази стая.

Болногледачът се присъедини към тях, навивайки ръкави.

— Как да устоя на такава учтива молба?

Сакс се засмя.

Райм се намръщи.

— Погледни тези схеми, Том. Впрегни кулинарните си познания. Кажи ми какво мислиш за тези данни, като знаеш, че докозахексаеновата киселина и C₈H₈O₃ са съответно хайвер и ванилия.

Болногледачът постоя, загледан в схемите. После се усмихна.

— Познато ми е… Чакайте малко… — Той се приближи до съседния компютър и извика на екрана вестник „Ню Йорк Таймс“. Прегледа го. Райм не виждаше точно какво търси Том. — Е, това е интересно.

— Може ли да споделиш интересната част?

— На другите две местопрестъпления — и при убийството на Лидия Фостър и в кафене „Джава Хът“ — има следи от артишок и сладник, нали така?

— Да — потвърди Купър.

Том завъртя компютъра, за да виждат всички.

— Е, ако съчетаем тези съставки с хайвер и ванилия, ще получите скъпо ястие, което се сервира в „Пачуърк Гус“. Наскоро имаше статия за него в раздела за кулинария.

— Пачуърк… Какво е това, по дяволите? — попита Селито.

— Един от най-изисканите ресторанти в града — поясни Сакс. — Поднасят седем или осем ястия за четири часа и избират съответното вино. Правят странни неща, например готвят с течен азот и с бутанови горелки. Не че съм ходила, разбира се.

— Точно така — потвърди Том и кимна към екрана. Написаното там приличаше на рецепта. — И това е едно от нашите ястия: пъстърва, поднесена с артишок, сготвена със сладник и гарнирана с хайвер и ванилова майонеза. Заподозреният е оставил следи от тези съставки ли?

— Точно така — отговори Сакс.

— Да не би да работи в ресторанта? — попита Селито.

Том поклати глава.

— О, съмнявам се. На такова място човек работи по дванайсет часа дневно шест дни в седмицата. Няма да има време да бъде професионален убиец. Съмнявам се, че е и клиент. Надали съставките ще бъдат пренесени или ще издържат по дрехите му повече от няколко часа. Най-вероятно е приготвил ястието у дома. От рецептата тук.

— Така, така — прошепна Райм. — Вече знаем, че НИ 516 е ходил на Бахамите на петнайсети май, за да убие Анет Бодел, поставил е самоделното взривно устройство в „Джава Хът“ и е убил Лидия Фостър. Вероятно той е човекът, намирал се в „Саут Коув Ин“ точно преди да бъде застрелян Морено. Той е помагал на Бари Шейлс в подготовката за убийството.

— Знаем също, че обича да готви — добави Сакс. — Може преди да се е занимавал професионално. Това би ни помогнало.

Купър прие обаждане по телефона си. Райм не го беше чул да звъни и се запита дали лаборантът е оставил апарата си на вибрация, или самият той още има вода в ушите от нежеланото гмуркане. Бог му беше свидетел, че очите му още пареха.

Лаборантът криминалист благодари на човека, който му се обади, и оповести:

— Изследвахме кестенявата коса, която Амелия намери в апартамента на Лидия Фостър. Съобщиха ми резултата от проверката в комбинирания ДНК индекс на ФБР. Нищо. Който и да е неизвестният извършител, не е криминално проявен от ДНК базата данни.

Докато Сакс записваше най-новите изводи на бялата дъска, Райм каза:

— Вече напредваме. Обаче за да пипнем Мецгър, ни трябва пушката на снайпериста, а за да се доберем до нея, ни трябва куршумът. Да го погледнем.