Джефри Дивър
Професионалистите (29)

29.

Въздухът в „Джава Хът“ беше наситен с десетки различни ухания — ванилия, шоколад, кардамон, горски плодове, лайка, индийско орехче… и дори кафе. Управителят Джери беше дългурест младеж с по-силно загорели от слънцето ръце, отколкото може би трябваше да има управител на кафене от верига заведения в цялата страна, дори ако централата й е в Портланд. Той силно стисна ръката й и плъзна поглед към ханша й. Мъжете често го правеха — не оглеждаха тялото й, опитваха се да видят пистолета.

Десетината клиенти бяха заети — пишеха нещо или разглеждаха едно или друго електронно устройство. Неколцина четяха вестници. Само една възрастна жена седеше мълчаливо, гледаше през прозореца и спокойно се наслаждаваше на чаша кафе.

— Ще пиете ли нещо? — попита Джери. — Заведението черпи.

Тя отказа. Искаше да се добере до единствената следа по този случай, която евентуално можеше да доведе до нещо.

— Искам само да погледна записите от охранителните камери.

— Разбира се — каза той и отново се помъчи да види оръжието й. Добре че беше закопчала сакото си. Знаеше, че той ще я попита дали е използвала скоро пистолета и после щяха да обсъждат различните калибри.

Мъже. Секс или оръжия.

— Така, имаме една камера тук — посочи той над касовия апарат. — Всеки, който влиза, бива сниман поне веднъж, доста отблизо. Какво е качил в интернет този тип? Нещо като вътрешна информация ли?

— Да, нещо такова.

— Банкери. Как да не ги мрази човек! Има и още две камери — посочи ги той. Едната беше на страничната стена и се въртеше бавно като пръскачка на морава. Масите бяха подредени перпендикулярно на камерата, така че, макар клиентите да не се виждаха, Сакс най-вероятно щеше да зърне ясен профил на информатора.

Добре.

Другата камера следеше малката ниша вляво от входната врата, в която имаше само четири маси. И тя щеше да даде хубави профили на посетителите, а и беше по-близо до масите от камерата в главното помещение.

— Нека да видя видеото — каза тя.

— В канцеларията е. След вас — изпъна той ръка, покрита с шарени татуировки на китайски йероглифи от по стотина знака.

Какво толкова пише, че да си струва да изтърпиш болката, зачуди се Сакс.

Да не говорим какво ще обяснява на внуците си.