Джефри Дивър
Професионалистите (35)

35.

— Значи Лидия не е проститутка — каза Амелия Сакс.

— Не — отговори Лон Селито, — преводачка е.

— И това не е прикритие за работата й като компаньонка? Сигурен ли си?

— Напълно. При нея всичко е законно. Работи като преводач вече десет години за големи компании и адвокатски кантори. Въпреки това проверих: няма досие — нито в щата, нито във ФБР, нито в Националния информационен център за престъпленията. Изглежда Морено и друг път е работил с нея.

Сакс се изсмя кратко и скептично.

— А аз какво предполагах! Компаньонка, терористка. Братко мили! Ако работи законно, Морено не би я използвал за незаконни срещи, но вероятно знае нещо полезно. Сигурно има много информация за него.

— Би трябвало — съгласи се Селито.

И какво точно знаеше Лидия? Това се питаше Джейкъб Суон, седнал на предната седалка на своя нисан, паркиран в Мидтаун, докато слушаше разговора на двамата, защото отново подслушваше по 3G мрежата лесния за подслушване телефон на Амелия Сакс. Сега се радваше, че взривът в „Джава Хът“ не я беше изпепелил. Тази следа беше златна.

— От какви езици? — попита Сакс. Суон установи кой е човекът, с когото разговаря тя. Лон Селито, друго ченге от Нюйоркската полиция, осведомиха го от техническата служба.

— Руски, немски, арабски, испански и португалски.

Интересно. Суон вече много държеше да се докопа до адреса на преводачката.

— Ще отида да я разпитам.

Е, това щеше да е много удобно — детектив Сакс и свидетелката заедно в частен апартамент. Заедно с Джейкъб Суон и неговите японски ножове.

— Имаш ли писалка?

— Готова съм.

„Аз също“ — помисли си Суон.

— Пълното й име е Лидия… — поде Селито.

— Чакай! — извика Сакс.

Суон се намръщи от силния звук и дръпна мобилния от ухото си.

— Какво?

— Нещо не е наред, Лон. Току-що ми хрумна. Откъде Брънс е знаел за „Джава Хът“?

— Какво искаш да кажеш?

— Не ме е проследил дотам. Бил е там преди мен. Откъде е научил за мястото?

— Мамка му! Мислиш, че подслушва телефона ти ли?

— Възможно е.

„По дяволите!“ — въздъхна Суон.

— Ще намеря друг телефон, стационарен — продължи Сакс, — и ще ти звънна през централата на управлението.

— Добре.

— Хвърлям си мобилния. Ти направи същото.

Връзката прекъсна и Джейкъб Суон остана заслушан в пълна тишина.