Джефри Дивър
Професионалистите (61)

61.

В тъмния салон на Райм, където миришеше на находки, изгорени и превърнати в уличаващи веществени доказателства от газовия хроматограф, Сакс свали сакото си и вдигна брошурата от „Уокър Дифенс“.

Рон Пуласки я забоде на бялата дъска. Лъскавата хартия се нареди точно до заповедта за убийството.

— Е, как изглеждаше? — попита Райм.

— Доста ниска, скрита между две сгради, но я видях от кабинета на Уокър. Имаше ветропоказател в единия край и нещо като малък хангар в другия.

Мисията на Сакс нямаше нищо общо с получаването на информация за клиентите или на имената на хората, произвеждащи далекобойни оръжия, която Райм знаеше, че Уокър няма да издаде. Задачата й беше да се осведоми максимално добре за продуктите на компанията — да научи повече, отколкото казваше двусмисленият му и наперен уебсайт. И най-важното — да провери дали там има асфалтово или бетонно платно, което може да се използва като писта. В това отношение „Гугъл Ърт“ не им помогна.

— Отлично — каза Райм.

А що се отнася до другите продукти, и те бяха точно каквито се беше надявал — инструменти и прибори за насочване, навигационни и контролни системи, плюс амуниции.

— Жироскопи, джипиес системи, радари със синтетична апертура, такива неща — обясни Сакс.

Криминалистът прегледа брошурата.

— Добре, имаме отговори — бавно рече. — Случаят отново е в релси. Бари Шейлс е убил Робърт Морено. Просто е бил малко по-далеч от мишената, а не на две хиляди метра. Всъщност е бил тук, в Ню Йорк, когато е дръпнал спусъка.

Селито поклати глава:

— Трябваше да се досетим. Шейлс не е служил в пехотата или спецчастите. Служил е във военновъздушните сили.

Според теорията на Райм, вече подкрепена от събраните от Сакс сведения, Бари Шейлс е управлявал самолет дистанционно.

— Знаем, че кодовото му име е Дон Брънс и че той е човекът, убил Морено. Данните сочат, че е бил в офиса на НРОС в деня, когато Морено е умрял. Би трябвало да е управлявал самолета от някакъв контролен пулт там. — Замълча и се намръщи. — О, по дяволите, точно това е Стаята на смъртта, за която споменава ЗСЗ. Не е хотелският апартамент, където е застрелян Морено, а е пултът за управление на самолета или както там се нарича, където седи в действителност пилотът.

Сакс кимна към брошурата:

— Уокър произвежда тези патрони, произвеждат също мерници, системи за стабилизация, радари и навигация. Те са построили или са въоръжили специализиран безпилотен самолет, който стреля със снайпер.

— Добре, сега вече всичко се връзва — каза Райм. — Кой е единственият проблем на ударите от самолет с дистанционно управление?

— Косвените жертви — каза Сакс.

— Именно. Ракетата убива терористите, но избива и невинни хора. Много лошо за имиджа на Америка. НРОС се свързва с „Уокър Дифенс“, за да създадат безпилотен самолет, който да сведе до минимум невинните жертви. И използва прецизна пушка с много голям патрон.

— Обаче са сгафили — обади се Селито. — Имало е невинни жертви.

— Убийството на Морено е било такава случайност — каза Райм. — Кой да предположи, че счупеното стъкло може да е смъртоносно?

Селито се засмя.

— Знаеш ли, Амелия, имаше право. Патронът наистина е за милиони. Буквално. По дяволите, като имам предвид колко струва един безпилотен самолет, сигурно патронът струва десет милиона.

— Как се досети? — попита Нанс Лоръл.

— Да се досетя ли? — язвително попита Сакс.

Райм обаче не се нуждаеше от защита. Беше страшно доволен от заключението си и с радост обясни:

— Дърветата. Замислих се за дърветата. По куршума има микроследи от листата на отровен дъб. Видях дървото пред апартамента в хотела. Всичките му клони бяха окастрени на височина около седем метра, защото от хотела искали да предпазят гостите си да докосват листата. Следователно куршумът е улучил Морено от много остър ъгъл, вероятно четирийсет и пет градуса. Твърде остър дори за стрелец на сушата, който трябва да се цели по-високо, за да коригира гравитацията. Следователно куршумът е дошъл от въздуха. Ако Шейлс е стрелял през дърветата, значи е използвал някаква инфрачервена радарна прицелваща система, за да вижда Морено през листата. Любопитно ми беше дали по куршума има замърсяване — от изпаренията и от гадостите във въздуха над ивицата суша. По нагорещения куршум биха полепнали доста микроследи. Обаче нямаше.

— Между другото, Линкълн, наричат се безпилотни самолети, а не самолети с дистанционно управление.

— Благодаря ти за уточнението. Прецизността е изключително важна. Ти си съкровищница от познания.

— „Дискавъри“.

Райм се засмя и продължи:

— Освен това обяснява защо водолазите на Майкъл Поатие не откриха никакви гилзи. Те са в открито море. Или пък остават в самолета. Така, така. Напредваме.

— Освен това е бил много по-близо, не на две хиляди метра. На това се дължи високата скорост на куршума.

— Безпилотният самолет надали е бил на повече от двеста-триста метра, за да произведе толкова точен изстрел. Хората на земята вероятно не са го забелязали. Имал е камуфлаж — като хамелеон. А двигателят вероятно е бил малък — двутактов, нали помните? Със заглушител, за да не се чува.

— И е излетял от пистата на Уокър в Ню Джърси, така ли? — попита Пуласки.

Райм поклати глава:

— Пистата е само за тестване на безпилотните самолети. Сигурен съм. НРОС биха го изстреляли от военна база възможно най-близо до Бахамите.

Лоръл започна да рови из бележките си:

— Има база на НРОС близо до Маями. — Тя вдигна поглед. — До военновъздушната база в Хоумстед.

Сакс потупа брошурата:

— Уокър има офис наблизо. Сигурно за сервиз и техническа поддръжка.

След това отсеченият глас на Лоръл добави:

— Помните ли какво каза Линкълн по-рано? — говореше на всички.

— Да — отвърна Селито, разбърквайки енергично кафето си, като че ли така щеше да стане по-сладко, защото си беше сложил само половин пакетче захар. — Вече не ни трябва обвинението в заговор. Бари Шейлс е бил в Ню Йорк, когато е дръпнал спусъка. Което означава, че извършеното престъпление е убийство от втора степен. И Мецгър е съучастник.

— Много добре, детектив, точно така — потвърди Лоръл, все едно е учителка, която хвали ученик в час.