Джефри Дивър
Професионалистите (10)

10.

Райм забеляза, че Нанс Лоръл разглежда лицето си на металния корпус на газовия хроматограф като в матово огледало. Не реагираше на това, което вижда. Не изглеждаше като суетна жена.

— Как предлагате да процедираме? — обърна се тя към Селито и Райм.

Случаят вече ясно се беше разгърнал в съзнанието на Райм.

— Ще проуча местопрестъплението възможно най-добре. Сакс и Лон ще открият каквото могат за НРОС, Мецгър и другия заговорник — снайпериста. Сакс, направи табло. Дори и да не знаем много, окачи действащите лица на него — отвърна Райм.

Тя взе маркер, застана пред една чиста бяла дъска и нахвърли разпиляната информация.

— Искам да проследя и информатора. Това няма да е лесно. Той е наясно, че рискува. Не е подшушнал на пресата, че някаква компания използва некачествено жито за производството на зърнена закуска; той обвинява правителството в убийство. А ти как мислиш, Амелия? — попита Селито.

— Изпратих на Родни информацията за имейла, както и за ЗСЗ. Ще се координирам с него и отдел „Компютърни престъпления“. Ако има някой, който може да проследи анонимно качване на информация, това е той. — Тя помисли малко и продължи: — Да се обадим и на Фред.

Райм помисли и одобри.

— Кой е той? — попита Лоръл.

— Фред Делрей, ФБР.

— Не — отсече прокурорката. — Никакви федерални.

— Защо не? — попита Селито.

— Информацията може да стигне до НРОС. Не мисля, че можем да рискуваме.

— Фред е специалист в работата под прикритие. Ако му кажем да бъде дискретен, той ще го направи. Нуждаем се от помощ и ще имаме достъп до много повече информация, отколкото Националният криминален информационен център и щатската криминална база данни могат да ни предоставят — противопостави се Сакс.

Лоръл помисли. Кръглото й бледо лице — красиво, погледнато от определен ъгъл, красиво като на селско момиче — се промени едва доловимо. Безпокойство? Любопитство? Неподчинение? Израженията й бяха като букви на арабски или на иврит, само дребните допълнителни знаци подсказваха различно значение.

Сакс я погледна и настоя:

— Ще му кажем колко деликатен е въпросът. Ще направи каквото трябва.

Преди Лоръл да успее да каже нещо, Амелия натисна говорителя на телефона наблизо. Райм видя как прокурорката се наежи и се чудеше дали няма да пристъпи и да натисне копчето на телефона.

Разнесе се глухо звънене.

— Делрей на телефона — отговори агентът. Приглушеният му глас подсказваше, че може да е под прикритие някъде в Трентън или Харлем и не иска да привлича внимание.

— Фред, Амелия е.

— Виж ти, какво става? Мина време. Опасно ли е да водя разговор, който от единия край на линията е приятен и личен, а от твоята се предава на „Медисън Скуеър Гардън“? Наистина мразя високоговорители.

— В безопасност си Фред. Тук сме с Лон, Линкълн…

— Здрасти, Линкълн. Загуби онзи облог за Хайдегер, нали знаеш? Всеки ден поглеждам в пощенската си кутия и до вчера не се беше появил никакъв чек. Плати на Фред Делрей, с когото не се спори за философия.

— Знам, знам — измърмори Райм. — Ще ти платя.

— Дължиш ми петдесетачка.

— Ако трябва да сме честни, Лон трябва да плати част от парите. Той ме подтикна.

— По дяволите, не съм. — Прозвуча като една дума.

Нанс Лоръл озадачено следеше размяната на реплики. Със сигурност не беше шегаджийка. А може би просто беше ядосана, че Сакс не зачете мнението й и се обади на агента от ФБР.

— И един прокурор, заместник-прокурор Нанс Лоръл — продължи Сакс.

— Е, това е специален ден. Здравейте, прокурор Лоръл. Добра работа по делото „Лонгшормън“. Вие бяхте, нали?

— Да, агент Делрей — каза тя след пауза.

— Изобщо не вярвах, че ще се справите с това дело. Знаеш ли за случая, Линкълн? Делото срещу Джоуи Барон, Южния район? Повдигнахме федерални обвинения срещу момчето, но съдебните заседатели само го плеснаха през ръцете. Прокурор Лоръл от своя страна отиде в щатския съд и докара на момчето минимум двайсет години. Чух, че главният прокурор си е сложил ваша снимка на стената… върху мишена за дартс.

— Не знам — гласеше сдържаният й отговор. — Доволна съм, че нещата се развиха така.

— И така, продължете.

— Фред, имаме ситуация. Деликатна — каза Сакс.

— Е, бих казал, че гласът ти звучи странно интригуващо, не спирай сега.

Райм видя лека усмивка на лицето на Сакс. Фред Делрей беше един от най-добрите агенти на ФБР, с известна мрежа от информатори, семеен и баща… и философ аматьор. Но годините, прекарани като агент под прикритие на улицата, му бяха създали уникален стил на говорене, толкова странен, колкото избора му на облекло.

— Престъпникът е твоят шеф, федералното правителство.

— Хм — каза Фред след пауза.

Сакс погледна Лоръл, която след кратко колебание пое щафетата и повтори фактите около убийството на Морено, които знаеха засега.

Фред Делрей чакаше спокойно и уверено, но Райм долови необичайно притеснение.

— НРОС? Те не са точно „нас“. Те са в друго измерение. И нямам представа дали това е нещо хубаво.

Той не обясни повече и Райм не беше сигурен дали беше необходимо.

— Сега ще проверя някои неща. Почакайте. — От говорителя долетя тракане по клавиатура, като черупки по маса.

— Агент Делрей… — поде Лоръл.

— Наричайте ме Фред. И не се страхувайте. Напълно дискретен съм.

— Благодаря — примигна тя.

— Добре, само преглеждам файловете ни тук… — Последва дълга пауза. — Робърт Морено, известен като Роберто. Разбира се, има някакви бележки за АПДР, „Американ Петролиум Дрилинг енд Рифайнинг“. Изглежда, бюрото ни в Маями е попаднало на потенциален терористичен акт, но се е оказало фалшива тревога. Искате ли това, което имам, относно Морено?

— Моля те, Фред, продължавай. — Сакс седна пред компютъра и отвори файл.

— Добре, нашето момче е напуснало страната преди повече от двайсет години и се връща само веднъж годишно. Е, връщал се е… Бил е под наблюдение, но никога не е попадал в рискови списъци. Повечко е говорил — затова не ни е бил приоритет. Общувал е малко с „Ал Кайда“, „Сияйният път“ и други подобни, но в действителност никога не е организирал нападение. — Агентът прошепна нещо тихо. После продължи: — Една бележка тук гласи, че официалното становище е за някакви картели, които може да стоят зад стрелбата. Но няма как да се провери… А, ето това.

Отново пауза.

— Фред, там ли си? — попита Райм нетърпеливо.

— Хм.

Линкълн въздъхна. После Делрей продължи:

— Това може да е полезно. Доклад от Държавния департамент. Морено е бил тук, в Ню Йорк. Пристигнал е късно на трийсети април. Тръгнал си е на втори май.

— Има ли информация какво е правил тук, къде е ходил? — попита Селито.

— Не. Това е ваша работа, приятели. Аз ще продължа от тази страна. Ще се обадя на моите хора от Карибите и Южна Америка. А, имам снимка. Искате ли я?

— Не — каза рязко Лоръл. — Трябва да ограничим комуникацията с твоя офис. Бих предпочела телефонни разговори с мен, детектив Селито и детектив Сакс или Линкълн Райм. Дискретността е…

— По-голямата част от доблестта — довърши загадъчно Делрей. — Няма проблем. Проучете този въпрос: Сигурни ли сте, че приятелите ни в НРОС не знаят нищо?

— Не знаят — отговори заместник-прокурорката.

— Аха.

— Не звучиш убеден — каза Райм.

— Успех на всички — засмя се Фред.

Сакс затвори телефона.

— Аз къде мога да работя? — попита Лоръл.

— Как така? — зачуди се Сакс.

Заместник-прокурорката се заоглежда.

— Имам нужда от бюро. Или маса. Няма нужда да е бюро. Само да е нещо голямо.

— Трябва ли да оставате тук?

— Не мога да работя в офиса си, нали? — каза тя, сякаш беше очевидно. — Може да изтече информация. Все някога НРОС ще разберат, че водим разследване, но трябва да забавя това колкото се може повече. Онова ей там изглежда добре. Имате ли нещо против? — Лоръл посочи една работна маса в ъгъла.

Райм повика Том и го накара да разчисти масата от книгите и няколко кутии от стари криминологични принадлежности.

— Имам компютри, но ще ми трябва собствена телефонна линия и рутер за безжичен интернет. Ще трябва да си направя собствен кодиран профил. Предпочитам да не деля мрежата. — Тя хвърли поглед към Райм. — Ако е възможно.

Сакс очевидно не харесваше идеята за този нов член на екипа. Линкълн Райм по природа беше самотник, но щом ставаше дума за случай, приемаше присъствието на други. Нямаше конкретни възражения.

Нанс Лоръл вдигна куфарчето си и тежката адвокатска чанта на масата и започна да вади папки и да ги подрежда на отделни купчинки. Изглеждаше като студентка, която се мести в общежитие през първия ден от първата година и слага някои вещи на бюрото и нощното шкафче за утеха.

После Лоръл погледна другите.

— А, още нещо: докато работим по случая, трябва да изровите всичко, което да го представи като светец.

— Моля? — Въпросът дойде от Сакс.

— Роберто Морено — светец. Казвал е много провокативни неща. Критикувал е доста страната. Затова трябва да намерите всички добри дела, които е извършил. Като неговото Движение за местна власт. Дали е строял училища, дали е хранил деца от Третия свят, такива неща. Дали е бил любящ съпруг и баща.

— Искате да направим това? — попита Сакс невярващо.

— Точно така.

— Защо?

— По-добре е. — Сякаш беше очевидно.

— О! — Пауза. — Това не е истински отговор. — Сакс не гледаше Райм и той не искаше тя да го прави. Напрежението между нея и заместник-прокурорката се засилваше и без чужда помощ.

— Заради съдебните заседатели. — Лоръл погледна към Райм, който беше подкрепил предишния й аргумент. — Трябва да покажа, че е почтен, добър и етичен човек. Защитата ще представи Морено като заплаха — както адвокатите се опитват да внушават, че жертвите на изнасилване се обличат провокативно и флиртуват с нападателя си.

— Има огромна разлика — каза Сакс.

— Наистина ли? Не съм сигурна.

— Смисълът на разследването не е ли да се стигне до истината?

Последва пауза, за да може Лоръл да осмисли чутото.

— Какво ще донесе истината, ако не спечелим в съда? — За нея въпросът беше приключен. Тя се обърна към всички: — И трябва да действаме бързо. Много бързо.

— Добре. НРОС може да разберат за делото по всяко време. Може да започнат да изчезват доказателства — каза Селито.

— Ясно, но не става дума за това. Погледнете дъската, заповедта за убийство — отвърна Лоръл.

Всички го направиха, включително и Райм. И все пак не можа да стигне до заключението веднага. Изведнъж разбра:

— Опашката.

— Точно така — потвърди прокурорката.

СЕКРЕТНО — СТРОГО СЕКРЕТНО — СТРОГО СЕКРЕТНО — СТРОГО СЕКРЕТНО

Заповеди за специални задачи

Опашка

 

8/27

Задача: Робърт А. Морено (НРОС идентификационен номер: ram278e4w5)

Дата и място на раждане: 4/75, Ню Джърси

Да бъде завършена до: 5/8 — 5/9

Одобрения:

Ниво две: Да

Ниво едно: Да

Съпровождаща документация: Виж „А“

Изисквано потвърждение: Да

Изискван ПИН: Да

КЖ: Одобрени, но сведени до минимум

Подробности:

Специалист: Дон Брънс

Стая на смъртта, „Саут Коув Ин“, Бахамите, Апартамент 1200

Статус: Приключен

 

9/27

Задача: Ал-Барани Рашид (НРОС идентификационен номер: abr942pd5t)

Дата и място на раждане: 2/73, Мичиган

Да бъде завършена до: 5/19

Одобрения:

Ниво две: Да

Ниво едно: Да

Съпровождаща документация: Не е получена

Изисквано потвърждение: Не

Изискван ПИН: Да

КЖ: Одобрени, но сведени до минимум

Подробности: Очакват се

Статус: Висящ

Тя продължи:

— Не мога да намеря никаква информация за Рашид, нито къде се намира. Може би неговата стая на смъртта е колиба в Йемен, където продава части за ядрени бомби. Или, като се има предвид устремът на Мецгър, може би той се намира в семейна стая в Риджфийлд, Кънектикът, където пише блогове срещу Гуантанамо и обижда президента. Но знаем, че НРОС ще го убие преди петък. И кой ще бъде косвена жертва тогава? Съпругата и децата му? Някой минувач? Искам Мецгър в ареста, преди това да се случи.

— Може така да предотвратим убийството — изтъкна Райм.

— Така е, но ще изпратим послание до НРОС и Вашингтон, че някой следи много внимателно какво са намислили. Може да отложат нападението, да поръчат на някой независим да прегледа заповедта за специална задача и да провери дали е законна. Това няма да се случи, докато Мецгър е на власт.

Като адвокат, който приключва пледоария, Лоръл пристъпи напред и театрално потупа с пръст заповедта за убийство.

— Ами тези числа най-отгоре? Осем/двайсет и седем, девет/двайсет и седем? Не са дати. Те са задачи на опашката, тоест жертви. Морено е осмият човек, когото НРОС убиват. Рашид ще бъде деветият.

— Общо са двайсет и седем — каза Селито.

— Били са преди седмица — отсече Лоръл. — Кой знае колко са днес?