Джефри Дивър
Професионалистите (82)

82.

Кльощавият петдесетгодишен мъж беше обречен да бъде до живот в затвора. Обаче не беше затворник, а пазач през целия си професионален живот. Работата всъщност му харесваше, харесваше му да превежда хората през Гробниците.

Названието на това място, което всъщност беше манхатънският затвор, предполагаше да е далеч по-лошо, отколкото беше в действителност. Наричаха го така още от деветнайсети век и името беше подходящо за затвор, изграден по модела на египетска гробница, построена върху неумело запълнено блато (на което се дължеше миризмата и разпространяването на зарази). Затворът се намираше във всеизвестния район „Файв Пойнтс“ в Манхатън — описан като „най-опасното място в света“ по онова време.

Всъщност в днешно време Гробниците бяха просто поредният затвор, макар и ужасно голям.

Пазачът, който се обаждаше по интеркома, използвайки кодовата дума на деня, за да отваря врати, крачеше по коридора към изолираните килии за специални затворници.

Такива като мъжа, когото сега отиваше да види. Бари Шейлс.

През своите двайсет и осем години като пазач тук той се беше научил да не изразява мнение за осъдените. За него нямаше значение дали са убийци на деца, или престъпници, извършили нефизическо престъпление, злоупотребявайки с хора, които може би заслужаваха да злоупотребиш с тях. Работата му беше да спазва реда и да се грижи системата да функционира гладко. И да помага на хората, които минаваха през труден период.

В крайна сметка това не беше точно затвор, а временен арест, където хората остават, докато ги освободят под гаранция, докато ги преместят в „Райкърс“ или, в повечето случаи, докато ги освободят. Вероятно всички тук бяха невинни. Така работеше държавата.

Но мъжът, към чиято килия вървеше сега, беше различен и пазачът имаше мнение за него. Беше абсолютна трагедия, че са го затворили тук.

Пазачът не знаеше много за миналото на Бари Шейлс, но знаеше, че е бивш военен летец, който се е сражавал в Ирак и че сега работи за правителството, за федералното правителство.

И въпреки това беше арестуван за убийство. Не за убийството на жена си или нейния любовник, или нещо подобно. За убийството на някакъв шибан терорист.

Беше арестуван, макар да беше войник, макар да беше герой.

Пазачът знаеше защо той е тук: заради политика. Беше арестуван, защото партията, която не беше на власт, трябваше да прецака другата, която управляваше, като използва горкия човек.

Пазачът застана пред килията и надникна през прозорчето.

Странно.

В килията имаше още един затворник, за когото пазачът не знаеше. Нямаше логика да е тук. Имаше друга свободна килия, в която трябваше да се намира мъжът. Новият затворник седеше настрани и се взираше напред с празен поглед. Този поглед притесни пазача. Очите казват всичко за хората тук много повече от глупостите, които изричаха устите им.

Какво му беше пък на Шейлс? Лежеше на една страна на пейката с гръб към вратата. Не помръдваше.

Пазачът написа кода, вратата избръмча и се отвори.

— Хей, Шейлс?

Никакво движение.

Другият затворник продължи да се взира в стената. „Страховито копеле“ — помисли си пазачът, а той беше човек, който не използва често тази фраза.

— Шейлс? — Пазачът пристъпи по-близо.

Изведнъж летецът се размърда и седна на пейката. Обърна се бавно. Пазачът видя, че Шейлс държи ръцете пред очите си. Беше плакал.

Нямаше нищо срамно в това. Тук се случваше постоянно.

Шейлс избърса лицето си.

— Ставай, Шейлс. Нося новини, които ще ти харесат.