Алекс Майкълидис
Останалото е мълчание (65)

19.

Оттук нататък нещата се развиха бързо.

„Дъбравата“ се напълни с полицаи, които задаваха въпроси, правеха снимки и запечатаха ателието и стаята на Алисия. Разследването се водеше от главен инспектор Стивън Алън — як мъж с плешива глава и големи очила за четене, които изкривяваха очите му, увеличаваха ги и ги правеха огромни, изпъкнали от интерес и любопитство.

Алън изслуша внимателно и с интерес историята ми. Разказах му всичко, което бях казал на Диомед, и му показах записките си.

— Много ви благодаря, господин Фейбър — рече той.

— Наричайте ме Тео.

— Искам да дадеш официални показания, моля. И пак ще говорим след известно време.

— Да, разбира се.

Инспектор Алън ме освободи да си тръгна от кабинета на Диомед, където се беше настанил временно. Дадох показания пред един младши полицай и зачаках в коридора. И скоро видях, че друг полицай води Кристиан към вратата. Кристиан изглеждаше неспокоен, уплашен и гузен. Изпитах задоволство, че скоро ще му предявят обвинения.

Сега нямаше какво друго да правя, освен да чакам.

Докато излизах от „Дъбравата“, минах покрай „Аквариума“. Погледнах вътре и онова, което видях, ме накара да се закова на място.

Юри пъхаше в ръката на Елиф някакви лекарства и прибираше пари в джоба си. Тя изскочи навън и ме погледна със здравото си око. Погледът й беше изпълнен с презрение и омраза.

— Елиф!

— Начукай си го — това бе краткият й отговор.

Елиф закрачи по коридора и се скри зад ъгъла. После от „Аквариума“ излезе Юри. Челюстта му увисна, щом ме видя.

— Н-не в-видях, че си т-тук — заеквайки от изненада, каза той.

— Очевидно не.

— Елиф… забрави лекарствата си. Дадох й ги.

— Видях.

Значи Юри продаваше медикаменти и снабдяваше Елиф. Запитах се какво друго прави. Вероятно беше твърде прибързано да го защитавам толкова решително пред Стефани. По-добре да го държа под око.

— Тео, исках да те питам — каза той, придърпвайки ме настрана от „Аквариума“. — Какво да правим с господин Мартин?

— Моля? — Погледнах го изненадано. — Имаш предвид Жан-Феликс Мартин? Какво за него?

— Ами, той е тук от часове. Дойде тази сутрин да види Алисия. И оттогава чака.

— Какво? Защо не ми каза? Бил е тук през цялото време?

— Съжалявам, изплъзна се от ума ми след всичко, което се случи. Той е в чакалнята.

— Добре. Ще отида да говоря с него.

Забързах надолу по стълбите към приемната. Мислех си за онова, което току-що бях чул. Какво прави тук Жан-Феликс? Зачудих се какво иска и какво означава това.

Влязох в чакалнята и се огледах.

Но там нямаше никой.