Алекс Майкълидис
Останалото е мълчание (17)

6.

Прибрах се вкъщи. Чувствах се изтощен. По навик щракнах лампата в коридора, въпреки че крушката е изгоряла. Все се канехме да я сменим, но все забравяхме.

Веднага разбрах, че Кати не е тук. Беше твърде тихо, а тя не умее да пази тишина. Не че е шумна, но светът й е пълен със звуци — говори по телефона, рецитира реплики, гледа филми, пее, тананика си, слуша групи, за които не бях чувал. Сега обаче апартаментът беше тих, като гробница. Извиках я. Пак по навик. Или от гузно съзнание, което искаше да се уверя, че съм сам, преди да прегреша?

— Кати!?

Няма отговор.

Проправих си пипнешком път до дневната и щракнах лампата. Стаята веднага се наби в очите ми, както правят новите мебели, докато не свикнеш с тях: нови столове, нови възглавници, нови цветове, червено и жълто, преди това бяха черно и бяло. На масата има ваза с розови лилии — любимите цветя на Кати. Силният мускусен аромат правеше въздуха тежък.

Колко е часът? Осем и половина. Къде е Кати? На репетиция? Тя участва в нова продукция на „Отело“ в „Кралската Шекспирова компания“, която не върви особено добре. Безкрайните репетиции й се отразяват, Кати изглежда видимо уморена, бледа, по-слаба от обикновено, бори се с простуди. Връщаше се от репетиции все по-късно всяка вечер и изглеждаше ужасно. Прозява се и направо си ляга. Вероятно ще се прибере най-малко след два часа. Реших да рискувам.

Извадих буркана с марихуана от скривалището и започнах да си свивам джойнт.

Пушех трева още от университета. За пръв път опитах през първия семестър, сам и без приятели, на купон на първокурсници, парализиран от страх да разговарям с някой от добре изглеждащите и уверени младежи около мен. Реших да избягам, но едно момиче до мен ми предложи нещо. Помислих, че е обикновена цигара, после долових ароматния и остър мирис на кълбетата черен пушек. Твърде срамежлив бях да откажа, приех джойнта и го доближих до устните си. Беше лошо свит и се разлепваше в единия край. Вкусът бе различен от тютюна — по-богат, по-силен, по-екзотичен. Вдишах гъстия пушек и се опитах да не кашлям. Отначало усетих лекота в краката. Явно и за марихуаната, както за секса, се вдигаше повече шум, отколкото заслужава. И после се случи нещо невероятно. Сякаш ме заля огромна вълна на отлично физическо състояние и блаженство. Почувствах се в безопасност, отпуснат, абсолютно спокоен, замаян, несъзнаващ нищо.

И така започнах. Не след дълго пушех трева всеки ден. Марихуаната стана най-добрият ми приятел, моето вдъхновение и утеха. Един безкраен ритуал на свиване на джойнтове, облизване, запалване. Надрусвах се дори само от шумоленето на хартийките за увиване и предчувствието за затоплящото, опияняващо въздействие.

За причините за пристрастяване има всевъзможни теории. Може да е генетично, химично, психично… Но марихуаната прави нещо много повече, отколкото да ме успокоява: тревата драстично променя начина, по който преживявам емоциите си; прегръща ме и ме държи в безопасност като обичано дете.

С други думи, марихуаната ме контейнираше.

Английският психиатър и психоаналитик Уилфред Рупрехт Бийон въвежда термина „контейниране“, за да опише способността на майката да се справи с болката на бебето си. В основата на модела „контейнер контейнираното“ лежи представата за това, че бебето проектира своите неконтролирани емоции (контейнираното) в майката, за да ги получи обратно в по-приемлива и по-поносима за него форма. Майката (контейнерът) поема тези емоции и придавайки им смислено съдържание, ги връща към детето. Не забравяйте, че бебешкият период не е време на блаженство, а на ужас. Бебетата са затворени в странен, чужд свят, не виждат добре и са в състояние на постоянна изненада от телата ни, тревожени от глад, газове и движения на червата, завладени са от нашите чувства. Буквално са под атака. Нуждаят се майките да успокоят тревожността и да осмислят съществуването им. И докато майката го прави, бебетата лека-полека се научават сами да управляват физическото и емоционалното състояние. Но способността да се контейнират, пряко зависи от способността на майката да контейнира. Ако тя не е преживяла контейниране от страна на нейната майка, как може да научи бебето на нещо, което не знае?

Човек, който никога не се е учил да контейнира, е измъчван от чувство на тревожност до края на живота си; чувства, които Бийон уместно нарича „безименен ужас“. И такъв човек непрекъснато търси контейниране от външни източници. Той се нуждае от питие или джойнт, за да „успокои“ тази безкрайна тревожност. От тук произлиза пристрастеността ми към марихуаната.

Говорех много за марихуаната и по време на терапията. Борех се с идеята да се откажа и се чудех защо тази перспектива ме плаши толкова. Рут каза, че принудата и насилването никога не произвеждат нещо добро, и че вместо да се принуждавам да живея без трева, по-добре е да призная, че вече съм зависим от нея и не искам или не мога да се откажа. Рут ме убеждаваше, че каквото и да прави марихуаната за мен, все още действа — до деня, когато ще надживее полезността си и тогава аз вероятно с лекота ще се откажа.

И Рут се оказа права. Когато срещнах Кати и се влюбих, марихуаната избледня и мина на заден план. Бях естествено надрусан от любов и не изпитвах потребност изкуствено да се докарвам в добро настроение. Помогна ми и фактът, че Кати не пуши трева. Според нея наркоманите бяха слабохарактерни и мързеливи и живеят на забавен каданс — убождаш ги и те казват „ох“ чак след шест дни.

Спрях да пуша марихуана в деня, в който Кати се премести да живее в апартамента ми. И както предвиди Рут, щом веднъж се усетих в безопасност и щастлив, навикът отпадна от мен съвсем естествено, като засъхнала кал от ботуш.

Може би никога повече нямаше да пуша, ако не бяхме отишли на прощалното парти на Никол, приятелката на Кати, която заминаваше за Ню Йорк. Кати беше обсебена от приятелите си актьори и аз останах сам. Нисък и дебел мъж с неоново розови очила ме сръга и попита:

— Искаш ли?

Предлагаше ми джойнт. Приготвих се да откажа, когато нещо ме спря. Не съм сигурен какво. Моментна прищявка? Или несъзнателна атака срещу Кати, че ме принуди да дойда на този ужасен купон и ме изостави? Огледах се и не я видях. Майната му, помислих си. Доближих джойнта и вдишах през устата.

Изведнъж отново бях там, откъдето започнах, сякаш не е имало прекъсване. Пристрастяването ми търпеливо ме е чакало през цялото време, като вярно куче. Не казах на Кати какво направих и го избих от главата си. Всъщност чаках удобна възможност. И шест седмици по-късно ми се предостави шанс. Кати отиде в Ню Йорк за една седмица на гости на Никол. Без влиянието на Кати, самотен и отегчен, се поддадох на изкушението. Вече нямах дилър, затова направих същото, което направих като студент — отидох на пазара в Камдън Таун.

Когато излязох от метрото, долових мириса на марихуана във въздуха, примесен с аромат на тамян и пържен лук от сергиите. Отидох на моста до шлюза в Камдън, застанах непохватно, безкраен поток от туристи и тийнейджъри, които се мотаеха напред-назад по моста, ме ръгаха и блъскаха.

Огледах тълпата. Нямаше следа от дилъри, които преди стояха от двете страни на моста и подвикваха, докато минаваш. Забелязах двама полицаи с ярко жълти елеци, които патрулират в тълпата. Те се отдалечиха от моста и се насочиха към метростанцията. После чух тих глас до мен:

— Искаш ли малко зелено, друже?

Видях един много дребен мъж, отначало го помислих за дете, толкова беше мъничък и слаб. Лицето му обаче представляваше пътна карта на пресечен терен. Предните му два зъба липсваха и затова леко подсвиркваше като говори.

— Зелено?

Кимнах.

Човекът врътна глава в знак да го последвам, шмугна се в тълпата, зави зад ъгъла и хлътна в задна уличка. Влезе в някакъв стар пъб и аз го последвах. Вътре беше безлюдно, сумрачно и прашно и вонеше на повръщано и застоял цигарен дим.

— Наливна бира — поръча той, когато приближи до бара. Беше толкова нисък, че едва стигаше до плота. Без желание му купих една халба. Мъжът занесе чашата на маса в ъгъла, а аз седнах срещу него. Той се огледа крадешком, после спусна ръце под масата и ми плъзна пакетче, увито в целофан. Платих му.

Прибрах се у дома и отворих пакетчето, очаквах, че съм измамен, но до носа ми стигна познатата остра миризма на марихуана. Видях малките зелени пъпки със златисти жилки. Сърцето ми заблъска в гърдите сякаш съм срещнал отдавна изгубен приятел. Предполагам, че наистина беше така.

Оттогава се надрусвах от време на време, когато остана сам в апартамента за няколко часа и съм сигурен, че Кати няма да се върне скоро.

И онази вечер, когато се прибрах вкъщи уморен и отчаян и открих, че Кати е на репетиция, бързо си свих джойнт. Изпуших го на прозореца в банята, но твърде много и твърде бързо и марихуаната ме блъсна силно, като удар между веждите. Бях толкова дрогиран, че дори трудно вървях — все едно газя в меласа. Изпълних обичайния ритуал на почистване — освежител за въздух, измих си зъбите и се изкъпах, внимателно се добрах до дневната и се отпуснах на дивана.

Потърсих дистанционното на телевизора, но не го намерих. После го видях, беше зад отворения лаптоп на Кати на масичката за кафе. Посегнах да го взема, но бях толкова надрусан, че съборих лаптопа, вдигнах го и екранът светна. Видях електронната поща на Кати. Не знам защо, но се втренчих в имейлите като хипнотизиран. Папката „Входящи“ ме гледаше като зейнала дупка. Не бях в състояние да отместя поглед. Изскочиха всевъзможни неща, преди да проумея какво чета: думи като „секси“ и „чукане“ в темите на имейлите и многобройни имейли от „ЛОШОМОМЧЕ22“.

Само да бях спрял до тук. Само да бях станал и отминал. Но не го направих.

Щракнах на последния имейл и го отворих:

Тема: Отговор: малка мръсница

От: Катирама_1

До: ЛОШОМОМЧЕ22

В автобуса съм. Толкова съм се надървила за теб. Долавям миризмата ти по мен. Чувствам се като курва! Целувки

 

 

Изпратено от моя айфон.

Тема: Отговор: Отговор: Отговор: малка мръсница

От: ЛОШОМОМЧЕ22

До: Катирама_1

Ти си курва! Ха-ха! Ще се видим ли по-късно? След репетицията?

 

 

Тема: Отговор: Отговор: Отговор: Отговор: малка мръсница

От: Катирама_1

До: ЛОШОМОМЧЕ22

Добре. 8:30? 9? Целувки

 

 

Тема: Отговор: Отговор: Отговор: Отговор: малка мръсница

От: ЛОШОМОМЧЕ22

До: Катирама_1

Добре. Ще видя кога ще мога да се измъкна. Ще ти пиша.

Изпратено от моя айфон.

Взех лаптопа от масата, сложих го на коленете си и се втренчих в него. Не знам колко време съм седял така. Десет минути? Двайсет? Половин час? Може би по-дълго. Времето забави ход, сякаш пълзи.

Опитах се да проумея онова, което току-що видях, но все още бях толкова надрусан, че не съм сигурен какво точно видях. Реално ли е? Или недоразумение? Някаква шега, която не разбирам, защото съм дрогиран?

Положих усилия и прочетох друг имейл.

И после още един.

Накрая прочетох всички имейли от Кати до ЛОШОМОМЧЕ22. Някои бяха сексуални, дори мръснишки. Други бяха по-дълги, по-откровени и емоционални и Кати явно беше пияна. Вероятно бяха писани късно през нощта, след като аз съм си легнал. Представих си как спя в спалнята, а Кати е в дневната и пише интимни съобщения на непознатия, с когото се чука.

Реалността изведнъж ме връхлетя и ме разтърси. Вече не бях надрусан. Бях ужасяващо и болезнено трезвен.

Усетих разкъсваща болка в стомаха. Хвърлих настрани лаптопа и хукнах към банята.

Коленичих пред тоалетната и повърнах.