Елизабет Хойт
Скандални желания (20)

Двайсета глава

Мик свърна зад ъгъла към улицата, която водеше към дома на Чарли Грейди, и попадна насред хаоса. Пиратите му бяха нападнали къщата. Мъже крещяха и стенеха, някои лежаха на земята и умираха, други се бяха вкопчили в ръкопашен бой с хората на Викария, които се изсипваха от къщата.

Мик скочи от коня, още преди животното да беше спряло напълно.

— Хвърли ми нож! — изкрещя дрезгаво той на един от хората си и улови във въздуха летящата към него кама.

Бяха го арестували.

Бяха отвлекли неговата жена.

И го бяха обесили, мамка му.

Мик О’Конър не беше в настроение да се разправя дълго с никой, който застанеше по пътя между него и Сайлънс. Нахвърли се на първия бандит, сграбчи го за рамото и заби ножа в корема му. Очите на противника му се разшириха, а Мик измъкна окървавения нож от тялото му и го изрита от пътя си.

Следващият мъж замахна със сопа към него, но Мик се наведе и го срита силно в коляното. Мъжът нададе вой, когато коляното му се счупи, и се свлече на земята.

Третият хвърли един поглед на Мик и просто побягна.

Браво на него.

— Към къщата! — изрева Мик.

Той се хвърли към вратата, пробивайки си път напред. Насреща му се изправи малка групичка и някой беше достатъчно глупав да стреля с пистолет. Вдигна се пушек и Мик усети бодващо изгаряне по лицето си. Сграбчи пистолета от ръката на стрелеца и го използва, за да разбие главата му.

— Претърсете всяка стая! — нареди Мик на хората си.

Той тръгна нагоре по стълбите, взимайки по три стъпала наведнъж. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите му. Ако тя не беше тук, ако това беше клопка, не знаеше какво щеше да прави. Мик нямаше идея къде другаде Викария можеше да е отвел Сайлънс.

Щом стигна до горния етаж, видя стая с кръгла маса и няколко стола в нея. Имаше и един самотен пазач, който се спусна към Мик. Мик се измести настрани и едновременно с това блъсна мъжа, който се затъркаля надолу по стълбите през глава.

Мик се огледа и видя, че в стаята имаше още две врати. Веднага отвори първата — беше спалня, обикновена и подредена и напълно празна. Втората врата беше заключена и той я разби с крак.

Вътре видя Сайлънс.

Замръзна.

Тя седеше и плачеше на килима пред камината. Косата й се спускаше на фитили по раменете й, горната част на роклята й беше разкъсана до кръста и сладките извивки на гърдите й се показваха над корсета й.

През гърдите й се виждаше зачервен отпечатък.

Мили Боже, беше закъснял.

Когато Майкъл влезе през вратата, Сайлънс си помисли, че е полудяла. Ужасните събития от последните няколко часа сигурно бяха отслабили ума й и сега той й се надсмиваше, предизвиквайки видения на съпруга й.

След това той отвори уста и проговори:

— Съжалявам.

Гласът му беше слаб и дрезгав, но не я интересуваше. За един миг тя стана от гнусното килимче пред камината и се спусна към обятията му, без да я е грижа за вида, в който беше, или за мръсотията и изгарянията от барут по лицето му. Тя обви ръце около него и просто го прегърна силно.

— Съжалявам — каза той отново и устните му покриха бузата й с нежни целувки. — Моля те, прости ми, Сайлънс. Толкова, толкова съжалявам.

Тя измърмори нещо нечленоразделно и се опита да улови устните му със своите, но той се отдръпна и тя с удивление видя, че в очите му има сълзи.

— Аз ще го убия, за да отмъстя за теб, не се бой. Само… само не се отказвай от нас. Ще се грижа за теб, докато раните зараснат. А те ще зараснат, обещавам.

Тя се втренчи замаяно в него.

— За какво говориш?

— За Викария — стисна зъби той и издиша тежко: — Той те е наранил.

— Не го направи.

— Какво?

Тя го хвана за ръка и го поведе към другата страна на леглото. След това му посочи, без самата тя да поглежда. Веднъж вече беше погледнала и този поглед й беше достатъчен.

Тя преглътна и прошепна:

— Той се опита да… да… знаеш какво. Изчаках, докато си помисли, че няма да се съпротивлявам, и тогава извадих ножа, който ти ми даде, от чорапа си и го убих.

Тя отново посочи към тялото на Викария, което лежеше проснато на пода до леглото.

— Опасявам се, че не се целих в очите или корема му, както ти ми каза да сторя. Просто го прободох в гърба.

— Ти… — Майкъл местеше замаяно погледа си между нея и трупа. — Ти си го пробола.

— Да. — Тя обви ръце около себе си.

Въпреки всичко Чарли Грейди беше негов баща. Може би Майкъл беше в шок от мъка. Може би…

Майкъл отметна назад глава и избухна в смях.

— Ти се убила Викария от „Уайтчапъл“!

— Ами… да — отвърна тя смутено.

— Най-опасното, най-ненормалното копеле в цял Лондон и ти, ти, Сайлънс, си го убила с един удар. — Майкъл изтри сълзите, които бяха избили от очите му от смях.

— Ъъ… да?

Той я целуна силно и бързо и за един миг тя просто се наслаждаваше на усещането от все още усмихващите му се устни върху своите.

След това той я отдръпна от трупа.

— Господи, колко ти се възхищавам. Толкова си спокойна и сладка и в същото време си едно толкова диво малко същество. Но защо плачеш?

— Скъпи Майкъл. — Тя положи дланта си върху бузата му. — Плачех за теб. Мислех, че са те обесили и си мъртъв. Как избяга от бесилката?

— Призракът на „Сейнт Джайлс“. — Той я погледна замислено. — Той дойде и отряза въжето, докато висях на него.

— О, Боже. — Внезапно й прималя при мисълта колко близо е бил до смъртта, и затвори очи.

— А ти, скъпа моя? Какво се случи, след като той те отведе?

— Довлече ме тук и говори, говори сякаш с часове. А след това… — Тя преглътна. — След това ме нападна. Но не стигна далеч в намеренията си. Не ме изнасили. — Изведнъж една вледеняваща мисъл се появи в съзнанието й. — Вярваш ми, нали?

По красивото му лице се появи широка усмивка.

— Скъпа, не вярвам в Господ, но вярвам в теб.

— Майкъл, това е богохулство — скастри го тя, макар че и нейната уста леко се изви нагоре.

— Не — каза той, изведнъж станал много сериозен. — Това е любов. Чувам те, вярвам ти и те обичам, скъпа моя.

Тя го погледна безмълвно, обзета от страх да попита.

Но той кимна, докато я взимаше в прегръдката си.

— Обичам те, Сайлънс О’Конър, с цялото си черно сърце.

— Не мисля, че сърцето ти изобщо е толкова черно — усмихна се тя през сълзите, които отново напълниха очите й. — И аз те обичам.

Тя застана на пръсти и притисна устни към неговите. Беше доволна просто да чувства топлината му, дъха му. Но след това се сети нещо. Отдръпна се, за да го погледне в лицето.

— Но войниците ще те търсят.

— Ай. — Той свали вехтото палто от гърба си и го уви около нея, за да скрие разкъсаните й дрехи. След това я хвана за ръка и я издърпа към вратата. В предната стая видяха Бърт, който тъкмо се качваше по стълбите.

— Хората на Викария са разбити — задъхано каза Бърт, — но един от нашите каза, че насам идват войници.

Мик кимна.

— Трупът на Викария е в спалнята. Извикай двама да го вземат. И ако нямаш нищо против, ще взема това назаем. — Той свали сивата перука на Бърт и остави плешивата му глава гола.

— Но ти си осъден на смърт — проплака Сайлънс. — Няма ли да трябва да напуснем страната?

— Да, може и да трябва — каза той с хитра усмивка. След това нахлупи перуката на Бърт на главата си. — Само че нали го има мистър Ривърс.

— Не разбирам — каза тя, докато той я водеше надолу по стълбите.

— Мики О’Конър ще свърши трагично. И се опасявам, че това ще трябва да се случи в двореца ми, колкото и да е жалко, но иначе няма да е правдоподобно. Хари и Бърт ще отнесат тялото на Викария там и ще го подпалят. Ще подпалят целия дворец.

— Така че след това там да бъде намерено обгорено тяло и да помислят, че си ти? — Сайлънс потрепери при тази ужасяваща мисъл. — Но ти къде ще отидеш?

Той спря пред входната врата и хвана двете й ръце в своите.

— Аз ще бъда един уважаван английски корабостроител вече: мистър Майкъл Ривърс. А ти, любов моя, ще бъдеш мисис Ривърс. Ще изпратим да ни доведат Мери Дарлинг и ще живеем в „Уиндуорд Хаус“ в Грийнуич.

Акцентът му се промени, докато й съобщаваше всичко това, и той отново се преобрази в мистър Ривърс — един англичанин до мозъка на костите си.

Сайлънс го погледна с разтворени очи и прошепна:

— Значи ще се откажеш от пиратството? Просто така?

Той се прокашля.

— Някой, когато обичам — и уважавам, — ми каза, че мога да съм нещо по-добро от пират.

— О, Майкъл. — Той й даваше всичко, което бе искала.

Даваше й семейство.

Излязоха на улицата и Сайлънс с облекчение видя, че Хари е сред останалите хора на Майкъл. Имаше широка превръзка около главата си, но изглежда беше наред. Щеше да изкрънка безброй сладкиши от момичетата в кухнята с този вид на ранен герой.

Сайлънс побърза да вдигне косата си, доколкото можа с останалите фиби, докато Майкъл обличаше палтото на един от хората си.

Бърт доведе един кон. Майкъл се качи пръв, а Бърт повдигна Сайлънс, за да седне пред него. След това Бърт отстъпи назад и отдаде чест.

Майкъл му кимна и пришпори коня в лек тръс.

Сайлънс се огледа нервно. В далечината чуваше викове и шум от подкови. Опипа косата си. Беше я вдигнала над врата си, но един Господ знаеше на какво ли прилича.

— Спокойно — прошепна Майкъл в косата й. — Запомни, ние сме просто мистър и мисис Ривърс, които се прибират у дома след кратка разходка до Лондон. Аз съм само един корабостроител.

— Няма ли да ти липсва дворецът ти? — притеснено промърмори тя. — Златните ти стени и мраморния под?

— Нищо от това няма да ми липсва. Нито златото, нито коприната, красивите книги или статуите. Мога да живея без всичко това. Онова, без което не мога да живея, е Сайлънс Ривърс. Обичам те, съпруго моя.

— И аз те обичам, съпруже мой. Очаквам с нетърпение да бъда обикновената мисис Ривърс. — Тя се облегна назад и прошепна в ухото му: — Но ти все пак може да продължиш да бъдеш Мики О’Конър, прословутият пират… в спалнята ни.

Той й намигна и се наведе, за да улови устните й със своите.

— О, със сигурност, любов моя, със сигурност.