Елизабет Хойт
Скандални желания (14)

Четиринайсета глава

Най-големият враг на Майкъл беше баща му.

Същата вечер Сайлънс лежеше в леглото си, без да може да заспи, потънала в мисли за нещата, които Майкъл й бе разказал по време на вечерята. Когато й бе разкрил какво е сторил баща му на него и на майка му, която Майкъл очевидно бе обичал, Сайлънс бе прекалено зашеметена, прекалено отвратена, за да зададе каквито и да било други въпроси. Бяха довършили вечерята си в почти пълна тишина. Сега, докато лежеше и се взираше, без да вижда, в тъмния балдахин на леглото си, главата й гъмжеше от въпроси и мисли. Как можеше една майка да позволи някому, дори на бащата на детето си, да причини подобни ужасни неща на едно момче? И как, когато детето се е защитило, можеше тази майка да вземе страната на възрастния, когото изобщо не го беше грижа за душата му?

Сайлънс потрепери в тъмнината. Толкова много неща, свързани с Майкъл, получиха своето обяснение след тази ужасна история. Тя се беше чудила как е възможно един човек да стане толкова циничен, да бъде до такава степен лишен от жал, а сега вече имаше отговора. Способността да изпитва жал беше изрязана от гърдите му от собствения му чудовищен баща. Чарли Грейди може и да имаше белези отвън по тялото си, но те не можеха да се сравнят с онези в душата на Майкъл.

Сега тя осъзна, че е имало въпроси, които е трябвало да му зададе — как е оцелял сам-самичък едва на тринайсет? Какво е станало след това с майка му?

Нямаше шанс да успее да заспи тази нощ с всички тези въпроси и мисли. Сайлънс извърна глава и погледна към вратата, която свързваше стаята й с тази на Майкъл. Отдолу се процеждаше светлина.

Тя стана импулсивно от леглото и отиде на пръсти към вратата. Отвори я колкото можеше по-тихо. Ако той вече спеше…

Майкъл седеше гол от кръста нагоре насред огромното си легло, направено от дърво в цвят на мед. Около него имаше разпръснати някакви документи, а на масичката до леглото стоеше свещник, който да му свети.

Той вдигна поглед, когато тя влезе.

За момент остана замръзнал с поглед, вперен в нея.

След това остави документа, който държеше.

— Сайлънс.

Тя нервно стисна с ръка долната част на нощната си риза.

— Имам два въпроса.

Той кимна сериозно.

— Какви?

Той не я покани да влезе, но въпреки това тя пристъпи напред и седна на крайчеца на един стол близо до леглото.

— Какво стана с теб, след като избяга от баща си?

Той започна да събира документите.

— Направих онова, което прави всяко друго момче, което се окаже само в Лондон — започнах да работя.

Тя зачака.

Той подравни документите и ги остави на масичката до леглото си, преди отново да погледне към нея.

— Избягах от „Сейнт Джайлс“. Знаех, че Чарли е оцелял, и докато беше жив, той щеше да е заплаха за мен. Затова известно време просех и крадях, само че това е опасно за само момче. Има банди на джебчии и на крадци, които не харесват, когато някой навлиза в тяхната територия — да не говорим за опасността да те хванат. След известно време стигнах до реката и се хванах да работя за един лодкар — помагах му да гребе, да товари и разтоварва лодката. Правех това през деня. А нощем двамата крадяхме каквото можехме от товарните кораби.

Говореше без никаква емоция, докато й разказваше за опасния си живот. Както беше седнал сега — едър и напълно пораснал, мъж, който беше наясно не само със силата, но и със способността си да ръководи други, — той изглеждаше като човек, който можеше да се справи с всичко и с всекиго.

Но тогава не е бил такъв. Тогава, когато е бил момче едва на тринайсет години. Сайлънс познаваше малките момчета — през последната година се беше грижила за не едно от тях в сиропиталището. Те бяха силни и безразсъдни, но в същото време бяха и толкова сладки и раними. Бузите им бяха меки, а очите им пълни с безмълвно извинение, дори когато се биеха да заявят своята независимост с твърде умните си усти.

На тази възраст широкият гръден кош на Майкъл сигурно е бил много по-тесен, а ръцете му са били тънки и слабички. Сигурно е имал същите кафяви очи, но вероятно те са изпъквали насред много по-изпито и по-младо лице. Тя почти можеше да види това призрачно момче от миналото, съвсем само и изгубено, решено да си проправи път със собствени сили, защото просто е нямало кой друг да му помогне.

Тези мисли съкрушиха сърцето й.

Тя си пое дъх.

— Къде живееше?

Той сви рамене.

— Край реката. Нощем спях, където намерех място да положа глава. Има къщи, където можеш да наемеш легло за през нощта или за част от нощта, но те могат и да са опасно място за едно малко момче. Често спях в лодката, ако времето ставаше.

Тя се загледа в него. Той седеше като крал в това огромно легло. Маслиновата му кожа лъщеше като полирана на светлината на свещите. Завивката му беше небрежно нагъната около кръста му и за първи път Сайлънс се зачуди дали той изобщо носеше нещо под чаршафите.

Побърза да вдигне очи нагоре.

— И после?

— И после една нощ господарят ми и аз бяхме хванати натясно от една по-голяма банда речни крадци. Пребиха ни и взеха плячката, която бяхме прибрали тази нощ. И тогава, докато пълзях, за да се скрия и да оближа раните си, разбрах, че така нямаше да оцелея.

— Какво имаш предвид? — попита тя.

Той протегна напред ръцете си с вдигнати нагоре длани, все едно претегляйки отново избора, направен преди толкова време.

— Просто беше — или щях да съм вълк, или заек. Аз избрах да стана вълк. На следващата нощ отидох при онези, които ни бяха нападнали, и им предложих услугите си. Те отново ме пребиха, само за да ми покажат, че съм на дъното в йерархията на глутницата им, но ми позволиха да участвам в нападенията им. — Той продължи да я гледа право в очите и затвори и двете си длани в юмруци. — А когато станах по-силен, когато вече не бях на най-ниското стъпало и се бях научил да използвам нож, предизвиках главатаря на бандата и го пребих така лошо, че той никога не можа да върви отново като хората на двата си крака. Бях на петнайсет, когато станах главатар на тази речна банда. — Той свали юмруци на завивката и се загледа в стиснатите си длани. — След още няколко години се превърнах в най-страховития речен пират по Темза. Преместих екипажа си в „Сейнт Джайлс“ и отново се срещнах с Чарли. Беше се възстановил от изгарянията по лицето си, но далеч не беше във върхова форма. Можех да го убия още тогава, но не го направих.

— Защо? — прошепна Сайлънс.

Той я погледна, но Сайлънс знаеше, че в момента не виждаше нея, а една друга жена. Тъмните му очи бяха замъглени.

— Тя… Тя ме умоляваше. Не я бях виждал от седем години и тя падна на колене, за да моли за безполезния му живот.

Сайлънс си пое дълбоко дъх. Какво ли е изпитал, когато майка му е паднала на колене, за да моли за живота на онзи, който я бе тормозил — който бе тормозил и Майкъл?

— Като пълен глупак го оставих да живее, заради нея, и той се премести да живее в „Уайтчапъл“, където кроеше схеми, планове, трупаше власт, докато се превърна във Викария на „Уайтчапъл“. — Майкъл отвратено поклати глава. — Трябваше да го смажа като буболечка.

— Майка ти никога нямаше да ти го прости — каза Сайлънс и почувства, че й се плаче заради него.

Той вдигна очи към нея.

— Тя така или иначе никога не ми прости. Никога повече не я видях жива.

— Опитвал ли си се? — нежно попита тя.

Той горчиво изсумтя.

— Много, пъти. Той не ме допускаше да припаря до нея, а и знаех, че само ще й навлека неприятности, ако се опитам да се срещна тайно с нея. Тя обичаше това копеле до самия край.

Тя беше обичала Чарли повече от собствения си син. Майкъл не изрече тези думи, но Сайлънс знаеше, че си ги мисли.

Тя погледна към ръцете си и видя, че безпощадно е намачкала нощната си риза в стиснатите си юмруци. Внимателно ги отпусна и приглади плата.

— Кога почина майка ти?

— Преди четири седмици.

Тя рязко вдигна глава.

— Толкова наскоро?

Той кимна.

— Затова трябваше да ви прибера в двореца, Мери и теб. След като мама вече я нямаше, нямаше и нищо, което да го спре да ме накара да си платя. Знаех, че ще се опита да отмъсти с кръв на всеки, който ми е близък, особено ако е жена. Винаги му е харесвало да наранява жени.

— Майка ти е спирала Чарли Грейди да не те нападне?

Той погледна настрани и кимна.

Тя рязко разтвори ръце.

— Но тогава нея я е било грижа за теб, не е ли така?

Той отново я погледна, но сега очите му бяха сурови.

— Трябва да е било така — прошепна Сайлънс. — Дори да не те е виждала, тя въпреки това те е обичала достатъчно, за да не позволи на баща ти отново да те нарани.

Той поклати глава и тя видя, че му е трудно да повярва на думите й. Нормално беше да му е трудно, след като цял живот беше вярвал само в една истина, сега да приеме друга.

Дълбокият му глас прекъсна мислите й.

— Ти каза, че имаш два въпроса.

Тя го погледна и видя, че той напрегнато беше вперил в нея черните си, леко притворени очи. Усети, че лицето й пламва. Дали той знаеше за какво си мисли тя?

— Да. — Тя сплете пръсти в скута си и се опита да изглежда спокойна. Беше важно. Отговорът на следващия въпрос можеше да промени всичко. — Защо ми каза всичко това?

Той примигна, сякаш не този въпрос очакваше от нея. Едното ъгълче на толкова чувствената му уста се повдигна съвсем леко.

— О, любов, мисля, че знаеш отговора на този въпрос.

Дали наистина имаше това предвид, което тя си мислеше?

Че е искал тя да го опознае? Че е искал да я допусне в живота си? Дъхът й секна при тази мисъл — че имаше надежда, той да иска от нея същото, което и тя искаше от него.

И докато тези мисли се въртяха в главата й, той се надигна от леглото и отговори на предишния въпрос, който си беше задала по-рано.

Не, не носеше никакви дрехи.

Той беше висок и широкоплещест и мъжествен във всяко едно отношение — от заоблените мускули по раменете му до лекото черно окосмяване по краката му. И ерекцията му стърчеше гордо.

— Сега аз имам въпрос за теб — каза бавно той с нисък и вълнуващо опасен глас. — Ще дойдеш ли в леглото ми тази нощ, Сайлънс Холингбрук?

Сайлънс вирна брадичката си, отказвайки да отстъпи пред Майкъл, който бавно пристъпваше към нея, едър, гол и заплашително мъжествен.

— Да.

Той наклони глава, сякаш не бе сигурен дали е чул правилно.

— Да, какво?

Тя преглътна. Той бе само на една ръка разстояние от нея и тя усещаше топлината, която излъчваше тялото му. Усещаше и възбудата, с която нейното тяло реагираше на присъствието му така близо до нея.

— Да, ще остана.

С една крачка той — изумителен в голотата си, — се озова до нея.

— Трябва да си сигурна, Сайлънс, скъпа. Веднъж отведа ли те в леглото си, няма да спра, дори внезапно да те обземат някакви девичи съмнения. Сега, в този момент, ще те пусна да си отидеш през тази врата. Но след още минута вече не.

Тя се пресегна и направи онова, за което копнееше от седмици — положи дланта си върху голите му гърди. Кожата му беше гладка и толкова гореща, че сякаш жигоса ръката й, и тя щеше да носи белязаното от неговата кожа завинаги.

— Може и да изпитвам съмнения, но те уверявам, че те не са девичи, уверявам те. Искам това.

Звукът, който излезе измежду устните му, беше като ръмжене. А след това действията му бяха бързи и решителни: вдигна я високо на ръце и я понесе към голямото си легло.

Той я положи на мекия матрак и качи едното си коляно на леглото. След това застана неподвижно, макар че мускулите му бяха стегнати и в готовност. Изглежда, че само с усилие на волята се удържаше.

— Плаша ли те?

Тя бавно поклати глава, а сърцето й се сви от яростната тревога в очите му.

— Ти никога не можеш да ме уплашиш.

Той затвори очи и тя видя, че едрото му тяло трепери. Той стисна завивката и с двете си ръце.

— Трябва да ми кажеш, ако нещо, което направя, те плаши. Не искам да те нараня. Аз…

Тя сложи пръстите си на устните му и той замръзна. Черните му очи рязко се отвориха и се втренчиха в нея така диви и опасни.

Но не за нея.

Никога не и за нея. Тя не знаеше откъде бе така сигурна, но някак си вече знаеше, че Майкъл О’Конър никога не би я наранил физически. Може и да я наранеше емоционално, но дори това нямаше да стори нарочно. Човек не можеше да обвинява животното за инстинктите, с които бе родено.

Тази мисъл беше малко тъжна, затова тя я прогони и се съсредоточи върху мъжа под пръстите си. Устните му бяха меки. Леко ги потърка и те се разтвориха, за да пуснат езика му да близне връхчетата на пръстите й. Тя се усмихна и отпусна ръката си да го погали по челюстта, която драскаше от наболата му еднодневна брада. Той продължаваше да стои неподвижен, докато я наблюдаваше с очакване. Тя го погали надолу по врата, усети опънатите му сухожилия, а след това продължи надолу към любимото й място: гладките му гърди. Положи дланта си отгоре и я притисна към кожата му. Мускулите отдолу бяха твърди и силни и почти не се поддадоха. Водена от любопитството си, тя се приплъзна по гръб, така че почти застана под него, за да може да го докосва и с двете си ръце. Не знаеше защо той стоеше така неподвижно и й позволяваше да го проучва, но му беше благодарна. Винаги й се бе струвало неприлично да разбере какво се крие под дрехите на един мъж. Но Уилям беше срамежлив мъж и никога не задоволи любопитството й.

Сега обаче Майкъл изглежда нямаше нищо против да я остави да го изследва, колкото й се иска. А тя бе решена да открие всичко, което можеше за този мъж — както по отношение на тялото му, така и по отношение на ума му.

Тя плъзна ръцете си обратно нагоре към раменете му, опипвайки закръглените мускули, които водеха към врата му. Жените нямаха такива мускули и тя ги гледаше като омагьосана. После прокара длани надолу по ръцете му и се засмя развеселено, когато той се стегна под дланите й и мускулите му се размърдаха под пръстите й.

Изражението му не се промени, но някак си очите му се разсмяха с нея — като очите на някакъв голям, угаждащ й хищник.

Тя го стрелна с очи изпод спуснатите си мигли, докато ръцете й докосваха китките му. Докъде ли щеше да й позволи да го изследва така?

Прокара пръсти по гръдния му кош. Около пъпа му имаше спирала от косъмчета и тя ги проследи, удивена от факта, че мъжете имаха окосмяване на места, където жените нямаха. Тя погледна нагоре и видя, че очите му блестяха с почти див блясък и я наблюдаваха изпод полузатворените клепачи. Дишането й се учести.

Побърза да сведе отново погледа си. Под пъпа му окосмяването се стесняваше в права линия, която водеше към мастилените къдрици около пениса му. Тя проследи линията с върховете на пръстите си, а устата й пресъхна от собствената й дързост. Фините къдрици се увиха около пръстите й, сякаш придърпвайки я навътре. Той стърчеше стегнат и твърд между дланите й, но тя още не смееше да го докосне. Вместо това се плъзна към стройните извивки на бедрата му, връщайки се отново и отново към центъра на мъжествеността му, проточвайки чувството на очакване. Дишането му бе станало неравно, докато тя си играеше, и й се стори, че чу леко ръмжене.

Чак тогава тя събра ръцете си и ги обви около наградата, която откри там. Усмихна се, докато държеше члена на Майкъл О’Конър. Ах, толкова време беше минало, а да държиш члена на един мъж беше нещо толкова прекрасно. Беше мек като нежна детска ръкавичка, но ако стиснеше леко, отдолу плътта беше твърда като камък. Пръстите й не бяха описали пълен кръг, докато го галеше, когато нещо женствено вътре в нея потрепери. Тази част от него скоро щеше да навлезе в нейното тяло…

Тя си пое дъх и нежно проследи главичката на пениса му. Кожната му гънка бе опъната назад и лъскавата му, подута главичка беше изцяло открита. В самия й край имаше капка бистра течност и тя я улови с върха на пръста си, а след това я поднесе към устата си, за да усети вкуса му на мъж.

При жеста й Майкъл изруга, улови ръката й и изведнъж падна с цялото си тяло върху нея.

Тя се втренчи в него, чудейки се къде ли беше нарушила правилата на поведение в леглото.

Той изстена, когато видя почудата в очите й.

— Ще ти позволя да ме галиш и да си играеш, колкото искаш, но после. Сега имам нужда… — Докато говореше той вдигна нощната й риза над кръста й, разтвори бедрата й и се настани между тях. — … да бъда вътре в теб.

Бузите му пламтяха, а устата му се изкриви опасно. Сайлънс усети твърдия му член да се отърква настоятелно в бедрото й.

Майкъл се пресегна помежду им и я докосна, опипвайки и разтваряйки гънките й. Очите й се разтвориха широко, докато виждаше как я гледа и докато я докосваше на място, което никой друг не бе слагал ръката си, освен самата нея. Лицето й гореше, искаше да отклони поглед, защото знаеше, че вече беше така влажна там долу. Това ли правеха изисканите хора в спалнята? Тя със сигурност не го бе правила по време на своя брак. Дали другите му жени приемаха тези ласки като нещо обичайно и дори с опитна усмивка?

От мисълта за другите му жени устата й се разтрепери, но той го разтълкува погрешно.

— Нараних ли те? — попита той дрезгаво.

Отдръпна ръката си и се извъртя заедно с нея, така че изведнъж тя се озова върху него с лице на сантиметри от неговото.

Той се навъси.

— Трябва да ми кажеш, ако съм твърде груб, ако те наранявам. По дяволите! Нямах намерение да ти причиня болка, любов моя.

— Шшт! — притисна тя дланта си към устата му, за да спре този поток от бързи, гневни думи. — Не си ме наранил.

— Защо тогава се намръщи? — поиска да узнае той.

— Аз… — Тя сведе погледа си. Как бе възможно да води подобен разговор с него? Тя с навитата си над кръста нощна риза, с влажната си вулва, притисната към окосменото му бедро, и с възбудения му член, все още притиснат към корема й? Това беше някакъв луд сън. — Не съм свикнала с този начин на правене на любов — бързо каза тя, преди да успее да обмисли дали това бяха най-правилните думи.

За момент той остана безмълвен. След това тя усети как той хвана брадичката й и вдигна главата й нагоре, така че очите им да се срещнат. Линията на устата му бе все така твърда и опасна, а лицето му бе набраздено от още по-дълбоки бръчки, ако това изобщо бе възможно, но думите му бяха тихи и дори меки.

— Прости ми, че се държах като безмозъчен простак. Честно казано, и аз не съм точно свикнал на подобен секс.

Веждите й се събраха в почуда. Та той беше имал много любовници.

— Но…

— Тихо. — Сега той постави своята далеч по-широка длан върху устата й. — Позволи ми…

Хвана задника й с едната си ръка и издърпа краката й да застанат от двете страни на бедрата му, разкрачвайки ги широко. В тази позиция членът му се притисна директно към гънките й.

— Ах! — Възклицанието й бе заглушено от ръката му, но тъй като от него устата й така или иначе се разтвори, тя протегна език и близна дланта му.

— Гадинка! — изсъска той.

Тя не беше напълно сигурна, но си помисли, че думата трябваше да е комплимент.

Той свали ръката си от устата й и хвана бедрата й от двете страни, докато в същото време гърбът му се изви изпод нея.

Движението му прокара члена му през гънките й и го отърка във върха на вулвата й.

Усещането бе удивително и преди да успее да се сдържи, тя издаде стенание, изпълнено с копнеж.

Той се усмихна накриво, въпреки че лицето му продължаваше да е напрегнато.

— Да, любов. Използвай ме, за да си доставиш удоволствие.

Тя се изчерви. Той със сигурност нямаше предвид…?

Но в този миг Майкъл повтори същото движение и всяка мисъл излетя от главата й. Той я подлудяваше, водеше я към някаква дива безтегловност. Помогна й да се изправи и да седне, хвана ръцете й и ги притисна към гърдите си, а тя усети как тялото й започва да се отърква в неговото в някаква чувствена омая. Големият му пенис се притискаше към гънките й, хлъзгав от нейната влага, и се движеше нарочно, опитно, така че да накара възбудата й да се насочи в спирали нагоре. Това със сигурност нямаше как да е правилно. Със сигурност беше някакъв вид грях, щом бе така хубаво, само че в момента просто не я интересуваше. Тя прехапа устната си и се притисна с всичка сила към него, докато той държеше задника й с горещите си ръце, и…

И изведнъж тя стигна там, препусна отвъд онази граница, полетя със зашеметяваща скорост. Дъхът й секна, главата й падна напред, тялото й се разтресе от конвулсии веднъж, два пъти, три пъти бързо едно след друго от чувство на невъзможно удоволствие.

Тя разтвори замаяно очи и го видя да я наблюдава с поглед, изпълнен с такова мъжко задоволство, каквото не бе виждала преди. Но и неговата уста бе изпъната и тя осъзна, че пулсиращият му член беше все така твърд между гънките й.

Пот беше избила по горната му устна.

— Мой ред е. — Той я повдигна и изръмжа: — Сложи ме там.

Очите й се разшириха, но въпреки това тя се пресегна помежду им. Беше горещ и влажен от нейната влага и така голям. Сайлънс погледна към Майкъл и разбра, че поне трябва да опита. Хвана го и насочи главичката, на пениса му към сърцевината си.

И двамата ахнаха.

Тя откри точното място и го насочи, преди да го пусне.

Той изръмжа силно и мъжествено, а очите му се превърнаха в диви цепки.

Тя преглътна и наклони бедрата си, усещайки как главичката на члена му навлиза в нея. Нямаше болка, но усети разтягане при отвора си.

— Майкъл! — задъха се тя.

— Исусе — пое си дъх той. Главата му се отметна назад, а вратът му се изпъна от напрежение.

Тя леко завъртя бедрата си и слезе надолу.

Той затвори очи, разтвори уста, а ноздрите му се разшириха.

Тя лекичко се отдръпна, но той на мига трепна и я стисна за задника. Тя бързо се спусна отново надолу, наблюдавайки го, докато още един сантиметър от дължината му навлизаше в нея. Той изглеждаше почти сякаш изпитваше болка и изведнъж тя почувства каква власт държи в ръцете си: само тя можеше да облекчи тази болка.

Наведе се напред и нежно докосна с устни челюстта му, притискайки се надолу със задника си, поемайки още от него в тялото си.

Той прошепна нещо и тя отново седна назад, притискайки се надолу, борейки се за въздух, поемайки цялата дължина на члена му. Почувства се изпълнена, плътта й бе разтегната широко около основата на пениса му. Той лежеше неподвижно, дишайки тежко, изръмжавайки от време на време, докато ръцете му потръпваха конвулсивно върху задника й.

Внимателно, бавно тя се надигна на колене и членът му започна да се изплъзва от топлината й.

Тя отново се отпусна надолу, вкарвайки го обратно вътре, и видя как Майкъл преглътна. Беше толкова красив мъж — и целият беше неин.

Може би не правеше нещо както трябва. Може би наистина го болеше. Тя се наведе надолу и го целуна съвсем леко, почти целомъдрено.

Целувката й сякаш отприщи нещо у него. Езикът му нахлу в устата й, бедрата му се повдигнаха нагоре, докато ръцете му я държаха надолу, и той започна да вкарва дължината си в нея отново, и отново. Страстта му беше неистова, почти зашеметяваща, но тя се държеше, решена да язди докрай заедно с него. Решена да му достави такова удоволствие, каквото той й бе доставил.

Изведнъж той прекъсна целувката им, стисна зъби, главата му се изви назад и той извика. В същото време тя усети залпа на семето му да се изстрелва в нея.

Сайлънс го гледаше удивена. Никога преди не беше виждала този момент. Беше все едно е обладан от демон или може би от ангел — от някакво неземно същество, дошло да ги дари едновременно с непоносима болка и съвършено удоволствие. А може би те бяха едно и също нещо.

Тя нежно покри влажното му лице с целувки, наслаждавайки се на интимността на момента, докато той идваше на себе си.

Най-накрая той вдигна ръка и я погали по гърба с нежни като пеперуди пръсти. Докосването му бе толкова нежно, толкова любовно почти, че очите й се напълниха със сълзи.

Майкъл я погледна.

Тя примигна. Все още го бе обкрачила, а пенисът му беше в нея, макар тя да усещаше как полека се измъква. Какво ли правеха изтънчените хора в този момент?

— Ела тук — изръмжа той и я придърпа надолу върху себе си.

— Аз… аз трябва да си ида в леглото — безсилно се опита да протестира тя. — Тежа ти така.

— Не — беше всичко, което й каза той. След това обви едната си ръка около задника й, а другата вдигна над главата си.

Тя положи главата си на гърдите му. Беше удивително удобно да лежи така върху него. Той беше топъл и тя можеше да чуе ударите на сърцето му, силни и равномерни.

Известно време остана така заслушана, докато дишането му не стана по-дълбоко, а ударите на сърцето му не се забавиха. Винаги бе обичала да споделя леглото с Уилям, но онова, което вършеха там, никога не бе предизвиквало подобна възбуда, с каквато я дари Майкъл. Да прави с него любов беше приказно и диво и й достави голямо, голямо удоволствие. Всичко и дори повече от това, за което беше мечтала.

И затова бе толкова странно, когато половин час по-късно тя се разплака.

Кафявите й очи плуваха в сълзи, преливаха, разливаха се надолу, попарваха ръцете му, лицето му, давеха го в солена мъка. Мама плачеше, докато Чарли стоеше надвесен над нея, обиждайки я, биейки я с думи и юмруци, а Мик беше твърде малък и слаб, за да го спре.

Но след това Чарли избледня и тя повдигна главата си. Мик видя, че Сайлънс е онази, която плаче, а той не можеше да стори нищо, за да я утеши, да облекчи нейната ужасна, неотслабваща мъка. Защото той бе причинителят на злото и на смъртта, изворът на нейните солени сълзи. Той я бе сграбчил с алчни ръце и така бе смачкал точно онова, което искаше да задържи.

Но щеше да продължи да я държи. Тя бе негова, независимо дали ридаеше, или не, независимо дали бе съсипана от мъка, или не. И ако той не успееше да я утеши, то тогава нейните горещи сълзи може би щяха да изпепелят отровата в гноясалата му душа…

 

 

Мик се събуди от кошмара и установи, че тялото му беше плувнало в пот. За момент си помисли, че продължава да сънува — чуваше, че Сайлънс ридае.

Ридаеше, след като беше правил любов с нея.

Ако имаше сърце, то щеше да се свие от болка. Но след като то липсваше в гърдите му, той се пресегна към нея. Най-накрая тя беше в леглото му и той нямаше да съжали за стореното. Ако и да беше неспособен на любов и съчувствие, така да бъдеше. Но поне можеше да прегърне своята жена и да почувства сълзите й по лицето си. Да сподели болката й.

— Какво има, скъпа моя? — попита той с дрезгав от съня глас… или може би от някакво ново за него чувство.

Тя се стегна при докосването му и сви рамото си, само че той нямаше намерение да я остави на мира. В крайна сметка той бе пират и каквото вземеше, го задържаше, а сега тя беше негова — без значение дали тя го беше разбрала вече, или не.

Той я придърпа в обятията си.

— Сладка Сайлънс, кажи ми.

Тялото й изведнъж се отпусна, сякаш се предаваше.

— Излъгах. През цялото време лъгах.

Той нямаше представа какво имаше предвид тя, но въпреки това издаде някакъв успокояващ гърлен звук и я целуна по врата.

— Какво имаш предвид?

Когато тя отново поклати глава и не му отговори, той нежно извъртя лицето й към себе си, за да я погледне.

Видът й изпрати стоманена стрела през гърдите му. Всичко беше като в съня му — лешниковите й очи искряха от кристалните й сълзи, страните й бяха влажни и зачервени.

— Най-скъпа моя…

Тя изхълца и каза:

— Казах, че любовта между нас с Уилям е била истинска. Че бракът ни е бил съвършен, но, ах, Майкъл, не беше така.

Той въздъхна и притисна бузата си към нейната. Естествено, че бракът й не е бил съвършен. По всичко личеше, че съпругът й е бил задръстеняк. Но той също така беше и мъртъв задръстеняк. И Мик добре знаеше, че когато някой биваше оплакван, това нямаше нищо общо с това колко мил или колко зъл е бил човекът приживе.

— Аз просто… просто исках да имам съвършения брак. Така мисля… — прошепна тя и той долови потреперването на гласа й, докато говореше. — Него го нямаше за толкова дълги периоди и аз винаги го чаках… Ние сякаш така и никога не започнахме да водим обичайния ежедневен семеен живот. И когато се случеше нещо трудно… — Тя въздъхна безнадеждно. — Не знаехме как да постъпим. Как да разговаряме един с друг.

— Съжалявам — прошепна той с лице, заровено в косата й.

— И да правим това… — гласът й изтъня — това между теб и мен… Предполагам, че то просто ме накара да осъзная, че между Уилям и мен всичко свърши. Бракът ни, животът ни. И дори повече не мога да се самозалъгвам, че всичко това е било съвършено.

Той я погали по гърба и зачака.

Тя повдигна главата си и той видя, че красивите й очи продължават да блестят.

— Сигурно ме мислиш за ужасна глупачка.

Той й се усмихна нежно, защото тя накара нещо в гърдите му да се присвие.

— Не, любов. Просто мисля, че имаш меко сърце, а от това не бих могъл да съм недоволен.

Тя му се усмихна, макар че устните й потрепериха.

Той прокара пръсти през копринената й кафява коса. Беше така прекрасна.

— И толкова съжалявам, че спомените ти причиняват такава мъка, но се опасявам, че не съжалявам за онова, което правихме тук.

— О — примигна тя. — Но аз също не съжалявам.

— Радвам се да го чуя — промърмори той, прокарвайки устни по ъгълчето на нейните.

Тя ахна и срамежливо разтвори уста, а той нямаше намерение да чака за втора покана. Целуна я дълбоко, вкарвайки езика си в топлината й, вкусвайки утайката от нейната мъка.

Не му харесваше много това, че в главата й имаше спомени за друг мъж, но знаеше начин, по който да ги прогони оттам.

Той я извъртя, така че задникът й се притисна към слабините му. Жезълът му вече беше стегнат и твърд. Той уви горната част на ръката си около раменете й и покри с дланта си едната й пищна гърда.

Преди не беше имал време да оцени подходящо прекрасните й цици — страстта му беше излязла почти изпод контрола му, когато тя беше показала готовността си. Когато настъпеше денят, щеше да я съблече гола и да изучи всеки сантиметър от новата си награда, но тук в тъмното просто се задоволи с това да я държи в ръцете си. Претегли мекотата й — пухкавата й гърда пасваше идеално в шепата му. Дишането й се накъса и зърното й щръкна в очакване. Той го стисна между пръстите си, нежно го потърка през пелената на нощната й риза, усещайки как тялото й потръпва, притиснато към неговото.

Той продължи да си играе небрежно, мързеливо със зърната й още няколко минути, след което ръката му се прокрадна надолу. Ризата й се бе увила високо над бедрата й, което беше идеално за намеренията му. Положи дланта си върху цепката й. Това сега беше негова частна градина на удоволствията, отворена само за него. Дишането й отново стана насечено, когато той прокара пръсти навътре в медената й цепка. Тя бе влажна и откритието го изпълни със задоволство. Поне това можеше да стори за нея. Откри онази нежна пъпка на върха на котенцето й и внимателно прокара върха на пръста си наоколо, без изцяло да я докосва, само дразнейки я. Пръстът му обикаляше, обикаляше, докато тя въздъхна неспокойно и изстена името му — Майкъл — единствената, която го наричаше така.

Но той й го позволяваше, защото тя бе истинската награда, тази мекосърдечна жена. И ако тя беше неговата жена, ами тогава се предполагаше, че и той по някакъв начин беше нейният мъж.

— Тихо, скъпа. — Той прокара език отзад по врата й, вкусвайки сол и женствената й притегателна сила.

Тя удари бедрата си настойчиво в неговите и той тихо се изсмя. Най-накрая я докосна там, където тя искаше да отидат върховете на пръстите му. Натисна силно, потърквайки и правейки кръгове, докато от гърлото й не излезе силно стенание. Звукът беше като балсам за празната му душа.

Тя се опита да се отдръпне, но той нямаше да й го позволи. Той навлезе в топлата й, гостоприемна влага. След това продължи да си играе. Захапа я за рамото, докато галеше хубавото й котенце, без самият той да се движи. Имаше онова, което искаше: нея, прикована към него, неспособна да му избяга. Той прокара пръсти през сладките й гънки, докато не докосна основата на собствената си плът там, където се срещаше с нейната. Членът му беше заровен в тялото й, докато ръката му си играеше с нежната й плът. Тя тихо стенеше и той я облиза там, където я беше захапал за рамото, а след това се придвижи към меката част на ухото й. Тя се опита да се отърка в него, но той беше по-силен и лесно я задържа неподвижна.

Продължавайки да я докосва с пръсти. Да я потупва леко.

Тя вече беше налята с кръв, а ръката му беше обляна с готовността й. Той усещаше как се присвива около жезъла му и усещането беше някакво изтънчено мъчение. Той милееше за нея, милееше за сълзите й, милееше за любовта й към другите. Сърцето й дори може би беше достатъчно голямо да запълни онова празно място в собствените му гърди. Може би тя можеше да бъде и негово сърце.

— Майкъл — прошепна тя, като сирена, неосъзнаваща силата на своята песен.

— Да, любов?

— Майкъл, моля те.

— Извърни главата си към мен, любов.

Тя го стори и той опустоши устата й, облизвайки солените сълзи от устните й, вкарвайки езика си дълбоко в устата й, като пират, изискващ своя десятък.

Тя се изви и той не можеше повече да се удържа. Стегна бедрата си и навлезе дълбоко в нея, задържайки котенцето й в дланта си. Прониза стегнатата й долина, ограбвайки всичко сладко в нея. Тя широко разтвори уста в ням вик и освобождаването му го застигна яростно и бързо, докато я целуваше безмилостно. Откъсна устата си от нейната и изкрещя триумфално. Тя беше негова, сега и завинаги, до края на времето, докато моретата не пресъхнеха и на земята не останеше жив човек, амин.

Негова и само негова.

Тя се отпусна върху него, докато ароматът на страстта им се носеше като мускус в нощния въздух.

— Спи — прошепна й той и я притисна към себе си, докато членът му все още беше заровен дълбоко в нея.

Беше я уловил и нямаше никакво намерение да я пусне.