Елизабет Хойт
Скандални желания (18)

Осемнайсета глава

Мик О’Конър лежеше на сламено легло в крепостта на затвора „Нюгейт“^[1] — най-строго охраняваната част на затвора — и размишляваше над живота си.

Живот, който много вероятно щеше да приключи на следващата сутрин.

След месец, прекаран в затвора, той имаше план за бягство — в крайна сметка беше прекарал целия си живот в планиране.

Крепостта беше почти непробиваема, а и дузина от драгуните на капитан Тревилиън го охраняваха. Те не се поддаваха на подкупи, но това не означаваше, че не може да има посетители. Пепър дойде на няколко пъти, за да може Мик да сложи нещата си в ред. С негова помощ беше детска игра да предаде на останалите си хора какъв е планът му за бягство.

Мик беше изчислил, че най-добрият момент за бягство щеше да бъде утре сутрин точно преди каруцата, с която щяха да го отведат, да стигнеше до бесилката. Щеше да има тълпи от хора, семейства, излезли като на празник, улични търговци, продаващи месни пайове и плодове, както и, разбира се, много войници. Само че тълпата щеше да се пречка на войниците. И ако неговите хора успееха да предизвикат допълнителни безредици точно когато каруцата наближеше бесилката в Тайбърн^[2], щяха да успеят да отвлекат вниманието както на войниците, така и на тълпата. По време на бъркотията втора група от неговите хора можеше и да успее да го спаси. Шансът за успех не беше голям, но беше единственият му шанс. Не за първи път животът му беше заложен на карта. Досега винаги беше печелил. Защо да не спечелеше и този път?

Като цяло Мик нямаше много, даже никакви съжаления. Не съжаляваше, че беше водил пиратски живот, не съжаляваше за мъжете, които беше убил, и със сигурност не съжаляваше, че беше залял със сярна киселина лицето на Чарли и така се беше спасил да не стане мъжка курва на тринайсет години.

Все пак имаше едно нещо, което ако можеше, щеше да промени. Съжаляваше, че не бе намерил точните думи, с които да накара Сайлънс да остане с него. Трябваше да я излъже, да й каже, че ще се откаже от пиратството, от двореца си, от всяко проклето нещо, което тя поискаше, стига да останеше с него. По дяволите, може би наистина трябваше да се откаже от пиратството заради нея. Искаше просто да седи на една маса с нея и да я храни с екзотични плодове, които щяха да карат красивите й лешникови очи да се разширяват от удивление. А по-късно щеше да кара очите й да се разширяват поради други причини… Щеше да гали кадифената й кожа и да й казва…

Какво?

Исусе. Щеше да й казва, че я обича. Че тя е единствената жена, с изключение на бедната му майка, която някога бе обичал истински.

Мик стисна очи и се опита да не чува смеховете, стенанията и виковете, разнасящи се из затвора. Ако можеше да промени нещата, щеше да прикове Сайлънс с вериги към леглото си и да прави сладка любов с нея, докато тя не признаеше, че не може да живее без него.

Защото Господ му беше свидетел, че той не можеше да живее без нея.

Щеше да остане с нея завинаги, може би дори щеше да се ожени за нея, ако тя настояваше. Той се изхили сам на себе си при мисълта за Мики Чаровника задомен. И ако някой ден имаха дете…

При тази мисъл очите му рязко се разтвориха.

Никога не се бе замислял над възможността — защото, мамка му, си мислеше, че тя ще остане, — че тя може и да носи неговото дете!

Исусе! Мик скочи на крака и започна да крачи в килията си, доколкото му позволяваха веригите на краката му. Ако Сайлънс наистина носеше неговото дете, то тя сигурно беше съсипана. На него не му пукаше дали детето му щеше да се роди копеле, но тя щеше да е смазана от срам. Това щеше да я опозори завинаги. Семейството й я обичаше, но те бяха много строги. Дали нямаше да я изхвърлят на улицата? Как щеше да се грижи сама както за Мери Дарлинг, така и за новороденото? Мили Боже.

— За примката ли си мислиш? — попита тъмничарят — мърляв дребен мъж, който се пръскаше от гордост, че именно той пази прословутия Мики О’Конър. Естествено, истинската охрана бяха драгуните, но това не притесняваше тъмничарят. Грозното му лице се появи на малкото прозорче с решетки във вратата на килията му. Почеса се по врата и продължи с разсъжденията: — На последния, дето го обесихме, вратът му се проточи половин метър.

Мик не му обърна внимание, а отиде да седне на чистия сламеник, който беше купил на безбожна цена, и отпусна глава на ръцете си. След малко престана да чува гласа на надзирателя. Мъжът най-вероятно се беше уморил да тормози затворник, който не му отговаря.

Но това не го интересуваше. Единственото, което го интересуваше, беше Сайлънс и какво може би й беше причинил.

Мик затвори отново очи и направи нещо, което не беше правил, откакто беше на тринайсет.

Започна да се моли.

 

 

Сайлънс вървеше заедно с двамата си, охранители към затвора „Нюгейт“. До зазоряване оставаше само час, но улиците още бяха тъмни.

— Това е лудост — изръмжа Бърт. — Да се промъкваме по улиците по тъмно. Той ще ни вземе главите.

— Не мисля, че дори той може да ни накаже, докато е там, където е сега — разумно отбеляза Хари.

— Трябва да го видя, Бърт — каза Сайлънс. — Не разбираш ли? Обичам го. Не мога просто да го оставя да…

Тя млъкна и задавено ридание я разтърси. Не, не сега. След това щеше да има достатъчно време да плаче и да вие. Сега трябваше да бъде силна заради Майкъл. Не го беше виждала повече от месец. Уинтър и Темперанс не искаха тя да го посещава по време на процеса. Чак когато обявиха смъртната му присъда, двамата отстъпиха и признаха, че може би беше най-добре да го види за последен път.

Хари несръчно я потупа по рамото.

— Разбираме, гос’жо. То си е като истинска приказка, вашата любов към него. И ще се погрижим да го видите, преди да… — Хари също млъкна и преглътна.

Двамата й охранители може и да се държаха стоически, но Сайлънс бе видяла изражението на лицата им в деня, когато обявиха присъдата му. Едрото грозно лице на Хари потъна в бръчки от мъка, а Бърт тайно бършеше очите си, когато си мислеше, че никой не го гледа.

Двамата вървяха плътно до нея, докато приближаваха затвора. Сайлънс държеше фенера, така че ръцете им да са свободни, ако се случеше нещо.

Сайлънс потръпна и уви пелерината си по-плътно около тялото си, когато затворът „Нюгейт“ изведнъж се извиси злокобно пред тях в тъмнината. Старата порта запречваше целия път, но до нея имаше една малко по-нова сграда и един пазач с фенер дремеше при големите й двойни порти. Той се събуди и се втренчи в тях, докато приближаваха.

— Тук сме, за да видим Мики О’Конър — любезно каза Хари.

— Никой не може да вижда пирата — изрепчи му се пазачът.

Хари му подхвърли една монета и той сръчно я улови.

Пазачът погледна монетата и изпръхтя:

— Шилинг?

Бърт се наежи.

— Шилинг е напълно достатъчен!

Пазачът тръгна да казва още нещо, но Хари въздъхна и му даде още една монета.

Този път пазачът се усмихна.

— Приближавате се.

— Това си е истински обир! — избухна Бърт и направи крачка към пазача.

— Добре! Добре! — каза мъжът и отстъпи назад. — Ще ви пусна да го видите, обаче да знаете, че правя специална отстъпка само за вас.

Бърт измърмори нещо нецензурно относно „специалността“ на пазача и цялата му рода, но за щастие пазачът изглежда не го чу. Той отвори голямата врата и ги поведе по един мрачен коридор. Не беше съмнало и затова повечето от затворниците още спяха. Тук и там обаче все пак се чуваха човешки звуци: въздишки, промърморвания, хъркане и кашляне.

Пазачът ги преведе през един вътрешен двор и после нагоре по стълби. На горния етаж, от едната страна на коридора имаше килии с решетки, а в дъното се виждаше заключена врата. Пазачът я отвори и пред тях се разкри малко преддверие, в което дузина или повече въоръжени войници стояха прави или дремеха на столове.

Пазачът отиде до вратата на килията в дъното на стаята и прокара огромната си връзка с ключове по решетките на прозорчето. Шумът беше оглушителен. След това отключи вратата, пристъпи навътре и извика:

— Ой! О’Конър! Имаш…

Една ръка се стрелна откъм тъмната килия и го хвана за врата. Майкъл пристъпи напред, като продължи да държи пазача за врата, и се втренчи в Сайлънс.

Мастилената му коса се спускаше около раменете му. Беше по риза въпреки студа в затвора, а фината дантела по врата и ръкавите й не се връзваха с обстановката наоколо. Дебели вериги дрънчаха при всяко негово движение, защото краката му бяха оковани. Килията му обаче беше изненадващо чиста и в нея, освен сламено легло имаше стол и маса с пера, мастило и хартия на нея. Близо до сламеника гореше малък мангал. Като цяло Майкъл изглеждаше също толкова арогантен и силен, както и първия път, когато го беше видяла да седи на трона си. Изглежда дори затворът не можеше да прекърши духа на Майкъл О’Конър.

Нещо вътре в Сайлънс заликува при вида на бруталната му сила.

Черните му очи блеснаха на светлината от фенера.

— Бърт, вземи тази отрепка и доведете свещеника на затвора.

След това пусна пазача и мъжът отстъпи няколко крачки назад, борейки се за въздух. Войниците се бяха надигнали и един от тях се приближи.

— Какво става, Мики?

Майкъл поклати глава.

— Нищо, което да те притеснява, Джордж. Изглежда имам посетители.

Войникът се намръщи.

— На капитана няма да му хареса това.

— Него го няма тук, та да го интересува, нали? — попита го Майкъл, но очите му не се откъсваха от Сайлънс. Той разсеяно измъкна пръстена с лунния камък от пръста си и го подхвърли на пазача.

Гледаше я, сякаш се опитваше да запамети всяка черта на лицето й.

Тя прехапа вътрешната страна на бузата си, за да не се разридае при тази мисъл. Трябваше да бъде силна.

— Молех се да дойдеш — каза й тихо Майкъл.

Войникът, явно доволен от факта, че Майкъл не се опитваше да избяга, прибра пръстена в джоба си и заедно с Хари отстъпи назад.

Сайлънс се приближи.

— Няма ли начин да те измъкнем оттук? — прошепна му тя. — Мога да накарам Хари и Бърт да доведат останалите ти хора.

Той поклати глава с лека усмивка.

— Никой не може да избяга от тази част на затвора „Нюгейт“, скъпа. Освен това толкова ги е страх от мен, че са довели драгуни да ме пазят. Всеки опит да ме освободите само ще доведе до смъртта на хората ми, а аз ще си остана тук.

— Мили Боже. — Сайлънс го гледаше, без да знае какво да каже.

— Тук имах малко време да помисля, любов, и се чудя дали би ми направила една голяма услуга — меко каза Майкъл.

— Знаеш, че бих направила всичко. — Сайлънс се вгледа в скъпото му лице.

Широката му уста потрепна.

— Ето те пак да се съгласяваш с неща, без да знаеш какви са.

Тя въздъхна и докосна рамото му с трепереща ръка.

— Бих направила всичко за теб, Майкъл, знаещ го.

— Освен да останеш с мен? — Той се опита да пристъпи към нея, но веригата на краката му го спря.

Тя поклати глава и една сълза се отрони от миглите й. Всичките й доводи и страхове не значеха вече нищо.

— Това… Това беше различно. Само ако ти…

Той сложи топлия си пръст върху устните й.

— Няма значение. Съжалявам, че заговорих за това. Не исках да те огорчавам.

Тя го погледна безмълвно и очите й вече плуваха в сълзи въпреки усилията й да ги преглътне.

— Ела тук — прошепна той и я придърпа в топлите си обятия. Той сведе челото си към нейното.

— Съжалявам, толкова съжалявам, че така обърках нещата в „Уиндуорд Хаус“. Трябваше да осъзная, че ти и детето сте единственото нещо, от което имам нужда… от което някога ще имам нужда. Парите, пиратството — те бяха просто щит, за който се държах от страх. Не беше най-доброто ми решение, любов.

— О, Майкъл. — Тя затвори очи и преглътна сълзите си, защото честното му признание я накара да го заобича още повече. Само това да не бяха последните им мигове заедно. Само да имаха седмици и години пред себе си, за да научат всичко един за друг…

— Сега обаче имам да ти кажа нещо важно — меко каза Майкъл с дълбокия си глас. — Това, което исках да ти кажа, когато влезе, е, че тази много голяма услуга, която искам от теб, е да се омъжиш за мен.

Тя се отдръпна и го погледна зашеметено.

— Затова ли накара да доведат свещеника на затвора?

— Ай. — Той се усмихна и на маслиновите му бузи се появиха трапчинки. — Той би направил почти всичко за точната сума пари. Не е точно сватбата, която бих искал за теб, но сега не можем да сме придирчиви. Ще се омъжиш ли за мен, Сайлънс Холингбрук?

Беше глупаво, но макар да бяха на такова място, сърцето й подскочи при думите му.

Нямаше нужда изобщо да мисли, преди да му отговори.

— Да, о, да, ще се омъжа за теб, Майкъл.

Той се ухили и я целуна бързо и силно. В този момент Бърт се върна с пазача. Заедно с тях имаше и един възрастен мъж със снежнобяла коса и все още замаяно от съня изражение.

Оказа се, че свещеникът има прекрасен, плътен глас. Сайлънс стоеше насред килията в някаква мъгла от зашеметеност и щастие, докато след няколко минути вече беше омъжена за Майкъл.

— Ето — каза Майкъл, свали златния пръстен с рубина от кутрето си и го сложи на палеца й. — Носи го, за да си спомняш за мен.

Тя се загледа в старинното злато и красотата на тъмночервения рубин. Това беше първият му пръстен, спомни си тя, трогната от жеста му. Пръстенът й беше малко голям, затова тя уви малко конец около него, за да не изпадне. Трябваше да примигне, защото всичко това й се струваше едновременно като сън и като кошмар. Бяха женени — а той щеше да увисне на въжето само след няколко часа.

Майкъл извика Джордж и двамата проведоха шепнешком кратък разговор, в края на който Майкъл свали от пръстите си останалите си пръстени и ги даде на войника.

— Запомни, имаш един час — каза Джордж.

Майкъл протегна ръка към Сайлънс.

— Прекарайте малко време с мен, мисис О’Конър.

Тя с радост отиде в обятията му и вратата на килията се затвори зад нея.

Тя положи глава на топлата му гръд и въздъхна, заслушана в силните удари на сърцето му. Той я погали нежно по косата, но тя усети потреперването на пръстите му. Изведнъж всичко й дойде прекалено много, присъдата, бракът, всички години, които й предстояха без него.

— О, Майкъл. — Тя затвори очи, обзета от отчаяние. — Аз… аз не знам дали мога да живея без теб…

— Ай. — Гласът му беше строг, заповядващ. Той взе лицето й между големите си длани и я погледна право в очите. Неговите черни ириси бяха пълни с огън дори в сумрака на килията. — Ай, можеш да живееш. Заради мен, заради Мери Дарлинг, заради себе си. Обещай ми го, любов. Обещай ми, че ще живееш, ще си щастлива, без значение какво ще се случи утре.

Тя преглътна. Не можеше да бъде слаба, когато той се нуждаеше тя да бъде силна.

— Да. Да, разбира се.

— Това е моето момиче. — Той прокара устните си по челото й. — Това е моята любима.

Сълзите й преляха и започнаха да се стичат по бузите й.

— Обичам те, Майкъл.

Той притисна бузата си към нейната.

— Написал съм завещание за Пепър, който отговаря за бизнеса ми.

Тя се опита да протестира, но той се отдръпна, за да я погледне в очите. Изражението му беше сериозно.

— Тихо, сега, любов моя, трябва да ме изслушаш. Оставил съм инструкции на Пепър да управлява парите ми за теб. Мисля, че е най-добре двете с Мери да отидете да живеете в „Уиндуорд Хаус“. Там е спокойно и никой не знае за това място. Слугите ми заедно с Хари и Бърт могат да се грижат за теб. Надявам се, че Викария ще бъде достатъчно доволен, когато мен вече ме няма, за да не ви закача, но не можем да поемем този риск. Уредил съм хората ми да те пазят, докато Чарли Грейди умре. А затова също съм се погрижил.

Сайлънс го гледаше зашеметена. Той беше планирал всичко, беше се погрижил тя й Мери Дарлинг да са подсигурени след смъртта му. Не й беше казал, че я обича, но действията му казваха много повече, отколкото каквито и да било думи биха могли.

— Сайлънс? — попита той. — Одобряваш ли плановете ми?

— Да — преглътна тя. — Да, разбира се.

Той отново доближи чело към нейното.

— Искам да си щастлива, любов моя. И ти, и Мери Дарлинг.

Тя се задави от сълзи, неспособна да говори. Нима имаше достатъчно красиви думи, достатъчно възвишени, за да предадат всичко, което сърцето й искаше да изрази в този момент? Не, такива просто не съществуваха.

Очите му бяха тъжни, докато я гледаха, сякаш той някак си знаеше какво си мисли тя.

— Ела, легни с мен, любов моя.

Тя уви ръцете си около врата му и го прегърна силно.

Но когато Майкъл започна да я придърпва към задната част на килията и към сламеника, тя сграбчи ризата му.

— Ами ако те гледат? Войниците?

Той поклати глава.

— Добре им платих, за да не го направят. Бърт и Хари ще се погрижат.

Сайлънс погледна назад през рамото си и видя, че всички мъже отвън се бяха отдръпнали от решетъчното прозорче във вратата. Единствената светлина идваше от малкото прозорче и така задната стена — и сламеника до нея — оставаха в почти пълна тъмнина.

Отново погледна Майкъл, взирайки се в мрака.

Гласът му бе дълбок, когато стисна ръката й.

— Ела и бъди моя съпруга.

Той беше неин съпруг сега.

Въпреки цялата печал на това място, въпреки онова, което щеше да се случи твърде скоро, този дребен факт запали искра на радост в Сайлънс. Тя беше омъжена за Майкъл О’Конър. Беше омъжена за мъжа, когото обичаше.

И тъй като времето им бе кратко, тя се повдигна на пръсти и привлече лицето му надолу, за да го целуне.

— Обичам те — прошепна тя до устните му. Обичам гласа ти и ирландското ти „р“. Обичам начина, по който ме гледаш, точно преди да кажеш нещо безобразно. Обичам начина, по който нежно държиш Мери Дарлинг. И обичам това, че поиска да ме направиш твоя съпруга. Обичам те, Майкъл О’Конър, обичам те.

Думите й го накараха да я стисне още по-силно за талията и да я придърпа към себе си.

— Сайлънс, любов моя. Когато разбрах, че си ме напуснала, почувствах, сякаш сърцето ми беше изтръгнато от тялото. Само присъствието ти тук може да спре кървенето ми.

Устата му се разтвори върху нейната и той пое контрол върху целувката, захапвайки устната й, нетърпелив и див. Тя беше наясно, че дузина мъже стояха само на метри от тях, но изхвърли тази мисъл от съзнанието си. Нямаше да позволи на благоприличието си да й попречи да покаже на съпруга си колко много го обича.

Колко много винаги щеше да го обича.

Затова откъсна устата си от неговата и я прокара по силния му врат, вкусвайки солта върху кожата му. Ръцете му се вдигнаха към раменете й, но не направи нищо, с което да я спре. Тя прокара език по ключицата на гърдите му и в същото време плъзна ръцете си надолу към предницата на бричовете му, където се криеше ерекцията му. Усещайки, опознавайки в тъмното, тя започна да разкопчава панталоните му.

— Сайлънс? — прошепна той.

— Тихо — предупреди го тя така, както веднъж той го бе направил с нея. — Не бива да казваш и дума.

И след това се отпусна на колене.

Тя го чу рязко да си поема дъх. Той остана абсолютно неподвижен, докато тя разкопча докрай предницата и разтвори бричовете и бельото му. След това се наведе напред, сляпа в тъмнината, но долавяща аромата му. Ръцете й намериха члена му, твърд и готов и толкова красив, че й си прииска да можеше да го види. Нямаше време да бъде благоприлична или срамежлива. Нямаше време да се учи бавно. Това щеше да е последният път… Не, нямаше да мисли за това. Вместо това започна да изследва мъжа пред себе си. Прокара пръстите на лявата си ръка по жезъла му, запаметявайки всяка изпъкнала вена, докато стигна до мястото, където пенисът му се свързваше с тялото му. Топките му се бяха стегнали и тя леко ги погали, чувствайки каменната им твърдост под повърхността.

Той издаде приглушен звук над нея и тя помисли, че може би му харесваше да бъде докосван там. Или може би звукът се дължеше на онова, което правеше дясната й ръка. С нея тя нежно стискаше дебелия му жезъл. Във всеки случай още не беше приключила. Ако това щеше да е последният…

Не, не мисли за това.

Тя се наведе напред и облиза главичката му.

Майкъл притихна.

Ръцете му се спуснаха към косата й и за момент той остана така, неподвижен, сякаш зашеметен. След това тя разтвори уста и го пое. Когато започна да смуче нежно, ръцете му се стегнаха. Той дръпна косата й, като че ли искаше да я отдалечи от себе си. Но тъй като подръпването му бе съвсем внимателно, тя остана там, където беше. Отдръпна се и облиза около главичката му. Без да вижда, всички други нейни сетива се бяха изострили. Можеше да го вкуси — мъжествен и с аромат на мускус, — а под езика й кожата му бе топла и мека и поддаваща се на натиска й.

Тя го целуна и след това реши нежно да прокара зъби по върха на пениса му. Той подскочи и леко изсъска. Тя се усмихна и отново го пое в устата си. Имаше нещо ужасно еротично в това да подчини на волята си един толкова силен мъж. Беше застанала на колене пред него, но не се чувстваше слаба в тази позиция. Напротив, чувстваше женската си сила, чувстваше се като съблазнителка, докато галеше ръба на члена му с езика си. Ръцете му бяха престанали да дърпат косата й. Вместо това я държеше, като че ли несигурен дали да я отблъсне надалеч, или да я привлече по-близо.

Тя пусна главичката му, за да започне да ближе по дължината на жезъла му и тогава той не издържа. Наведе се и я вдигна, хващайки я за кръста. Извъртя се и от движението веригите му издрънчаха. Положи я на леглото и легна върху нея. Тя ахна и усети хладен въздух по бедрата си. Ръцете му бяха под полите й и галеха кожата й. Той прокара пръсти нагоре по краката й, към бедрата й, докато не докосна влажния й център. Погали я веднъж там, след което ръката му бе заместена от члена му.

Някой се изкашля и тя изведнъж си спомни, че ги делеше само една врата от стая, пълна с войници.

В този миг обаче той описа кръг с главичката на члена си в нейната влага и тя прехапа устната си. А той започна да си проправя път навътре в нея. Беше изминал само месец, а тя сякаш беше забравила колко е голям. Задържа дъха си, докато той отново се тласна навътре. Усещането беше толкова прекрасно, толкова перфектно, че се страхуваше да не издаде някой издайнически звук.

Той спря, наполовина вътре в нея, и намести тялото й, като пъхна ръце под краката й и ги разтвори широко. След това леко се измъкна, а после отново се тласна навътре — здраво, без да отстъпва повече. Преодоля мускулите на входа й и изведнъж се озова целият вътре. Тя усети дъха му, притиснат към бузата си. Усети как гърдите му се разшириха, когато си пое дълбоко въздух. Искаше й се този момент да спре, да продължи безкрайно. Тук, сега, съществуваха само двамата, като на някакъв остров, отделен от останалата част на света.

След това той започна да се отдръпва — бавно, плавно. Без никакъв звук.

Тя сграбчи раменете му и устата му се впи в нейната. Езикът му проникна между зъбите й и той я целуна така нежно, че й се прииска да се разридае. Как щеше да живее без него? Без никога повече да почувства тази близост помежду им?

Беше открила рая на земята, само за да го изгуби.

Не, тогава щеше да му се наслаждава, докато може. Уви ръцете си около него, искайки и двамата да можеха да са голи, но доволна и от близостта им в момента. Усети вкуса на солени сълзи, стичащи се в устите им, и се зачуди дали бяха нейни, или негови. Беше ли накарала великия Майкъл О’Конър да плаче? Тя нежно гризна езика му, засмука го, задържа го в себе си. Може би ако го задържеше достатъчно здраво, той щеше да остане завинаги с нея.

Може би със случващото се сега между тях те създаваха вечността.

Тя усети как раменете му се стягат, докато контролира движенията си, докато бавно и равномерно влизаше и излизаше от нея. Сякаш тя бе създадена само за него. Единствено за него. Всеки сантиметър от него, който навлизаше в нея, всяко отдръпване, отъркващо се в гънките й — бавно, бавно, — разгаряше огън в нея, който пламтеше, изпепеляваше.

Той ковеше връзка помежду им, неразрушима желязна верига, която щеше да ги свърже заедно завинаги. Това беше тяхната истинска брачна церемония, по-тържествена, по-свещена от думите, казани им от свещеника.

Тя го държеше и дишаше заедно с него, чакаше пламъците да се разгорят още по-нависоко, да нажежат всичко до бяло. И когато той се пресегна помежду им и погали с палеца си малката й пъпка, това се случи. Те се изпепелиха. Тя се изви към него, докато ядрото й се разтапяше. Пламъците сякаш я жигосаха с екстаз. Той мощно се тласна в нея и в същото време покри устата й със своята и вдиша нейното и своето стенание. И когато тя стигна до върха, пред очите й изгря дъга от пепелта, в която бяха изгорели. Толкова крехка, нежна дъга, че сякаш бе истинска. Че сякаш съвкуплението им беше разрушило затвора на простосмъртните и те бяха свободни.

Заедно и свободни.

Но всяко нещо имаше своя край. И дъгата също скоро изчезна. Сайлънс разтвори очи — съпругът й все още беше върху нея, притискайки я с тежест, пълна с любов и с утеха в тази полутъмна килия.

Слънцето скоро щеше да изгрее.