Елизабет Хойт
Опасни удоволствия (10)

Десета глава

Утрото отдавна бе настъпило, когато Грифин се прибра у дома от „Сейнт Джайлс“. Слезе уморено от Рамблър и подаде юздите на конярчето.

— Погрижи се да бъде добре изтъркан и да получи овес — инструктира той момчето.

Потупа още веднъж коня си, изкачи се по входното стълбище и влезе в къщата. Тук не държеше почти никаква прислуга, защото не организираше партита. Един готвач, няколко прислужнички, ваксаджийче и Дийдъл бяха напълно достатъчни за нуждите му, но в същото време подобна малобройна прислуга понякога означаваше, че няма кой да го посрещне на вратата.

Грифин захвърли шапката си на една масичка в коридора, но когато тя падна на земята, не си направи труда да я вдигне, а продължи уморено нагоре по стълбите. Господи, тялото го болеше като на някой старец.

Към това, че не беше мигнал цяла нощ, се добавяха нападението и битката, както и ездата до и от „Сейнт Джайлс“. Единственото, което искаше сега, беше една гореща вана и леглото си. Като не беше задължително да ги получи в този ред.

Дийдъл обаче добре познаваше навиците на господаря си.

Слугата подаде глава от стаята на Грифин веднага щом чу стъпките му по коридора на горния етаж.

— Водата е вряла, милорд. За две секунди ваната ви ще е готова.

— Бог да те благослови, човече — каза Грифин. Той седна на леглото си и започна да изсулва ботушите си, докато прислужничките бързаха с врелите чайници.

Двайсет минути по-късно Грифин трепна и след това въздъхна, докато се потапяше във ваната с гореща вода.

Дийдъл се засуети наоколо за момент, докато разтребваше дрехите на господаря си. Накрая вдигна и калните ботуши на Грифин.

— Да ги отнеса ли на ваксаджийчето?

Грифин махна с ръка, без да си прави труда да отваря блажено затворените си очи.

Вратата се затвори след камериера.

Вече беше отмил със сапун пушека от главата и тялото си, но надигащата се пара беше прекалено прекрасна, за да излезе веднага от нея. Грифин лежеше във ваната, киснейки се и оставяйки мислите си да се реят. Беше разпоредил на Ник да намери още мъже — ако имаше такива, на каквато и да е цена. Викария не беше взел на мушката си само спиртоварната на Грифин. През нощта до тях бяха достигнали новини за два различни пожара, които бяха унищожили две други спиртоварни. Поне един мъж беше загинал в огъня. Дали Грифин щеше да успее да спаси собствения си бизнес?

Грифин леко изсумтя. Със сигурност лейди Хироу щеше да е щастлива, ако се провалеше. Един производител на джин по-малко сред останалите стотици — ако не и хиляди — такива в „Сейнт Джайлс“. Но може и да беше права да не одобрява бизнеса му…

Мисълта за неодобрението й накара и други мисли да нахлуят в главата му. Спомни си за тъничката бръчица, която се образуваше между елегантно извитите й вежди, докато го поучаваше… За начина, по който бледите й розови устни омекнаха, докато слушаше отговора му… И как миглите й се бяха спуснали надолу, докато целуваше врата й…

Грифин изстена и ръката му се спусна от бедрото надолу към члена му, който вече беше наполовина възбуден. Той извика в съзнанието си непоносимо еротичния образ на тези нейни сладки малки гърди. Големите им зачервени зърна се бяха втвърдили и стегнали за него и той си представи как нежно ги захапва. Почти можеше да чуе стенанието, което би се откъснало от устните й в този момент.

Той сграбчи члена си с ръка, дърпайки го нагоре, усещайки твърдостта му, изтръпвайки от прекрасната чувствителност на главичката му.

Би развързал връзките на корсета й, би я разголил цялата, за да й се наслади. А там под полите й… там лежеше сладката й, топла, влажна…

На долния етаж някой затропа по входната врата.

Грифин изпъшка. Със сигурност имаше кой да отвори. Може и да нямаше много слуги, но със сигурност все имаше кой да отвори проклетата врата. Или може би посетителят щеше да се откаже и да си тръгне. Но чукането продължи.

— По дяволите — изсъска той, пускайки вече изцяло втвърдения си член. Посетителят можеше да е Ник Барне с още новини. Грифин се измъкна от ваната, разплисквайки вода по килима. Забърса се с една кърпа и нахлузи бричовете си и една риза. Изтича надолу по стълбите бос и с тежки стъпки стигна до вратата и рязко я разтвори.

— Какво?

Срещу него стоеше лейди Хироу и го гледаше стреснато със сивите си очи. Огледа го от горе на долу и той осъзна в какъв вид го вижда тя: с риза прилепнала към гърдите му и с панталони, които едва прикриваха полувъзбудения му член. Очите й се върнаха обратно на неговите.

— О!

— Какво правите тук?

— О, слава Богу! — каза тихо тя. — Сутринта чух новини, че в „Сейнт Джайлс“ е изгоряла една спиртоварна. И че има загинал човек.

— Е, не съм аз — каза той не много мило.

— Виждам. — Тя се покашля. — Може ли да вляза?

Той се огледа по улицата — никой не им обръщаше внимание. Пресегна се, уви пръсти над лакътя й и я издърпа вътре.

Лейди Хироу се препъна, изписквайки:

— Какво си мислите, че правите?

— Опитвам се да спася репутацията ви — измърмори Грифин, след което се извърна и с тежка стъпка тръгна към библиотеката, без да си прави труда да провери дали тя идва след него.

— Какво си въобразявате, че правите, като идвате в дома на ерген — без придружител! — по средата на деня?

— Исках да се уверя, че сте добре — каза тя зад гърба му. — А и трябва да говоря с вас.

Грифин изсумтя. Без съмнение тази проклета жена смяташе да продължи с тирадата си за спиртоварната. Той взе гарафата с бренди и си наля в една чаша. Извърна се с чашата в ръка и я видя да гледа намръщено купчината листа по бюрото му, най-вероятно неодобрявайки бъркотията.

Грифин гаврътна от брендито.

— За какво?

Все още мръщейки си, тя се обърна.

— Моля?

Той направи жест с чашата и разля част от брендито на пода.

— За какво искате да говорите с мен?

Тя нацупи устни, но така само привлече вниманието му към тях и в главата му моментално нахлу представа за устата й около члена му… А той, винаги готов за действие, на секундата се втвърди и щръкна.

Грифин изля остатъка от брендито в гърлото си.

Тя разтвори тази своя сладострастна уста.

— Аз…

— Може би искате да си побъбрим за времето? — каза Грифин с кадифен глас, докато отново пълнеше чашата си. — Това е една подходяща тема за разговор по време на ранно сутрешно посещение.

Тя примигна.

— Аз…

Той вдигна единия си пръст, за да я спре, и отпи още една глътка бренди. Алкохолът изгори гърлото му, докато се стичаше надолу, но поне болката в рамото му от тазсутрешната битка започна да се отпуска.

— Трябва ли да пиете толкова много преди пладне? — попита неодобрително тя.

— Да. — Той се втренчи в нея и отпи още една глътка, за да й докаже твърдението си. — Винаги пия, когато съм полуоблечен и забавлявам дами.

Тя започна да се изчервява.

— Може би е по-добре да дойда някой друг път.

— О, не. — Той остави чашата си с трясък и с две крачки се озова пред нея. — Прекъснахте ваната ми, прекъснахте и доста приятните ми занимания в нея. Така че по-добре ми кажете каквото имате за казване.

Тя безмълвно се загледа в него.

— Може би отново искате да ме порицаете относно въвлечеността ми в производството на джин, а? — Той се приведе към нея, без да го е грижа дали не я кара да се чувства неудобно, или дори не я плаши. — Или искате да ме скастрите, че се чукам прекалено много?

Тя потръпна при думата, която той използва, но не отстъпи.

Той злобно присви очи. Как смееше тя да стои пред него като някаква мъченица, когато той така болезнено — буквално болезнено жадуваше за нея? Той щракна с пръсти, сякаш сещайки се за нещо.

— О, но няма как да ме нахокате, че съблазнявам жените, след като самата вие паднахте жертва на развратните ми аванси, нали? Май не сте чак толкова невинна, а?

Очите й се разшириха и му се стори, че видя леко мержелеене, което може би бяха сълзи. Но точно сега нямаше как да отстъпи. Не и когато може би най-накрая беше успял да я накара да се махне от къщата му, от живота му и от цялото му същество.

Грифин се наведе и прошепна в ухото й:

— Или може би точно това е, което сте дошли да обсъдим — съблазънта? Може би всички онези приказки за джина са просто претекст, от който се възползвахте, за да дойдете да ме видите. Може би искате този път да целуна нещо повече от сладките ви гърди.

Беше й се подигравал, беше я изкушавал, беше спорил с нея, беше я накарал да чувства много повече, отколкото трябваше. А сега бе надвиснал над нея, очевидно опитвайки се да я уплаши и да я накара да си тръгне.

Но не я беше страх.

Топлият му дъх, ухаещ на бренди, погали голата й шия, а злобните му думи запалиха нещо дълбоко вътре в нея. Може би трябваше да е срам, но Хироу се опасяваше, че е някакво напълно различно чувство.

— Това ли искате? — измърка той. — Дланта ми върху корема ви? Галейки ви надолу, надолу, докато пръстите ми не са заплетат в срамните ви косъмчета? Обзалагам се, че те са меки като котешка козинка…

Тя си пое дъх на пресекулки, притискайки длан към стомаха си. Той не биваше да изрича подобни думи. Тя трябваше да го накара да спре. Тя трябваше да си тръгне. Само че… само че с цялото си сърце искаше да остане. Искаше да се сблъска с него на равни начала — поне този път.

Да бъде жената, обуздала мъжествеността му.

Той не я докосваше, просто се извисяваше твърде близо над нея и шепнеше тези срамни, шокиращи, съблазнителни думи.

— Но онова, скрито под косъмчетата, е още по-меко, нали? Сладките ви венчелистчета, целите влажни, копринени, разцъфнали за мен. Ще открия тайната ви пъпка, скрита сред тях, и ще я погаля, прокарвайки пръст в кръг около нея. Няма да натискам много, за да не ви причиня болка — о, не, не бих ви причинил болка, — но няма и да съм твърде нежен, че да не ме усещате. Защото искам да усещате, Хироу. Искам да усетите… мен.

Тя изстена и не издържа — не искаше да издържа повече. Извърна главата си към него. Лицето му бе на сантиметри от нейното. Очите му бяха неумолимо зелени, арогантни и греховни. Ако това бе всичко, което можеше да види в погледа му, тя щеше да си тръгне от тази стая.

Но онова, което я накара да остане, беше стаената ранимост.

Погледът й се спря на устните му. Те бяха извити в подигравка, но долната все още беше влажна от брендито. И тази гледка накара топлина да залее долната част на корема й.

— Грифин.

Той изръмжа и от устата му излезе грозна ругатня. В следващия миг тя беше в ръцете му, но хватката му не беше нежна, нито устата му, която покри нейната с дива нужда.

— Хироу — изръмжа той, докато устните му пируваха с нейните. — Хироу.

Той бе изгубил контрол. Движенията му бяха накъсани, груби, абсолютно примитивни в намеренията си. Той захвърли шапката й на пода. Устата му захапа брадичката й и продължи надолу по врата й, докато пръстите му се бореха с наметката й, свличайки я от гърба й. Той изруга и повдигна глава, докато с втренчен поглед сваляше горната част на роклята й и после бързо започна да развързва корсета й отдолу.

Тя трябваше да е ужасена. Възмутена и замръзнала от страх, но вместо това свирепостта му подхрани някаква нужда дълбоко в нея. Ръцете й помагаха на неговите, тя сваляше дрехите си толкова бързо, колкото и той. В стаята беше горещо, дъхът й излизаше на пресекулки, а ароматът на бренди и на нужда изпълниха ноздрите й, карайки краката й да се подкосят.

Изведнъж полите й се свлякоха на земята и тя остана само по долната си риза, чорапите и обувките.

Той примигна и очите му се притвориха наполовина, а движенията му замряха. За един ужасен миг тя изтръпна от мисълта, че той може и да дойде на себе си и да спре.

Вместо това той бавно прокара ръката си по ръба на ризата й на рамото й. Хвана нежно фината тъкан между пръстите си и я погледна право в очите. След това, докато зелените му светкавици я държаха в плен, той изви пръстите си около плата и рязко го дръпна надолу. Шевът се разкъса, платът поддаде и Грифин смъкна тънката дреха от тялото й.

Тя ахна шокирано — застанала гола пред него. Никога не се бе показвала пред мъж. Осъзнаваше, че зърната й са щръкнали и зачервени, изложени на хладния въздух в стаята. Осъзнаваше закръглеността на коленете си. Само че — мили Боже! — той не гледаше към коленете й. Гърдите й се повдигнаха и очите му се насочиха към тях. Устата му се изкриви в усмивка. Още преди мисълта да се бе оформила изцяло в съзнанието й, той вече бе сключил ръце около китките й.

— Не — бавно поклати глава той, без да престава да оглежда тялото й. — Позволи ми да те гледам. Позволи ми да ти се насладя.

Тя потрепери. Цялото й тяло гореше, тръпнеше от емоция, сякаш очите му наистина я докосваха. Беше почти мъчение да стои гола пред него, да му позволява да я гледа, без да може да се прикрие дори с ръце.

Той се изсмя с нисък и мрачен смях, а после продължавайки да държи китките й, се наведе и покри дясната й гърда с устата си.

Тя подскочи и главата й безпомощно се отпусна назад. Устата му беше гореща, смучеща безжалостно плътта й. Искаше да почувства още, имаше нужда от още и бедрата й от само себе си потръпнаха към неговите.

— О, не още — прошепна той току до влажното й, чувствително зърно. — Има време. От толкова време си мисля за това.

Какво? Мислите запрепускаха в главата й. За какво си бе мислил?

Той се отпусна на колене пред нея и тя повдигна натежалата си глава, примигвайки любопитно към него. Какво смяташе да…?

Той пусна китките й, за да постави длани на бедрата й и да разтвори по-широко краката й. Съзнанието й беше замъглено. Той беше прекалено близо до сърцевината й.

Повдигна единия й крак — докато стъпалото й все още беше обуто с елегантна пантофка с токче — и го прехвърли през рамото си, като така се озова точно под нея.

— Не — трескаво каза тя. — Аз не…

Той погледна нагоре към нея и зелените му очи сякаш засияха.

— Да. Хвани се за облегалката на канапето и каквото и да правиш, не я пускай.

И след това, преди тя да успее да мръдне или да размисли, той сведе глава и облиза гънките й.

Тя ахна и сграбчи канапето зад себе си. Беше чувала шушукания за това, но по никакъв начин не беше подготвена за него. Той целуваше — не, по-лошо, ближеше — интимната й плът. Това беше най-невероятното нещо, което някога бе изживявала. Езикът му беше горещ и леко грапав и, отново и отново се плъзгаше твърдо по нея, дълбаейки все по-надълбоко, докато накрая наистина достигна до онова, което бе нарекъл нейната пъпка.

Тя издиша тежко и захапа устната си. Затвори очи. Не биваше да вика, не биваше да издава никакъв звук, но, мили Боже, бе така трудно да се въздържи. Той я ближеше деликатно, изтънчено, отново и отново. Тя усети как той разтвори гънките й с палците си и после покри с уста сърцевината й.

И засмука.

Тя ахна и звукът отекна в стаята. Толкова бе сладко, че почти болеше. Тя усети как краката й се разтрепериха и дори с цената на живота си не можеше повече да се контролира.

Погледна надолу към него.

Тъмната му, късо подстригана глава беше между бедрата й, плътните му мигли се бяха спуснали надолу, докато той свещенодействаше върху тялото й. Едната му загоряла ръка беше простряна върху бледото й бедро и контрастът между цвета на неговата и на нейната кожа беше шокиращ. Той бе така едър, така мъжествен, а в същото време обслужваше нея! Това трябва да бе грешно, трябва да бе истински грях, щом бе толкова, толкова хубаво.

Очите му изведнъж се разтвориха и той погледна нагоре към нея с напрегнат израз в зелените си очи, докато продължаваше да я целува между бедрата на онова място, което никой, освен тя самата не бе докосвал.

Гледката буквално я зашемети. В центъра на тялото й сякаш избухна експлозия, която запрати искрящи вълни по крайниците й. Прехапа устната си и затвори очи, неспособна да издържи на погледа му, докато страдаше под тежестта на това финално, интимно удоволствие. Беше странно. Беше прекрасно. Тя се разтрепери под напора на освобождаването и всичко това се случи под неговия поглед. Помисли си, че той ще се отдръпне, но той продължи с малки, интимни целувки, карайки последващите вълни на удоволствие да продължат още и още, докато краката й се разтресоха така силно, че тя се уплаши, че всеки миг може да падне.

В следващия миг той се изправи, хвана я през кръста и я сложи да седне на канапенцето. Хвърли дрехите й отгоре й и преди да успее дори да се почуди какво е намислил, вече я бе вдигнал високо на ръце.

Тя го сграбчи за раменете, докато той крачеше решително към вратата на библиотеката, и тогава осъзна какво смята да прави.

— Не можеш да го направиш!

— Само гледай — отвърна той.

Тя се опасяваше, че ще се натъкнат на слуги, но докато той притичваше през късия коридор и после нагоре по стълбите, не срещнаха никого. След това Грифин бързо прекоси и коридора на горния етаж и отвори с рамо вратата в далечния му край. Тя едва успя да зърне напълнената вана, смачканите на пода хавлии и едно огромно легло с балдахин в пламтящо оранжево, преди да се озове върху леглото.

Грифин захвърли дрехите й доста безцеремонно на пода, свали обувките й и след това застана загледан надолу към нея.

Тя затаи дъх, чудейки се какво ли очаква той от нея. Никога не го беше правила, не го бе планирала и по никакъв начин не бе подготвена за случващото се. Започна да се надига на единия си лакът, но той бавно поклати глава.

— Стой там. — Той вдигна ръце над раменете си и бързо свали ризата си. — Стой мирно.

Той смъкна бричовете си и ги захвърли на пода.

И преди бе виждала голи мъжки тела. На статуи — бледи и напълно лишени, от каквото и да е окосмяване. Бе виждала и момчета или млади мъже, свалили горните си дрехи, докато работят физически труд.

Но никога не бе виждала този мъж гол. Целият бе кафяв. Онова, което бе взела за загоряла от слънцето кожа, всъщност бе естественият му маслинов оттенък. Раменете му бяха широки и квадратни и за разлика от онези неживи статуи по тялото му имаше окосмяване. Косъмчетата се разпростираха — тъмни и къдрави — от едното му кафяво зърно до другото, следваше гладко пространство между гърдите и корема му, а след това от пъпа му надолу тръгваше постепенно разширяваща се линия, която достигаше до храста около гениталиите му. Космите там бяха плътни и черни, а пенисът му се издигаше измежду тях червеникавокафяв и тъмен — непознат, чужд, мъжки инструмент.

Тя гледаше и гледаше, усещайки как нещо вътре в нея се присвива от тази гледка, от чудото, че бе свободна да разглежда открито голото му тяло. Бе държала тази част от него в ръцете си, но никога не я бе виждала. Членът му се издигаше почти вертикално към корема му, но не беше притиснат към тялото му. Дебели вени се виеха по дължината му, водейки към месестата главичка, подута отвъд гънката, а кожата му леко лъщеше на фона на светлината от свещите — червеникаво-пурпурен, готов… Беше най-великолепното нещо, което някога бе виждала в живота си — и най-ужасяващото.

— Харесва ли ти? — попита той, стискайки го с ръка.

Тя гледаше като омагьосана, докато той бавно започна да движи ръката си нагоре-надолу по пениса си, изпъвайки и сбръчквайки кожата му, покривайки главичката му с дланта си. Очите й се вдигнаха към неговите и единственото, което успя да каже, бе истината.

— Да.

Едното ъгълче на устата му подскочи нагоре, въпреки че не изглеждаше весел.

— Добре. Чувал съм за девственици, които побягват при вида му.

Тя прехапа устната си при думата девственица.

— Такава си, нали? — попита той нежно. — Девствена си?

Тя кимна. Девствена. Щеше да загуби девствеността си. Това бе нередно. Това бе грях. Това бе…

— Не мисли — нареди й той. Той пристъпи напред и сложи едното си коляно върху леглото, което потъна под тежестта му.

— Не мисли, не се чуди, не се притеснявай. Просто чувствай.

Той се наведе и постави дланите си от двете страни на главата й, а допирът от тялото му сгря нейното.

— Почувствай ме.

И тя го стори. Той притисна краката си към нейните, разтваряйки бедрата й, докато се откри достатъчно място за неговите, и се настани там. Тя чувстваше как грубите косми по прасците и бедрата му се отъркваха в кожата й, усещаше твърдия му корем, но най-вече осъзнаваше натиска на горещия му железен член върху венериния си хълм.

Погледна нагоре към него, докато той навеждаше глава към нейната и шепнеше:

— Почувствай ме.

Устните му бяха нежни, но не и меки. Той вкара езика си в устата й и този път тя знаеше как да го засмуче, как да наклони глава, така че устите им да си паснат съвършено. Ръцете му бяха в косите й, издърпвайки фуркетите от тях, заравяйки пръсти в кичурите й, и тя внезапно осъзна, че също може да изследва тялото му.

Прокара ръце нагоре по страните му, галейки, докосвайки топлата му кожа. Гърбът му беше гладък, леко влажен от ваната или може би от горещината между тях. Тя продължи нагоре и усети как мускулите на раменете му се движат под дланите й. Усещането бе така интимно, така специално: да докосва голия гръб на един мъж, да го чувства, докато той прави любов с нея.

Той измърмори нещо и се отдръпна от нея, прекъсвайки целувката им. Извърна се леко настрани и посегна между телата им. Тя усети как пръстите му се плъзнаха през срамните й косъмчета. След това той притисна пениса си към гънките й, правейки въртеливи движения с главичката му във влагата й, насочвайки се към отвора й. Тя наблюдаваше лицето му, мрачния израз на устата му, леката бръчка между веждите му. Пот блестеше по челото му и в съзнанието й блесна мисълта, че макар със сигурност да бе правил това безброй много пъти преди, случващото се сега беше нещо специално за него.

И това я накара да се успокои.

След това той се измести и погледна нагоре към нея, а в същия миг тя усети връхчето на члена му на входа си.

Тя сграбчи раменете му с внезапно съмнение.

Той наведе очи, задържайки погледа й.

— Не мисли. Просто чувствай.

И той стегна бедрата си.

Тя очакваше болка, но усети само нещо странно като ощипване. Задъха се, очаквайки още нещо — болка или удоволствие, сама не бе сигурна. Той леко се отдръпна и след това отново влезе — малко по-навътре. Устните й се разтвориха, когато осъзна, че той все още не бе проникнал напълно в нея.

— Отпусни се — прошепна той в ъгълчето на устата й.

Отдръпна се и отново проникна — този път съвсем малко по-навътре. Този път ощипването бе намаляло, но опъването, напрежението все още бе там, усещането не бе болезнено, но и не бе особено приятно. Той се измести и вдигна краката й, обвивайки ги около кръста си. Изведнъж сякаш се отвори повече място. Той излезе донякъде, като пенисът му се отърка в нея, и след това го вкара със сила, от която тазът му се блъсна в нейния.

Тя го погледна, изпълнена с плътта му. Това ли бе всичко?

Той сякаш разбра въпроса в очите й. Беше над нея, но с ръце държеше горната част на тялото си на разстояние от нея. Отново й се усмихна, този път мрачно и изръмжа:

— Почувствай.

След това се плъзна, като пенисът му бавно излезе и после влезе в нея. Тя ахна. Той го повтори, без да отклонява очи от нейните, а после завъртя бедра, забивайки се в нея.

— О! — Заради повдигнатите й бедра тялото му се удряше точно в онова място, като всяко издърпване на пениса му по някакъв начин увеличаваше това невероятно усещане.

— Почувствай, сърце мое — прошепна той и тя видя, че очите му блестят. Преди да успее да отвърне, той наведе глава и езикът му започна да ближе зърното на гърдата й.

Изви се безпомощно под него. Силното му тяло насочваше и задоволяваше нейното, бедрата му неумолимо продължаваха да се движат, забивайки се в онова едничко специално място. Отново се надигна — онази заслепяваща горещина между краката й нарастваше и се разпростираше навън, докато тялото й не се разтърси и тя сграбчи раменете му. Но имаше и още толкова други усещания. Имаше една ужасна тъга, имаше и преливаща радост — сякаш всяка една емоция, която някога бе потискала в себе си или бе отблъсквала, изведнъж изплува на повърхността. Тя не можеше да контролира повече лицето си, не можеше да контролира тялото си. Разпадаше си и никога нямаше да успее отново да се събере в едно цяло.

Грифин правеше любов с нея и в този момент тя знаеше, че това е неповторимо изживяване. Тук и само тук тя щеше да е напълно свободна. Тя го държеше здраво, ужасена, че по някаква причина той може да спре и да я изостави.

Но той не го направи. Нежно захапа зърното й и започна да се движи все по-бързо и по-бързо, докато вратът и гърдите му не заблестяха от капчици пот, а тя се разпадаше под него. Тя отвори уста в ням вик и той я запълни с езика и устните си, треперейки в нея, продължавайки препускането си, докато изведнъж излезе от нея.

Тя усети плисването на топла течност по корема си и отвори очи. Той бе над нея, държейки члена си в ръка, докато лицето му постепенно се отпускаше, освободено от сексуалното напрежение.

Край. Тя вече не беше девствена.

 

 

Чарли гледаше как зарчетата падат между пръстите му. Две и три. Петицата можеше и да е на късмет, можеше и да не е. Зависеше от играта.

— Значи нападението се е провалило. — Нямаше нужда да вдига поглед, за да знае, че Фреди нервно пристъпва от единия на другия крак.

— Да. Трима са мъртви, а други двама са ранени и са на легло.

Чарли изръмжа, взимайки заровете. Завъртя ги между пръстите си, а познатият звук от потракването на костените им повърхности леко го успокои.

— И продължаваме да се занимаваме с проклетите доносници на херцога.

Фреди не отговори нищо, може би защото нямаше нужда.

— Нали каза, че са видели Рийдинг със сестрата на херцога? — замислено попита Чарли.

— Два пъти в „Сейнт Джайлс“ — отвърна Фреди.

Чарли кимна, усещайки как кожата на бузите му се опъва, когато се усмихна.

— Херцогът, херцогът… Винаги стигаме обратно до херцога, нали? Херцога и Рийдинг, нашия скъп приятел.

Фреди облиза нервно устните си.

Над главите им се чу тупване и трескав шепот.

Чарли погледна нагоре, сякаш можеше да види жената, която лежеше на горния етаж.

— Как е тя днес?

Фреди сви рамене.

— Сестрата каза, че сутринта е хапнала малко бульон.

Чарли сведе очи, без да каже нищо, и хвърли заровете. Те се изтърколиха до ръба на масата. Три и четири. Късметлийска седмица.

— Може би е време да се възползваме от доносниците на херцога за нашите нужди. Може би е време Негова светлост да научи какво всъщност прави Рийдинг в „Сейнт Джайлс“.