Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (3)

3

— А? Какво, Кет? — извика Даниел.

Бях шокирана.

— Може би очите ми играят някакви номера — промърморих аз. — Но е изключително странно!

— Хайде, Кет — настоя Даниел. — Какво има?

Разгледах гъбата още малко.

— Божичко! — въздъхнах аз. Очите не ме лъжеха.

Кръглата гъба се движеше някак си ритмично в ръката ми, нежно и бавно, напред-назад и настрани.

Сякаш дишаше!

Но гъбите не дишат. Нали?

Тази обаче дишаше.

Дори чувах леките вдишвания. Иииш-ууу, иииш-ууу.

— Даниел! Не мисля, че това е просто гъба — запелтечих аз. — Мисля, че е жива! — хвърлих я обратно в шкафа под мивката. Признавам, бях малко уплашена.

Брат ми застана с ръце на кръста.

— Доста нескопосана шега! — изхили се той.

— Но, Даниел… — започнах да отговарям.

— Не се връзвам на такова нещо, Кет. Това е просто стара гъба — настоя той, хилейки се. — Мръсна стара гъба, която е тук сигурно от сто години.

— Добре, не ми вярвай! — възкликнах аз. — Когато стана известна заради откриването на това нещо, няма да кажа, че си ми брат.

Мама мина покрай нас, натоварена със зимни палта. Знаех, че и тя няма да ми повярва.

— Мамо! — провикнах се аз. — Гъбата! Жива е!

— Това е добре, скъпа — промърмори тя. — Остават само още няколко неща за внасяне. А къде сложих кашона с приборите за хранене?

Мама май въобще не ме беше чула!

— Мамо! — започнах отново, но този път по-силно. — Гъбата! Под мивката! Тя диша!

Пак не ми обърна внимание и продължи през кухнята към задния двор.

Никой не се интересуваше от невероятното ми откритие.

С изключение на Килър. Той изглеждаше истински заинтригуван.

Може би дори прекалено заинтригуван.

Килър изви врат надолу, надникна в шкафа, втренчи се в гъбата и глухо изръмжа.

Гррр, гррр.

Защо ли пък сега ръмжи?

Килър докосна гъбата с влажния си нос. Подбутна я насам-натам, като продължаваше да я души. Погледна ме за кратко с много зачудено изражение на кучешката си муцуна.

Гррр, гррр.

Килър захапа гъбата и я стисна между зъбите си.

— Ей, това не е за ядене! — извиках и сграбчих Килър за каишката, за да го извадя от шкафа под мивката. — Това може да е много важно откритие.

Обърнах се към брат ми.

— Виждаш ли, Даниел? Килър усеща, че е жива — настоях аз. — Честно, не е номер. Виж отблизо… И ти ще видиш, че диша.

Даниел се ухили тъпо, за да ми покаже, че изобщо не ми вярва. Но все пак пъхна глава в шкафа.

— Я, гледай! Май си права! — призна той и се измъкна, за да ме погледне. — Мисля, че е жива! И също мисля… че е моя!

Като каза това, Даниел отново се мушна под мивката, за да вземе гъбата.

— Не става! — възпротивих се аз. Хванах тениската му за гърба и го издърпах. — Аз първа я видях. Гъбата е моя.

Даниел се откопчи и отново се пъхна в шкафа.

— Който си я вземе, за него си е! — извика той.

Протегнах се да го хвана отново.

Но още преди да го докосна, Даниел нададе смразяващ кръвта вик — от болка!