Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (19)

19

Колелата ни паднаха на земята, когато с Даниел скочихме от седалките. Наведохме се над Карло:

— Карло! Карло!

— Оооох, ууууф! — изстена той. Хвана се за десния крак.

— Карло! — извиках без дъх. — Какво ти е? Какво стана? Добре ли си?

Карло внимателно сгъна крака си и отново изстена:

— Кракът ми… боли ме ужасно. Май го изкълчих го, като паднах от колелото.

Огледах се и видях колелото му паднало под едно дърво.

— Какво стана? — запита тихо Даниел. Брат ми не понася кръв.

— Едни деца искаха да се надбягваме — изпъшка Карло. — Аз не исках, но те ме предизвикаха.

Той седна и продължи да търка коляното си.

— Направо летях! После май попаднах на камък и кормилото зави към дървото. Децата решиха, че е страхотно. Просто отминаха и ме оставиха.

— Даниел, помогни ми да го вдигна! — наредих на брат ми. Хванахме Карло и го отведохме до бордюра.

Седнахме и се загледахме в изкривеното му колело. Кормилото беше така усукано, че приличаше на огромна осмица.

— Знаеш ли какво? — каза Карло най-накрая. — Дори не забелязах тъпото дърво, докато не се блъснах в него.

Даниел ме сръга. Знаех, че си мисли същото, каквото и аз.

Груулът отново е атакувал.

Трябваше да си върнем груула.

— Карло, къде е груулът? — попитах аз.

— Ето тук — в кошницата на колелото ми — посочи той.

Мушнах ръка през усуканото кормило и затършувах в кошницата.

Опипах дъното няколко пъти.

В кошницата нямаше нищо. Абсолютно нищо.

— Карло, престани! — възмутих се аз. — Груулът не е там. Къде е? — гласът ми прозвуча високо и пискливо. Усещах, че се паникьосвам.

— Ха! Там трябваше да е! — заяви Карло. — Там го сложих. Исках да го занеса вкъщи.

— Да, бе, Карло — прекъснах го аз. — А нямаше ли да го занесеш в училищния двор и да се изфукаш с него?

Карло наведе глава.

— Е, може би за малко.

— Страхотно! Просто страхотно! — избухнах аз. — Заради теб, сега груулът го няма.

Даниел се наведе към мен с пребледняло от страх лице.

— Трябва да намерим груула, Кет — прошепна той. — Нали си спомняш какво пише в енциклопедията. Ако не го открием до един ден, ти ще умреш!

— Спомням си — отвърнах аз и потръпнах. — Но как да го открием? Къде може да е?